вторник, 16 юли 2024 г.

Б А Р О К Ъ Т В Р И М

 


Б А Р О К Ъ Т   В    Р И М



Ватикан - пл. Св, Петър
фото Getty Images/AWL Images RM

Обичаме Рим, защото той е неизчерпаема сцена, върху която се разиграват драмите и трагедиите на древната и хилядолетна история и изключителен апотеоз на барока 

Любимите ни места в Рим са не само топосите на италианския долче вита (dolce vita), но са основно свързани с тържеството на бароковото изкуство из старите римски църкви и базилики, из обляните в слънце площади с бликащи фонтани, с монументалните стъпала и неизбродимите галерии, а не толкова с онези места, които бележат отминалото величие на Древен Рим и очертават по неповторим начин декорите на един непрекъснато разгръщащ се театър под небето

Барокът в Рим обаче е една приказка без край, в която история, теология, естетика и изкуство са преплетени в изключителна хармония. Казват, че едно от големите постижения на католическата църква е хармонизирането и цивилизоването на най-дълбоките импулси на най-обикновените, невежи хора. Може би. Със сигурност обаче барокът, немислим без католическата църква, е естетизирал света на същите тези хора, което също е "моделирало" духовния им свят. Ако човек иска да се наслади в максимална степен на града и да съзерцава необезпокояван от неминуемите туристически тълпи неизброимите паметници на барока по римските улици и площади, със сигурност или трябва да посети града в не толкова популярен за туризъм сезон, или да стане много рано сутрин и да изпревари снимащите и извиращи отвсякъде туристи


Площад Навона


Piazza Navona - Canaletto (1750-1751)


Пиаца Навона погледната от небето

Последвала този принцип, рано една сутрин тръгнах към толкова известния площад Навона. Това беше моментът, в който римляните разхождат кучетата си, правят джогинг, а сервитьорите още не са започнали да разпъват белите и карирани покривки по масите на ресторантите и траториите, които обграждат площада. Трудно ми е да опиша онзи момент, в който от тясната уличка - една от шестте (ако се не лъжа), които излизат като речни притоци от площада или водят към него - излязох на площада.

 


Църква "Света Агнеса Навонска"

ЦъркваСвета Агнеса Навонска /Sant’Agnese in Agone/

Беше онзи момент, в който слънцето осветляваше горната част на камбанариите на "Света Агнеса Навонска"която беше срещу мен - и после постепенно щеше да пълзи надолу по сградата като част от някакъв неземен спектакъл. Самият площад е триумф на бароковото изкуство

Стадион на Домитиян

Стадион на Домитиян - фото viviromacapitale.files.wordpress.com


Пиаца Навона











Не е за вярване, че тук някога е бил античният стадион на Домициан (Domitianus) и е имало арена за атлетически състезания, а стръмните трибуни за зрителите са били по краищата на елипсовидния площад - точно там, където малко по-късно сервитьорите щяха да излязат, за да подредят масите и малките саксийки с цветя върху тях в очакване на клиенти. В началото на 15 в. тук се мести и пазарът, който дотогава се намира на Капитолийския хълм. Тогава и по очертанията на площада започват да изникват красиви, знатни сгради.

Бернини

Седнах на една от мраморните пейки до централния измежду трите забележителни фонтана. Близо до мен мина бавно и замислено мъж с английски булдог и крачеща по-енергично жена с кафяв пудел, срещу мен ромолеше Фонтанът на четирите реки на фона на "Света Агнеса Навонска", а аз исках да запомня този момент завинаги. Когато говорим за барока и за Рим, съществува едно име, което не може да бъде пропуснато - това на Лоренцо Бернини (Lorenzo Bernini). Бароков Рим носи следите на неговия бароков гений и до огромна степен е формирал неговия облик. Съвсем не е случайно, че папа Урбан III (Urbano III със светско име Матео Барберини), голям почитател и меценат на изкуството, когато за първи път среща Бернини, славата на чийто изключителен талант вече се носела, му казва: "Вие имате голямо щастие, кавалиере, че папа е станал Матео Барберини, но Ние сме дори още по-щастливи, че кавалиере Барберини живее по времето на Нашето папство." А тогава Барберини е бил само на 25 години... 


фото Marie-Lan Nguyen

фото Marie-Lan Nguyen

Неговият бароков гений е вписан къде ли не ииз маршрутите в стария Рим -в скърбящите нангели на моста над Тибър
който води към репостта 'Сант Анджело",





Храм Св. Петър - Балдахин

във ватиканската катедрала "Свети Петър", бронзовия балдахин над чийто централен олтар първоначално е бил нает да изгради, по поразяващите с изобретателността си спираловидни стъпала на галерия Барберини, в най-прочутите галерии, в множество базилики и катедрали, по римските площади


Фонтанът на четирите реки


Една от най-популярните му скулптурни композиции е точно на площад Навона и в онази сутрин стоях притихнала точно в близост до нея. Фонтанът в центъра на площада е сътворен от Лоренцо Бернини по поръчка на папа Инокентий X (Innocenzo X), но проектът се осъществява с помощта на скулпторите Джакомо Антонио Фанчели (Giacomo Antonio Fancelli)(за статуята на река Нил), Клод Пусен (Claude Poussin)(за река Ганг), Антонио Раджи (Antonio Raggi)(за река Дунав) и Франческо Барата (Francesco Baratta) (за река река Рио дела Плата). Скулптурната композиция на фонтана представлява четири мъжки мраморни фигури, които символизира четири реки в познатите тогава континенти - Дунав, Ганг, Нил и Рио де ла Плата. Четиримата мъже са облегнати на египетски обелиск, символизиращ папската власт

