В  И Е Н А 

An der schönen blauen Donau...

Виена е столицата и най-големият град на Австрия с население от 2 милиона жители (2,6 милиона с предградията). Днес той е шестият по големина град по население в границите на Европейския съюз и вторият по големина немскоезичен град след Берлин. 

Johann Strauss Sohn

Известен е като „Градът на музиката“ поради музикалното си наследство. Корените на предците на Виена се намират в ранните келтски и римски селища, които се трансформират в средновековен и бароков град. Известен е с това, че е играл основна роля на водещ европейски музикален център, от ерата на виенския класицизъм до началото на 20 в. Историческият център на Виена е богат на архитектурни ансамбли, барокови                                                       дворци и градини, паметници и паркове.      

Местоположение

Градът е разположен в източната част на Австрия, в подножието на Алпите, на брега на река Дунав, на 60 km от границите със Словакия и Унгария. През Виена преминава Дунав със своя ръкав – Донауканал. Река Виена също пресича града. Историческият град се е развил южно от Дунав, но в последните два века Виена се разраства по двата бряга на реката. Най-високата точка на града е в района Херманскогел /Hermannskogel /(542 m), а най-ниската – в Лобау /Löbau/ (151 m). Градът е заобиколен от Виенската гора. 

Важното географско положение прави Виена удобно място за развитие на отношенията с източните страни. Това става особено видно след 1989 г., когато пада желязната завеса. Например, Виена се намира само на 60 km от столицата на Словакия, Братислава. Това е най-краткото разстояние между две столици в Европа (с изключение на Ватикан и Рим).

По формата си, Виена прилича на кръг, пресечен от река Дунав. Централната му част, така наречения Стар град, почти съвпада с административните граници на първи район (Вътрешния град). 

 

Рингщрасе (Ringstrasse)/(или просто Ринг)

Той е поредица от булеварди, образуващи обръч около стария град. Историята на Рингщрасе започва през 1857 г., когато императорът взима решение да се разрушат крепостните стени, загубили отбранителните си функции и започнали да пречат, и да се построят на тяхно място представителни булеварди и поредица от здания, които в  днешно време се считат за част от значимите забележителности на града. 

Улица Пюртел /Gürtelstrasse/

Образуваща втори полукръг около Виена, тя също възниква през втората половина на 19 в. в резултат на премахването на изгубилия военното си значение фортивикационен вал. 

История

Историята на Виена е дълга и разнообразна. Заселването на територията на днешна Виена започва по време на Неолита, с разпространението по Дунав на земеделието и скотовъдството (VI хилядолетие пр.н.е.). Най-значимото доримско селище е това на Леополдсберг. Историята му започва в средата на бронзовата епоха и завършва буквално две поколения преди идването на римляните.

Историята на самата Виена като населено място започва в средата на I в. на територията на днешния стар град. Той получава името от келтски произход Виндобона /Vindobona/. 

В началото на 5 в. Виндобона преживява голям пожар, а към края на същия век римляните напускат тези места. На територията на днешна Виена по това време има няколко аварски и славянски селища. Имената на някои от славянските и до днес са запазени в имената на някои от съвременните райони на Виена като Беринг /Bering/ и Дьоблинг /Döbling/.

През 9 в. е първото писмено споменаване на Виена, в старите "Залцбургски анали".

Хайнрих II

Към средата на 12 в. Виена става седалище на австрийската херцогска династия Батенберг. През 1155 г. херцог Хайнрих II (Heinrich II) построява сграда на площад Ам Hof. В периода 1137 – 1147 г. е построена църква на мястото на днешната катедрала "Свети Стефан“ (съвременната катедрала е построена през 13-14 в.). От 1278 г. Виена е седалище на династията Хабсбург и става център на културата, науката, музиката и изисканата кухня. 

Фридрих III

През 1469 г. император Фридрих III  се сдобива от папа Павел II (Paolo II) c правото да учреди във Виена  епископство (до 1469 г. Австрия духовно е подчинена на епископа на Пасау). Кралство Унгария  oкупира града между 1485 и 1490 г.

През 1569 г. Виена безуспешно е обсадена от турците. При почти двадесеткратно превъзходство на врага, защитниците на града успяват да удържат решителна победа. Тежкото поражение на турската армия полага края на стремителната експанзия на Османската империя в Европа. 

Век и половина по-късно, през 1683 г., съюзените войски  на католическите страни нанасят на турците под стените на Виена още по-съкрушително поражение, след което Османската империя завинаги се отказва от завоевателни походи, и именно след това поражение започва нейния упадък.

фото Б. Савова

През 1679 г. Виена е опустошена от чумна епидемия. Населението на града, тогава около 100 хил. души, намалява с една трета. В памет на избавлението от епидемията, в центъра на града през 1693 г. е издигната Чумната колона.

