Гърция след античността

 

ГЪРЦИЯ СЛЕД АНТИЧНОСТТА 

Гърция, официално Република Гърция (Ελλάδα, Елада/ е държава в Югоизточна Европа, заемаща най-южната част на Балканския полуостров. Граничи с Албания, Северна Македония и България на север, с Турция на изток, със Средиземно море на юг, с Йонийско море на запад, а между континенталната част и някои от островите са разположени в Егейско и Критско море. Площта ѝ е 131 475 kм², от които 130 335 kм² суша и 1140 kм² водна площ.

фото Richard Mortel

Древна Гърция или древногръцката цивилизация е период в историята на Гърция, но и на източното Средиземноморие, който започва след края на бронзовата епоха и преминава в елинистичната епоха след смъртта на Александър III Македонски през 330 пр. Хр. . Политическите, философските и научните постижения на древните гърци са в основата на развитието на западната цивилизация, на съвременната демокрация и на Олимпийските игри. Историците разглеждат наследството на Древна Гърция като основополагащо на съвременната култура, на западната философия, на основните принципи на архитектурата, скулптурата, математиката и поезията.

Древните гърци обитават територията на днешна Гърция на континента и островите, но също така и малоазийското крайбрежие на Егейско море (в днешна Турция), о-в Кипър, о-в Сицилия и южните части на Апенинския полуостров, както и отделни селища по бреговете на Средиземно и Черно море.

История

Римска Гърция

Римска Гърция е периодът в историята  когато днешна Гърция е под властта на Римската република (509 – 27 г. пр. Хр.) и Римската империя (27 г. пр. Хр. – 395 г.). Започва с победата на римляните при Коринт през 146 г. пр. Хр. над обединените в Ахейския съюз гърци и приключва с преименуването на Византион в Константинопол през 330 година от император Константин Велики /Κωνσταντίνος ο Μέγας Konstantinos o Megas/.

Като цяло, Римска Гърция е светска, превръщайки се в център на просветата и културата на цялото Средиземноморие и късноантичния свят. Достъп до древногръцката просвета и култура имат като правило представители на всички народи на света, без разлика на език и религия.

Византийска Гърция

През 330 г. император Константин Велики, преименува Византия на Константинопол, а през 395 г., след смъртта на император Флавий Теодосий /Flavius Theodosius/, римската империя официално се разделя на две и градът става столица на източната империя /Βασιλεία Ρωμαίων / Basileía Rômaíôn/ която от 16 в. се казва византийска империя.

Историята на Византия условно може да се раздели на три периода: първият, наричан романоезичен, латински или ранновизантийски от 4 до 7 в., при който официален език на държавата е латинският език, а част от императорите произхождат от романизираното балканско тракийско-илирийско население; вторият – класически, гръцки или средно византийски период, който започва през 7 в. и трае до 1204 г.; третият – късно византийски период, който трае от 1261 г. до 1453 г.

Първи период

През този период, латинският език продължава да бъде официален език във Византия. Но постепенно елинизацията се развива и гръцкият език побеждава латинския.

В началото Империята успява да поддържа военно, икономическо и културно превъзходство сред околните варварски племена, като единственият ѝ сериозен противник е Персия. Между 5 и 7 в. тя владее Балканския полуостров, Мала Азия и Източното Средиземноводие.

През 476 г. Византия става единствен законен наследник и на Западната Римска империя, а с това и единственият законен наследник на Древен Рим и Римската империя. 

фото Petar Milošević
Детайл от базиликата „Сан Витале“ в Равена

През 527 г. император става Юстиниан /Iustinianus/. Той си поставя за цел да възстанови Римската империя в нейната цялост, но много бързо след смъртта му, част от Северна Африка, Северна и Средна Италия са загубени завинаги.

Втори период

Постепенно Балканите се колонизират от славяните, а в края на 7 в. северната част на полуострова е откъсната от българите  Империята си запазва градовете в южната и централна част на полуострова, но успява да интегрира постепенно славянското население в южната част.

Но в източните провинции  стават религиозни вълнения, провокирани от културните различия със столицата и стремежа на императора да управлява църквата. 

Все пак, с помощта на Църквата, императорът начело на добре екипирана и обучена голяма армия, отвоюва Източните провинции, превзети от персийския велик шахиншах. Но нов противник се явяват арабите.

Византийската империя е християнска държава, но византийското християнство се развива по различен начин, така че авторитетът на папата като глава на църквата все по-малко се признава от патриарсите, и така се стига до разкол през 1054 г.

Палма Младши /16-17 в./
Завладяване на Константинопол

Малко след това, започват кръстоносните походи със цел да се превземат източните провинции от мохамеданите и така завършва този втори период с завладяването от кръстоносците от четвъртия поход на Константинопол през 1204 г.