Ганга

Река Ганг, континенът Азия, е изобразена като мъж с дълго гребло в ръката, тъй като реката е плавателна



Дунав


Мъжката фигура, символ на Дунав, е представителят на Европа. Това е единствената фигура, която е обърната с лице към обелиска и папските символи. Мъжът е протегнал ръце към върха на обелиска и с това така показва своето отношение към католическата църкваизразява почит и приемане на папството


Рио делла плата
Рио де ла Плата седи върху купчина монети - символ на богатството, което Америка можела да предложи на Европа. Позицията на главата му показва, че осъзнава папската власт, но е вдигнал ръка, сякаш за да се предпази от заслепяване или пълно превземане




Нил
Главата на мъжката фигура, символизираща Нил и континента Африка, е покрита с плат - израз на това, че тогава не се знаело от къде извира реката



Част от цялата композиция са седем животни, както и няколко растения. На върха на обелиска е кацнал бронзов гълъб с маслинова клонка, символизиращ мира. Четирите стени на обелиска са знак за хармония и перфектно божествено творение. Представени са и четирите елемента - огън, въздух, вода и земя. Според някаква ирония на съдбата този бароков шедьовър е изграден в гладни времена за града и "разхищението" за неговото построяване е предизвикало голямо обществено недоволство. Още повече, разноските около реализирането на фонтана се оказали толкова високи, че за да го финансира, папата налага с допълнителни такси хляба, като на всичкото отгоре и намалява стандартния размер на питките, което предизвикало огромно възмущение сред жителите на града

Любопитно е, че в стремежа си да привлекат все пак хората към откриването на фонтана, била измислена доста иновативна за времето си реклама - по римските улици обикаляла жена с карета, облечена като древноримската богиня на мълвата Фама. На гърба ѝ били прикрепени блестящи крила, а в ръцете си държала дълга тръба. След нея вървяла втора карета, в която се возела жена, облечена така, че да символизира Любопитството. И двете приканвали хората да посетят пиаца Навона и да видят новия фонтан

И днес, устоял на бурите и капризите на вековете, около него спират милиони туристи, за да отронят своето "ах" пред съвършеното майсторство на Бернини на може би най-красивия площад в света. Любопитно този фонтан е поръчан от папа Инокентий X, на когото дължим сценографията на пиаца Навона, която виждаме и днес

Фонтана дел Моро и Фонтана дел Нетуно

фонтана дел Моро



Фонтана дел Нетуно








Останалите два прелестни фонтана - Фонтана дел Моро (Fontana del Moro) и Фонтана дел Нетуно (Fontana del Nettuno), дело на другия изключителен бароков майстор Джакомо дела Порта (Giacomo della Porta)- са по-малки и се намират в двата срещуположни края на площада. Това, че са по-малки не отнема с нищо от композиционното им изящество и впечатляващата творческа инвенция, която отразяват. Те са популярни с имената на статуите, които ги красяттази на Мавъра, който се бори с делфин, и тази на Нептун, който се бори с октопод


"Света Агнеса Навонска"

Слънцето постепенно окъпа "Света Агнеса Навонска" и двореца Памфили в ослепителна светлина. Масите на околните ресторанти бяха покрити, а площадът се изпълни с повече хора. Седнах в един от тях в близост до фонтана Нептун, довършен цели 300 години след проектирането му от Джакомо дела Порта. Поръчах си класическото капучино и тирамису и се замислих за барока като апотеоз на божественото, но и на възвисяващото човешко страдание




Църквата от другата страна на площада, известна в българските текстове като "Света Агнеса Навонска", а на италиански като "Sant' Agnese in Agone", е дело на другия изключителен бароков архитект и конкурент на Бернини - Франческо Боромини (Francesco Borromini). Тя навява мисли за благородната страст и страдание в пълно съзвучие с безпрекословната вяра, вдъхновили барока, даже и заради трагичната съдба на 13-годишната християнка Агнеса, чието име носи. Историята - а може би легендата - разказва за непорочната Агнеса, която във времена на християнски гонения отхвърлила ухажването на сина на римски офицер, заради което била съблечена гола за назидание пред очите на всички. Легендата разказва, че в този момент косите на момичето внезапно започнали да растат и покрили голото му тяло. Така или иначе, Агнеса била обезглавена по времето на гоненията срещу християните по времето на император Диоклециан (Diocletianus), а в онзи хубав септемврийски ден аз седях срещу църквата, величието на чиято сграда възхваляваше името на канонизираното християнско момиче

И човек вижда ясно как италианският ренесансов гений не само не е бил изтощен и изчерпан от своето Рисорджименто (Risorgimentgo), а се е разгърнал в неподозирани висини и архитектурни и изобразителни инвенции по времето на барока, създавайки творби, изпълнени с философски заряд и религиозна страст. И когато човек опознава бароков Рим, осъзнава как въображението се захранва далеч по-силно от символите, от красотата и емоциите, които те предизвиква, отколкото от историческите факти.


 


М О М Ч И Л О В и М И Л А Н О В

  П Е Т К О   М О М Ч И Л О В    Й О Р Д А Н    М И Л А Н О В   БИОГРАФИЯ Петко Момчилов   е роден на 2.10. 1864 г. в Горна Оряховица. С...