През 1713 г. обаче градът е сполетян от нова чумна вълна. Само в катакомбите под катедралата "Свети Стефан“ са погребани 11 000 жертви на епидемията. За това събитие в историята на града днес напомня величественото здание "Карлскирхе" /Karlskirche/.

От 16. Виена става столица на многонационалната държава на австрийските Хабсбурги. 

От 17 и особено през 18 в. е център на многобройната придворна бюрокрация. 

От 18 в. във Виена започва да се развива манифактурна промишленост (текстилно производство и производство на луксозни стоки). Градът се превръща във водещ център на европейската култура, особено на музиката.

През 1805 и 1809 г. Виена на два пъти е завзета от войските на Наполеон. През 1805 г., с разпадането на Свещената Римска империя, градът става столица на Австрийската империя, а по-късно на заместилата я Австро-унгарската империя важна роля в европейската и световна политика – през 1814 г. в града се провежда Виенскатият конгрес, изменил из основи политическата карта на Европа.

Виенският конгрес (1 октомври 1814 г. - 9 юни 1815 г.)

Става въпрос за международен конгрес, провел се във Виена и установил европейското статукво след Наполеоновите войни. Той има за цел преначертаването на политическа карта на Европа и признаване на правото на законните (легитимни) династии. Виенският конгрес се стремял към уравновесяване на силите, за да се избегнат бъдещи войни и революции. Конгресът се председателства от австрийския държавник Клеменс Венцел фон Метерних (Klemens Wenzel von Metternich). 

Th. Lawrence - Metternich (1815)

Решенията на този конгрес са взети от четирите велики сили – Прусия, Русия, Австрия и Великобритания. На Франция е позволено да вземе участие във вземането на решения поради силната ѝ дипломация. Повод за свикването на този конгрес е разгромът, който претърпява Наполеонова  Франция предишната пролет.

Заключителното становище на Конгреса е подписано девет дни преди поражението на Наполеон при Ватерло /Waterloo/. Технически погледнато, някои могат да кажат, че Виенският конгрес никога не се е състоял, тъй като Конгресът никога не е провеждал пленарно заседание. Всъщност дискусиите са се водили на неофициални заседания между Великите сили. От този факт произхожда прочутата подигравка "Конгресът танцува", на френски "Le Congrès s’amuse", предмет на филм заснет от Ж. Буайе (Jean Boyer) и др. през 1931 г.

Конгресът определя държавните граници в Европа след Наполеоновите войни, с изключение на тези на Франция, тъй като те вече са определени с Паридкия договор от 30 май 1814 г. Редът, създаден от конгреса, се запазва в общи линии до 1848 г. 

Период Бидермайер

През първата половина на 19 в., с появата на стила Бидермайер основоположници на който са известни виенски композитори, художници и театрални дейци, градът развива стремително културата и изкуствата. Епохата на стила Бидермайера завършва с революцията от 1848 г., в която жителите на града взимат активно участие. 

3Балансът на силите“ в Европа, осигурен от австрийския канцлер Клеменс фон Метерних (Clemens von Metternich) води до време на мир, което позволява развитието на Бидермайера.

Периодът Бидермайер не е свързан толкова с период от време, колкото с определено настроение и тенденции, които произтичат от историческите събития в Европа по това време. Бидермайер отразява нуждите и вкусовете на "малките хора“: дребни чиновници, занаятчии и търговци. С една дума буржоазията. Те избягват бурите на политическата действителност и търсят едно мирно, спокойно съществувание със скромни средства.

Стилът се развива в държавите на Германския съюз и е тясно свързан с понятието Реставрайия, което се отнася към държавно политическото развитие след края на Наполеоновата епоха и Виенския конгрес. Въпреки че самият термин е исторически, той се използва предимно за обозначаване на артистичните стилове, които се появяват в литературата, музиката, изобразителното изкуство и вътрешния дизайн.

Литература

Терминът Бидермайер се появява първо в литературните среди към средата на 19 в..

Той произхожда от псевдонима « Biedermeier » взет през 1855 от юрист и писател Людвиг Айхродт /Ludwig Eichrodt/ и от доктор Адоф Кусмаул  /Adolf Kussmaul/.

Мебелен дизайн и вътрешна декорация

Бидермайер оказва влияние в мебелния дизайн в Германия в периода 1815 – 1848, като основен принцип е практичността. 

През този период се подчертават изчистените линии, а орнаментите са сведени до минимум. На фона на светлите стени се откроява топлият бледокафяв цвят на мебелите, вратите и прозорците. Подът е покрит с килим, а на стените висят модните за онова време акварели и гравюри.