Трети период

фото Goran tek.en
Герб на династията Палеолози,

Последвалото създаване на католически латински държави и борбите на православните византийци срещу тях, пораждат отделна гръцка национална идентичност. Византийската империя е възстановена от династията Палеолози /Παλαιολόγοι/ Paleologi/ през 1261 г., но не достига предишното си величие. Постоянните граждански войни и атаки на границите завършват с нейния окончателен разпад през XIV век. Византия вече принадлежи на османската империя.

Османска Гърция

До 1821 г. Гърция е в ръцете на османската империя.

Османска Гърция е мултиетническо общество. Но на гърците са дадени някои привилегии и свободи. Въпреки това, те страдат от злоупотребите на местните представители на имперската власт, върху които централното правителство упражнява само непълен контрол. Въпреки загубата на политическата си независимост, те не губят позициите си и остават доминиращи в областта на търговията и бизнеса. Консолидацията на османската власт през 15 и 16 в. прави Средиземно море безопасно за гръцкото корабоплаване и гръцките собственици на кораби стават морски превозвачи на империята, реализирайки огромни печалби. След османското поражение в битката при Лепанто през 1571 г. обаче, гръцките кораби често стават обект на жестоки атаки от католически (особено испански и малтийски) пирати.

Битка Лепанто
неизв. художник

Гръцката земевладелска аристокрация, която традиционно доминира във Византийската империя, има трагична съдба и бива почти напълно унищожена. Но се явява нова водеща класа в османска Гърция, покритите (πρόκριτοι на гръцки), наричани от османците коджабащи. Те са чиновници и събирачи на данъци и си спечелват лоша репутация, тъй като са корумпирани. От друга страна, фанариотите заемат видни постове на бизнесмени и дипломати в имперската столица Константинопол. 

Гръцката православна църква получава голяма власт под протекцията на султана, придобивайки религиозен контрол над цялото православно население на империята: гръцко, албанско, латинско -говорещо и славянско.

Въстание през 1821 г.

През 1821 г. започва гръцката война за независимост, наричана също Гръцко въстание.

Войната трае десетина година след като през 1827 г. под натиска на общественото мнение в европейските държави за съпричастност, към гръцките борци за независимост, се намесват Великите сили.

Конференцията в Лондон през 1830 г. предлага напълно независима гръцка държава. Окончателните ѝ граници са определени по време на Лондонската конференция от 1832 г., като северната гръцка граница преминава от Апта до Волос, а от островите са включени само Евбея и Цикладите. Гърците са разочаровани, но не са в състояние да се противопоставят на волята на Великобритания, Франция и Русия, допринесли значително за гръцката независимост. 

Кралство  Гърция

През октомври 1831 г. Йoaннис Каподистрия /Iωάννης Αντώνιος Καποδίστριας - Ioannis Antonios Capodistria/, който управлява Гърция от 1828 г., е убит от политическите си противници. За да предотвратят по-нататъшни експерименти с републиканското правителство, Великите сили, особено Русия, настояват Гърция да стане монархия и за неин първи крал е избран баварският принц Ото Фридрих Лудвиг фон Вителсбах / Όθων, Βασιλεύς της Ελλάδος; на немски: Otto Friedrich Ludwig von Wittelsbach/. 

В средата на XIX век Гърция е под опеката на своите "защитници“ и финансови спонсори – Великобритания, Русия и Франция, които определят нейната външна политика. 

Световните войни

Георг I /Γεώργιος - Geōrgios/ управлява като крал на Гърция от 1863 г. до убийството му през 1913 г. Следват републики и възстановяване на монархията до окончателната й отмяна през 1974 г.

Гърция се включва късно в Първата световна война (2 юли 1917 г.) на страната на Антантата, но последвалите конфликти продължават до 1923 г. и завършват с "Голямата катастрофа“ с края на елинизма в Анадол, след две хиляди и половина години присъствие.

Втората световна война започва за Гърция, когато Италия на Мусолини изпраща неприемлив ултиматум, на което Ioannis Метаксас /Ιωάννης Μεταξάς - Ioannis Metaxas/, диктатор на Гърция от 1936 г., отговаря с прочутото "Не“. Италианско-гръцката война се обръща в ущърб на Италия, което води до намесата на нацистка Германия. Окупирана от Германия, Италия и България, Гърция е управлявана от колаборационистки режим (1941-1944), докато кралят, избягал в чужбина, ръководи правителството в изгнание. Гърция е, след Полша и Съветския съюз, страната, чието гражданско население страда  най-много от Втората световна война. Италианската и германската окупация причиняват смъртта на един на всеки десет души – половината от жертвите умират от глад.