Скрин Бидермайер

Бидермайерът е опростена интерпретация на влиятелния френски имперски Наполеонов стил, който възвръща древноримските имперски стилове, като ги приспособява към домакинствата от началото на 19 в. За мебелите Бидермайер се използват материали, които се намират лесно, като череша, ясен и дъб и се изоставят скъпите дървесини като махагонът, който е изцяло вносен. Въпреки че той се намирал лесно в търговски градове като Антверпен, Хамбург и Стокхолм, махагонът се таксувал винаги, когато преминавал в друга територия. Стистично мебелите са прости и елегантни, което по-късно ще повлияе периодите  Баухаус и Ар деко.

Мебелите Бидермайер и начинът на живот от този период са изложени във Виенския музей на приложните изкуства от 1896. Голяма част от посетителите са толкова впечатлени от изложбата, че се наблюдава възраждане на стила в Европа. Това възраждане продължава до навлизането на Ар деко.

Архитектура

Архитектурата на Бидермайер е белязана от простота и елегантност.

Скромните еднофамилни къщи заливат цяла Европа. Те са на един или два етажа, фасадите им са гладки, най-голямата украса са цветята по прозорците и балконите или в градинките под тях.

Една от най-елегантните оцелели сгради в този стил е Виенската синагога. Чрез единството на простота, подвижност и функционалност Неокласическата архитектура на Бидермайер създава тенденция за навлизането на Сецесиона (Jugendstil) - Ар деко  и  Баухаус  и архитектурата на 20 век.

Вътре в синагогата
фото Dnalor O1

Изобразително изкуство

За австрийските художници от този период е характерно насочването към изобразяването на сантиментални и благочестиви сцени от света по реалистичен начин. 

Томинц - Художник

Влдмюлер - Пролетна сутрин - 1861

Ключови художници на Бидермайер са Фердинанд Георг Валдмюлер (Ferdinand Georg Waldmüller), Джузепе Томинц /Giuseppe Tominz/, Фридрих фон Амерлинг (Friedrich von Amerling/,  Фидрих Гауерман (Friedrich Gauerman), Йохан Баптист Райтер (Johann Baptist Reiter), Петер Фенди (Peter Fendi), Михаел Недер (Michael Neder), Йозеф Данхаузер (Josef Danhauser),  и други.

Петер Фенди - Любопитната

Най-голямата колекциия на виенски художници от епохата на Бидермайер в света се намира в двореца Белведере.

Музика

Въпреки че този период е доминиран почти изцяло от Бетовен (Beethoven), чийто творби не са част от философията на Бидермайер, има и други композитори, при които проличава влиянието на това движение. Ранните песни на Шуберт /Schubert/ са такъв пример. Те могат да бъдат изпълнявани на пиано без съществена музикална подготовка.

Бидермайер и другите стилове

Бидермайер не е напълно проучен стил. Официалната изкуствоведческа мисъл от миналото не го признава, даже го презира. "Бидермайер“ е поучителен стил. Той ни показва, как, когато животът се нуждае от определени форми, общественият разум ги ражда дори без наличието на ръководен център. Подобно на "романския стил“ неговите пространства, мебели и вещи са дело на хиляди незнайни майстори. Вместо с преднамерена представителност, те са наситени с човешка топлота, уют и практичност.

Виенски сецесион

В края на 19 в. културата, науката и образованието във Виена продължават да процъфтяват. Световна известност получават Виенсксият университет и Академията на науките. През 1897 г. представители на виенската бохема създават групата Виенски сецесион. в която влизат Коломан Мозер (Koloman Moser),  Густав Климт (Gustav Klimt) и архитектът Ото Вагнер (Otto Wagner/.

Г. Климт - Целувката 1908

К. Мозер - Сирената 1914

През 20 в.

Към началото на 20 в. Виена е един от най-големите градове на Европа с население над 2 млн. души. През 1918 г., след Първата световна война, градът става столица на Първата австрийска република. 

От Аншлуса (Anschluss/ (1938) от Нацистка Германия до края на Втората световна война, градът губи статуса си на столица в полза на Берлин.

През 1945 г. след двуседмична обсада съветските войски навлизат във Виена. След 1945 г. градът отново става столица на Австрия. Първоначално е разделена на 4 зони от Съюзниците-победители. Поради неутралитета на страната става удобна база на международния шпионаж между Източния и Западния блок.

През втората половина на 1950-те години във Виена се разгръща масово строителство, а през 1970—1980-те години е проведена сериозна реконструкция на центъра на града, в резултат на която Виена избягва опасността от брюкселизация.

Музика и театър

Изкуството и културата са традиционни за Виена в области като театър, опера, класичкска музика и изящни изкуства. 

Burgtheater
фото Б Савова

Volkstheater

Theater in der Josefstadt
фото Gryffindor

Освен Императорския театър (Burgtheater), който с неговия филиал Akademietheater се нарежда сред най-добрите театри в немско-говорещия свят, Народният театър (Volkstheater Wien) и Театър в Йозефщат (Theater in der Josefstadt) също предлагат постановки от висока класа. Има и много малки театри, които по нищо не отстъпват на по-големите и в повечето случаи изпълняват по-малко популярни форми на представления.

Staatsoper
фото C. Stadler/Bwag

       

Musikverein
фото С.Stadler/Bwag

       

     

Виена предлага много възможности за любителите на oперата: Виенската държавната опера (Staatsoper) и Виенската народна опера (Volksoper) предлагат за всеки по нещо, като втората е известна с типичната виенска оперета. Концерти с класическа музика има, освен в споменатите, и в прочутата концертна зала на Виенското музикално дружество (Wiener Musikverein), дома на Виенския филхармоничен оркестър и Виенския концертен дом (Wiener Konzerthaus). Гостите са привличани от всеизвестните таланти на виенската музика (по-специално на Волфганг Амадеус Моцарт (Wolfgang Amadeus Mozart/ и Йохан Щраус (Johann Strauss).

В много католически църкви в Централна Виена може да се чуе църковна или класическа музика.

Музеи, галерии...

В съкровищницата на Императорския дворец Хофбург се съхраняват бижутата на Хабсбургите. 

В Музея на кралица Елизабет Австрийска ("Сиси“) могат да се видят императорският апартамент и сребърният кабинет. 

Срещу Хофбург са разположени Природоисторическият музей и Музеят на история на изкуствата, които съхраняват също множество картини на стари майстори и антични и класически произведения.

Museumsquartier
фото Kasa Fue

Императрица Тария-Тереза
фото B. Savova

Редица музеи са локализирани в Музейния квартал  (Museumsquartier) – бивши императорски конюшни, превърнати в комплекс от музеи през 1990 г. Тук са Музеят на модерното изкуство (Фондация "Людвиг“), Музеят Леополд (който показва работи основно от виенския модернизъм и австрийския експресионизъм) и допълнителни зали с временни изложби. Дворецът Лихтенщайн съхранява една от най-големите частни колекции. Има и множество други постоянни експозиции – Музеят на военната история, Музеят на техниката, Виенският музей на часовника, Погребалният музей и др.

Между големите туристически забележителности са императорските дворци Хофбург и Шьонбрун (където се намира и първият в света зоопарк, Зоологическа градина Шьонбрун), както и множеството художествени галерии (включително Албертина, в двореца Белведере и в Музейния квартал (Museumsquartier). 

Кулата Дунава

Голямото колело

Гледката от Виенското колело (Riesenrad) в увеселителния парк Пратера и Кулата Дунав (Donauturm) също привличат много посетители, както и множеството музеи като тези в двореца Хофбург, двойката Природоисторически музей и Музей на история на изкуствата, както и Музеят на техниката. Интерес представлява  и колоритната къща Хундертвасер (Hundertwasser).

Местата, свързани с великите композитори, живели във Виена, са често посещавани: къщата, в която е живял Моцарт, златистата статуя на Йохан Щраус. Заради многото артисти от изключително значение, които е приела, Виена е известна като "Градът на музиката“ или "Столицата с валсова стъпка“.

Дворецът Хофбург 

е бивш имперски дворец във виена, използван за зимна резиденция на австрийското императорско семейство. Днес е официална резиденция на австрийския президент.

Дворец Хофбург
фото C.Stadler/Bwag

История

Средновековен замък вероятно е бил построен на това място много преди Хабсбургите. Според документи е известно, че през 1279 г. австрийските владетели са живели в Хофбург. Средновековните структури около ренесансовия швейцарски двор включват готически параклис от 15 в. и императорска съкровищница, в която сега се намират експонати от  императорите на Свещената Римска империя. Дворецът е бил дом на едни от най-влиятелните личности в австрийската история, включително и на членовете на Хабсбурнската династия – владетели на Аистрийската империя. В двореца е родена и френската кралица Мария-Антоанета (Marie Antoinette). През 1938 г. в Хофбург Адолф Хитлер (Adolf Hitler) официално оповестява аншлуса на Австрия. Почти всеки император от династията Хабсбург продължава да разширява и възстановява резиденцията на столицата. За целта те изкупуват съседни сгради от собствениците им, събарят ги, след което издигат нови сгради от дворцовия комплекс на освободените места. След разрушаването на градските стени на Виена в средата на 19 век, император Франц Йосиф (Franz Joseph) решава да разшири Хофбург, като построява помпозен "Нов замък“. Тази строителна работа продължава до 1912 г. и е завършена точно преди Втората световна война. По това време модернисткият архитект Адолф Лоос /Adolf Loos/ построява възрастния император до такава степен, че той никога повече не влиза в града през тази порта.

Хофбург се използва като резиденция на Хабсбургите от 1279 г. В продължение на няколко века – от 13-и до началото на 20-и в., Хофбург претърпява множество реконструкции и разширения. Така се оформят отделните части на комплекса, строени по различно време и от различни владетели.