Спонтанно се образуват групи за съпротива, които след това се обединяват в национална организация, EAM-ELAS (Национален фронт за освобождение, близък до Комунистическата партия), която упражнява все по-ефективен контрол върху селските райони, заплашвайки германските комуникационни линии.

През 1946 г. Гърция потъва в гражданска война, в която участва EAM-ELAS, най-мощното освободително движение, ръководено от Комунистическата партия на Гърция. Монархическото правителство и неговите британски и американски съюзници разчитат на крайно десните и бивши колаборационисти, за да се борят с EAM, която в крайна сметка е победена през 1949 г., а Комунистическата партия на Гърция е забранена.

фото Bert Verhoeff
Константин Караманлис

Георгиос Папандреу 

Новата конституция оставя на краля значителни правомощия: той може да блокира всеки закон или да законодателства чрез укази. По този начин монарсите се противопоставят на министър-председателя Константинос Караманлис /Κωνσταντίνος Γ. Καραμανλή - Constantinos Caramanlis/,  а след това и на Георгиос Папандреу /Γιώργος Παπανδρέου - Giorgos Papandreou/, който получава близо 70 % от гласовете на изборите през 1964 г. Дворецът назначава няколко правителства по свой избор, които не разполагат с мнозинство в парламента, което предизвиква протести, понякога жестоко потискани, с много жертви. Комунистическата партия остава забранена, но продължава да действа нелегално.  Съединените щати оказват голямо влияние върху гръцката държава в икономически и военен план чрез плана "Маршал“, въведен през 1947 г.

Гърция на полковниците

фото Allan Warren
Константин II

Диктатурата на полковниците е наименованието на политическата власт в Гърция от 1967 до 1974 г., която освен това води до изгнанието на крал Константин II /Κωνσταντίνος Β΄ της Ελλάδα - Constantin II/ , възкачил се на трона през 1964 г. Тази диктатура е резултат от завземането на властта от хунтата от офицери, доминирана от Георгиос Пападопулос /Γεώργιος Παπαδόπουλος - Giorgios Papadopoulos. Офицерите, извършили преврата, са членове на организация, превърнала се в антикомунистическа, IDEA, която по това време е свързана с американската армия.

След преврата много синдикалисти, бивши членове на съпротивата и политици са арестувани или изпратени в изгнание на островите. В затворите често се прилагат изтезания. Диктатурата възхвалява древността в стадионите с празненства, като същевременно декларира установяването на християнски морален ред, подчертан от лозунга "Гърция на християнските гърци“. 

След полковниците

През 1973 г. няколко университета са окупирани от протестиращи студенти; военната репресия води до над сто смъртни случая. Георгиос Пападопулос, който се обявява за президент и регент въпреки опозицията на своите съперници в режима, е свален от власт. Димитриос Йоанидис /Δημήτριος Ιωαννίδης - Dimitrios Ioannidis/ поема властта и установява втора военна диктатура. Убеден в американската подкрепа, Йоанидис предизвиква през юли 1974 г. преврат в Кипър, за да свали президента Макариос, /Μακάριος - Makarios/ обвинен в комунистически симпатии, и да обедини Кипър с Гърция. Турската армия реагира, като нахлува в 40 % от острова; инвазията води до няколко хиляди убити и изчезнали и над 300 000 бежанци. След този провал режимът на полковниците е принуден да предаде властта на цивилни политици, които организират преход към парламентарно управление.

фото Укшс Лщср

През 1981 г. партията ПАСОК на Андреас Папандреу /Ανδρέας Γεωργίου Παπανδρέου - Andreas Papandreou/  идва на власт. Гърция преживява силен икономически растеж и стандарт на живот, невиждан дотогава, благодарение на увеличаването на чуждестранния туризъм в страната. Гърция се присъединява към Европейския съюз през 1981 г. и приема еврото като валута през 2001 г. Страната е домакин на Олимпийските игри през 2004 г. в Атина. 

Но от 2007 г. страната е засегната от световната икономическа криза. През 2008 г. тя преживява тежка бюджетна криза и е принудена да поиска помощ от Европейския съюз. 

Гърция днес  /може би без този последен абзац/

/Днес нейната сила се основава на класическата й култура : елинско наследство с Аристотел,  Сафо, Хипатия...  и съвременна култура с Мария Полидури и Никос Казандзакис, киното с Теос Ангелопулос, Мелина Меркури и Ирен Папас, музика с Микис Теодоракис   и с богата и разнообразна кухня, както и от неизмеримото си архитектурно наследство (Партенон, храмът на Посейдон, Цикладските острови, светилището в Епидавър, Ахилион).