Дворецът Шьонбрун

Той е сред най-големите атракции на Австрия и от 1860 г. е сред главните туристически забележителности на Виена.

През 1996 г., ЮНЕСКО го включва заедно с градините в списъка на световното културно наследство като забележителен бароков ансамбъл, пример за съчетание с изкуството. Дворецът и градините отразяват вкуса, интересите и аспирациите на Хабсбургите.

фото Thomas Wolfe

Ранна история

Максимилян II
от Nicolas Neufchatel

През 1569 г. императорът на Свещената Римска империя Максимилман II (Maximilian II) купува мястото, където сега се намира паркът на Шьонбрун. Проявява интерес и към новооткритата Зоологическа градина в Шьонбрун и постановява не само начина на отглеждане на диви животни, но и на редки и екзотични растения. С право е наречен на основателя на аранжировката на градини Шьонбрун.

Новото име Schönbrunn (прекрасен кладенец) идва от воден кладенец, който се използвал от императорския двор във Виена. През следващия век членовете на австрийската императорска фамилия прекарвали летните си ваканции и лова тук. По време на турската обсада е бил толкова разрушен, че е изглеждало невъзможно да бъде възстановен. 

Леополд I
от Benjamin von Block

Император Леополд I (Leopold I) нарежда да се построи нов дворец. Строежът започва през 1696 г. и след три години той се настанява в новопостроената средна част.

Не оцелява много от първоначалния дворец през следващия век, защото всеки император добавял или променял по нещо от интериора и екстериора. 

По нареждане на императрица Мария Тереза (Maria  Theresia) Шьонбрун е преобразуван в стил рококо и в края на т.нар. епоха на Тереза е истински център на Австрийската империя и императорската фамилия.

През 19 в. едно име е свързано с Шьонбрун – император Франз Йозеф. Той прекарва по-голямата част от живота си тук и умира през 1916 г. в спалнята си. През управлението си той гледа на двореца като на истинско произведение на изкуството и го преустройва според историята му.

Съвременна история

След падането на монархията през 1918 г. новооснованата Австрийска република става собственик на двореца Шьонбрун и отваря красивите стаи и зали за посетители. През 19 в. е място на редица събития, като историческата среща между Джон Кенеди (John Kennedy) и Никнта Хрушчов (Nikita Khrouchtchev) през 1961 г. ЮНЕСКО  включва Шьонбрун в световното културно наследство през 1966 г.

Белведере

Белведере е бароков дворцов комплекс, построен през 1721 – 1722  г. по поръчка на принц Евгений Савойски (Eugen von Savoyen) във Виена.

Състои се от две сгради. 

По-малката се нарича "Долно Белведере“. Залите ѝ тънат в позлата и в тях могат да се видят скулптури от Средновековието, както и разни изложби.

Г. Климт през 1914
фото Anton Josef Trcka

По-голямата сграда се нарича "Горно Белведере“. Представлява картинна галерия. В нея може да се види най-богатата колекция от платна на известния австрийски художник  Густав Климт (Gustav Klimt). Тук е една от най-известните му творби – "Целувката“. На картината художникът е изобразил самия себе си и своята любима Емилия Фльоге (Emilia Flöge). Климт е родоначалник на Виенския сецусион, който обикновено се свързва със стила ар нуво. 

В галерията може също да се видят творби на Оскар Кокошка (Oskar Kokoschka) и Егон Шиле (Egon Schiele), които са били съвременници на Климт.

На 1 март 1941 г. в зала на двореца Министър-председател на България проф. Богдан Филов (Bogdan Filov) подписва споразумението за присъединяване на Царство България към Тристранния пакт Рим - Берлин - Токио.

Долният дворец Белведере е по-малък, предвиден за частна резиденция на принца. Предназначението му е било тук да се организират различни светски събития и приеми. Днес тук се помещава най-голямата колекция на картини на Густав Климт (Gustav Klimt) в света. Градините между двете сгради са чудесно място за разходка и впечатлят със своите езера, фонтани, скулптури и ниско оформена зеленина.

Виенската държавна опера 

В града на Моцарт (Mozart), Бетовен (Beethoven), Щраус (Strauss), Брамс (Brahms) и Шуберт (Schubert),  операта е една от забележителните сгради, проектирана в неоренесансов стил от арх. Август фон Зикардсбург (August von Sicardsburg) и Едуард ван дер Нюл (Edouard van der Nüll). Тя  е открита на 25 май 1869 г. с премиерата на Дон Жуан на Моцарт, в присъствието на император Франц Йосиф и неговата съпруга Елизабет Баварска.

За съжаление, по време на бомбардировките от 12 март 1945г., сградата претърпява сериозни разрушения. Пощадени са само централната фасада, главното стълбище и фоайето. След войната местните власти са пред дилема дали операта да бъде реконструирана или изцяло съборена и построена наново. След като се спират на първия вариант, Виенската държавна опера претърпява сериозна реконструкция. На 5 ноември 1955 г., възвърнала предишното си великолепие и слава, тя е открита с представянето на операта Фиделио на Бетовен. Днес това е една от най-престижните оперни зали в света с много богата културна програма.

Интериорът 

Той е не по-малко величествен, решен в класическото червено, злато и слонова кост. Залата разполага с 2284 места, над които е монтиран 3 тонен кристален полилей с 1100 крушки. В оркестрината са предвидени 110 места за музикантите от Виенската филхармония. Всяка година се провежда там престижният и  международно известен Виенски бал.                                                                                      

Къщата на Моцарт

Моцарт е роден в град Залцбург, но е прекарал голяма част от живота си във Виена. Така нареченият “Mozarthaus” е неговото жилище в периода от 1784 до 1787 година. 

Площадът Мария Терезия и музеите близнаци

фото B. Savova

В близост до двореца Хофбург се намира площадът Мария Терезия. Това е мястото, където величествено стоят музеите близнаци, гледайки един срещу друг, а именно Пиродонаучният музей (Naturhistorisches Museum) и Музеят на история на изкуството (Kunsthistorisches Museum). Те са разположени в празничната си дворцова сграда на Виенския околовръстен път. 

Mузей на история на изкуството (Kunsthistorisches Museum)

Ротунда

Kunsthistorisches Museum е увенчан с осмоъгълен  купол. Терминът се отнася както за институцията, така и за основната сграда. Това е най-големият музей на изкуството в страната и един от най-важните музеи в света.

Император Франс Йосиф от Австро-Унгария отваря съоръжението около 1891 г.  Императорът възлага на двата музея на Рингщрасе да създадат подходящ дом за страховитата художествена колекция на Хабсбургите и да я направят достъпна за широката общественост. Сградите са правоъгълни, със симетрични възрожденски фасади от пясъчник, облицовани с големи сводести прозорци на основните нива и покрити с осмоъгълен купол с височина 60 метра (200 фута). 

Интериорът на музеите е богато украсен с мрамор, мазилка, златни листа и стенописи. 

Голямото стълбище включва картини на Густав Климт (Gustav Klimt), на брат му Ернст, Франс Мач (Frans Matsch) и Мирай Мункачи (Mihály Munkácsy). Основните колекции на музея са тези на Хабсбургите, особено тези от портрети и брони на Фердинанд II известен също под името Феринанд Тиролски, колекциите на император Рудолф II (по-голямата част от които обаче са разпръснати) и колекцията от картини на ерцхерцог Леополд Вилхелм (Leopold Wilhelm), от които италианските му картини са документирани за първи път в Theatrum Pictorium от Давид Тенирс младши  (David Teniers de Jonge).

Мирай Мункачи
Автопортрет
фото Yelkrokoyade

Франс Мач 
Автопортрет

Колекции от Древността

Cаркофаг от гранит
фото Captmondo

Колекциите от Древния Египет и Близкия Изток включват общо 17.000 произведения, от които само 4.000 са изложени. В египетската колекция се помещават 12.000 произведения, включително саркофази, скулптури и предмети от бита. 

Gemma Augustea
фото James Steakley

Древногръцко и древноримско изкуство

Отделът обхваща гръцки, етруски и римски антики, почти 3.000 украшения от древността, бронзови и мраморни стпатуи, вази и бюстове. Най-известното произведение безспорно е Gemma Augustea, гравиран оникс-камея, която изобразява празнуване на военните триумфи на римския император Август.

Колекция от ренесансово изкуство

Нептун и Кибела - cолница
фото Jerzy Strzelecki

Северните земи на съвременна Италия дълго време влизат в състава на Австрия. Във Виена десетилетия се пренасят картини от Италия, а италианските художници (архитекти, градинари, композитори, музиканти, актьори) работят в различни градове на Австрийската империя. Това е периодът на обмен между страните с цел връщане в Италия макар и малка част от националното културно наследство. Именно във Виена са се запазили бижутерските изделия на Бенвенуто Челини (Benvenuto Cellini), които не са съхранени нито в Италия, нито във Франция.

Някои от най-известните картини са:

Свети Себастиан
от Андреа Мантеня

     

Ecce homo
Tiziano

                                                                

                                                    
                
                                            

Портрет на инфанта Маргарита Тереза
от Диего Веласкес

Вавилонската кула
от Питер Брьогел Стари

Триптих на Възнесение Богородично 
от  Петер Паул Рубенс 

В музея се съхраняват още много шедьоври на Микеланджело (Michelangelo), Тинторето (Tintoretto), Джорджоне (Giorgione), Рафаело (Raffaello), Албрехт Дюрер (Albrecht Dürer), Ян ван Ейк (Jan van Eyck), Рембранд (Rembrandt) и други.

В музей се намират много произведения от изкуството на Венеция както и на Южна Италия. Там се съхраняват също творби от  изкуството от Германия, фламандска живопис и живопис от Епохата на маниеризма. 

Маниеризъм е преходен етап между изкуството на Ренесанса и Барока и за известно време съществува заедно с двете стилистически направления. Изкуствоведите свързват появата на Маниеризма с разочарованието от идеите на Ренесанса и главно с идейната криза на 16 в. Виенският кралски двор радостно приветства представителите на новото творческо течение, откъдето и да са. Австрийският двор бързо става един от най-мощните центрове на Маниеризма в Западна Европа. В края на 16 в., по време на който е пренасянето на столицата от Виена в Прага, столичният град става известен център на Маниеризма, където работят Джузепе Арчимболдо (Giuseppe Arcimboldo), Адриан дьо Врис (Adrian De Vries), Ханс фон Ахен (Hans von Aachen) и Бартоломеус Шпрангер (Bartholomeus Spranger).

Относно Джузепе Арчимболдо

Зимата

Пролетта

Лятото

Есента

Той е роден в патрицианско семейство с подчертан афинитет към изкуството. Дядо му е архитект, баща му – хужожник. Първите си стъпки в изобразителнотоизкуство младият Джузепе прави именно в ателието на баща си. Достоверно се знае, че е работил вероятно като чирак в работилниците на Миланската катедрала, където е помагал при създаването на витражите. Като цяло ранната биография на Арчимболдо е забулена в тайна. Анализирайки влиянието на Леонардо да Винчи, мнозина изкуствоведи предполагат, че вероятно негов учител е бил някой от учениците на Леонардо.

От 1562 г. работи във Виена и Прага, най-напред като придворен портретист на Фердинанд I в двора на Хабсбургите, а по-късно на Максисилиан II и неговия наследник Рудолф II, който високо цени работата на художника. През 1591 г. Арчимболдо получава титлата "граф".

Последните няколко години от живота си прекарва в родния си град Милано.

Арчимболдо владее, упражнява и съвместява много различни художествени и инженерни професии. Това идеално съответства на вкусовете на тогавашния кралски двор (особено при Рудолф II), където проявяват силен интерес към изкуството на натурфилософията, алхимията и астрологията. Най-прочути са неговите "фантастични портрети“, върху които започва да работи след 1560 г. Те не са буквални портрети, а са съставени от старателно подбрани и вписани в изображението предмети от бита, растения, плодове, цветя, представляващи алнгории на първичните стихии или годишните сезони. Приживе най-голяма слава получава портретът на Рудоф II, т. нар. "Плодотворен Рудолф“, изобразен като древноримския бог на промените Вертумн. 

Сградата на сецесиона

Сграда на Сецесиона от
Йозеф Олбрих
фото Thomas Ledl

Виенският сецесион, още познат като Съюза на австрийските ар.тисти, е движение от 1897 г. на австрийски художници, архитекти и други артисти, напуснали Асоциацията на австрийските артисти по онова време

Сградата на сецесиона във Виена е центърът на това общоевропейско постимпресионистично течение, наричано още ар нуво. Днес вътре могат да се видят различни изложби и прожекции на кратки филми.

Самата постройка грабва окото от раз, а куполът и фасадата с времето са се превърнали в символ на движението.

Албертина

фото B. Savova

Музей Албертина е разположен в двореца на ерзхерцог Албрехт в центъра на Виена. Той е един от най-богатите музеи за изобразително изкуство и държи едни от най-великите графични колекции в света. В него се пазят някои от най-крупните и значителни световни колекции на графики (около 65.000 рисунки и повече от 1.000.000 произведения на печатната графика). Колекцията обхваща период от късната готика до съвременността. 

Названието "Албертина“ произхожда от името на нейния основател херцог Алберт Саксонски - Тешенски (Herzog Albert von Sachsen-Teschen), зетят на Мария-Тереза.

Основа на колекцията от графики слага херцог Алберт през 70-те години на 18 в. в кралския замък в Братислава, служещ му за резиденция в качеството на управител на унгарското кралство от 1765 до 1781 г.

От 1996 до 2003 г. "Албертина“ е закрита за публичен достъп във връзка с реконструкцията ѝ. 

В настоящето, в експозицията на музея са представени творби на Леонардо да Винчи (Leonardo da Vinci), Микеланджело (Michelangelo), Рафаел (Raffaello), Рембранд (Rembrandt), Албрехт Дюрер (Albrecht Dürer), Густав Климт, Егон Шиле (Egon Schiele), Сезан (Cézanne). В допълнение към постоянната експозиция се провеждат специализирани изложби, като например, предвижданата през септември изложба посветена на Шагал (Chagall)/.

Кметството (Rathaus)

фото Thomas Lendl

На Рингщтрасе се намира кметството, една от най-значителните сгради в нео-готически стил във Виена, която е официалното седалище на кмета.

Бургтеатър

фото В. Savova

Директно срещу кметството е Бургтеатър – друго впечатляващо здание, което е било построено между 1874 и 1888 година. Този театър е почитан високо в немско-говорящия свят. Всъщност, през 2014/15 е бил избран за “Театър на годината” от журнала “Театърът днес” (Theater heute).

Къщата на Хундертвасер (Hundertwasser)

Тя е едно архитектурно съкровище и привлича туристите със своята цветна и необичайна фасада. Къщата е проектирана от Фрийденсрайх Хундертвасер (Friedensreich Hundertwasser) и е построена между 1983 и 1985 г.

Днес това е жилищна сграда, така че посещението отвътре не е възможно. Въпреки това, недалеч от Хундертвасерхаус се намира музеят на Хундертвасер, или така наречения Кунст хаус Виена /Kunst Haus Wien/. Това е музей, проектиран от същия човек, който в днешно време се използва за различни изложби.

фото C. Stadler/Bwag

Църкви

Катедралата Свети Стефан

фото B. Savova

Продължавайки по Кертнерщтрасе /Kärntner Straße/ (голямата търговска улица), след по-малко от 10 минути ce пристига пред величествената катедрала "Свети Стефан".

Така нареченият на немски "Щефансдом" /Stefansdom/ е символът на Виена, емблематичната за Виена готическа катедрала. Опознава се по пъстрия покрив, покрит с 230 хил. гледжосани плочи, изобразяващи двуглав орел (символът на Хабсбургите) от южната страна и гербовете на Австрия и Виена от северната. На това място, още през 12 в., е била построена сградата на първия храм, в типичен за времето си романски стил. Днешната сграда на църквата е издигната от Рудолф IV /Rudolf IV/ през 14 в. Над храма се извисяват южната (136,44м.) и северната (68,3м.) кули, от които се разкрива прекрасна панорамна гледка над Виена. 

Камбанарията разполага с 23 камбани, но най-популярната от тях и най-голямата, наречена "Пумерин"(Pummerin), в превод “гръмотевицата”. Много символика има и в нейната направа. Гръмотевицата е изработена през 1711г. от претопените османски оръдия, изоставени край Виена по време на неуспешната обсада на града от 1683 г. С това се слага край на турската инвазия към Западна Европа. По време на пожарите от 1945 г., при превземането на Виена от руската армия, гредите, на които е закрепена камбаната, изгарят и тя се разбива в земята от 70 м. височина. Щетите са непоправими и се налага през 1951 г. тя да бъде претопена и излята отново. Теглото й е цели 22т. и днес виси в северната кула на Свети Стефан. Когато ехти, цялата сграда се тресе и по тази причина може да я чуете само на важни празници.  

фото PaulT (Gunther Tschuch)

В Свети Стефан се съхраняват мощите на Свети Валентин и черепите на светците Дамян и Козма. В средновековните катакомби под катедралата почиват останки на много крале (предимно органи, а самите тела на владетелите са погребани в църквата на капуцините Капуцинеркирхе /Kapuzinerkirche/, архиепископи и членове на висшата аристокрация. В една от галериите са подредени и над 15 хил. кости на жертвите на чумната епидемия, покосила града през 18 в. 

        

Карлскирхе (Karlskirche)

Тя е построена в бароков стил и строежът ѝ започва след поредната чумна епидемия, като е завършен през 1737 г.

Освен невероятната фасада, интериорът на църквата също е изключително впечатляващ. Това е и единствената църква във Виена, където входът се заплаща. Вътре може да се видят стенописи от барокови майстори като Йохан Ротмайер (Johann Rothmayer), Себастиано Ричи (Sebastiano Ricci)/ и други.

фото Felix König

Църквата Св. Карл е построена в периода 1716 – 1737 г. по поръчка на император Карл VI в изпълнение на обета, който той дава пред Бог, за да бъде пощадена Виена от поредната чумна епидемия. Проектът е възложен на известния архитект Йохан Фишер фон Ерлах (Johann Bernhard Fischer von Erlach), който сътворява една от най-величествените барокови сгради във Виена.

Всъщност, цялостната визия на храма е интересна амалгама от архитектурни стилове. Веднага се забелязва елинистичния порта на храма, а от двете му страни се извисяват две свободностоящи колони, силно приличащи на Траяновата колона в Рим. По цялата им височина, спираловидно са изсечени барелефи, изобразяващи житието на Св. Карло Боромео (патрон на храма), който по време на чумната епидемия в края на XVI век самоотвержено се е грижел за бедните и болните. Над колоните са кацнали позлатени орли – символът на Хабсбургите. От двете страни на централното стълбище стоят статуите на два ангела. Интериорът също е внушителен, декориран с мрамор, множество орнаменти, позлата и красиви стенописи.