SPAIN

И С П А Н И Я

фото Pedro A. Garcia Fajardo

МАДРИД

Мадрид е столицата на Испания. Населението на града е 3 250 000 жители и се нарежда на трето място в Европейския съюз след Лондон и Берлин.

История 

Първите сведения за града са от 9 в., когато днешна Испания е Ал-Андалус и емирът на Кордоба Мухамад I заповядва изграждането на малък дворец там, където днес се издига кралският дворец.

Около него е построена крепост, наречена Махерит.

 

Част от т. нар. Арабска стена
фото : Esena

Миниатура от 13 в
фото : Mai Dire Lollo.

По време на Реконкистата, при своето настъпление към Толедо крал Алфонсо VI превзема крепостта през 1085 г. и я присъединява към кастилската корона. През 1329 г. тук се събират Генералните Кортеси. През 14 в. градът преживява тежки моменти, а след голям пожар е възстановен от Енрике III (1379 – 1406).

През 1479 г., кралство Кастилия със столица Толедо и кралство Арагон със столица Сарагоса се обединяват след сватбата между Исабела Кастилска и Фердинанд II Арагонски, което поставя основата за обединението на Испания. 

Фердинанд и Изабел - 15 в.
фото : Duoda

Карлос V oт Тициан - 16 в.

Техният внук Карлос I (по-известен като император Карл V) е благосклонен към Мадрид, но прекарва повечето време в Гент, столица на дотогавашни Бургундия и Ниските земи

Филип II от Тициан - 16 в.

През 1561 г. неговият син Филип II премества столицата в Мадрид и построява огромния дворец-манастир Ескориал на 40 km североизточно от града. По онова време Мадрид е 20-хилядно градче и отстъпва значително по големина и значение на Севиля и Барселона, както и на европейските столици Лондон и Париж. Въпреки това Мадрид започва да играе все по-голяма роля, защото има политическо надмощие над Севиля, която пък от своя страна контролира търговията с американските колонии.

                                                                       

Манастир Сан Лоренцо дел Ескориал
фото : Turismo Madrid Consorcio Turistico

През 1700 г. династията Борбон се качва на трона. Под тяхното владичество Мадрид се разширява и обоготява.

После известно време властва братът на Наполеон, Жозеф, а през 1868 г. отново Борбоните са на власт.

По време на Испанската гражданска война (1936 – 1939), Мадрид е сред главните центрове на републиканците. На 28 март 1939 г. градът е превзет от войските на Франсиско Франко. По време на тежките сражения, градът силно пострадва, като след години щетите са напълно отстранени. При продължителното авторитарно управление на Франко, градът нараства с бързи темпове. Особено след 1960-те години силно развитие получават много отрасли на тежката промишленост, като самолетостроене, автомобилостроене, електроника.

Хуан Карлос
фото : Habana 2

След смъртта на Франко през 1975 г.при неговия наследник Хуан Карлос I, Испания отново става конституционна монархия. Новият крал успява да се справи с привържениците на авторитаризма и страната става многопартийна демокрация. През 1980-те години Мадрид се развива бурно, като утвърждава позицията си на водещ политически, културен, промишлен, образователен и технологичен център на Пиренейския полуостров и на Южна Европа.

През 2014 г. Хуан Карлос абдикира в полза на сина си, Фелипе VI.

Музеи

Една от главните културни забележителности на града е музеят "Прадо", основан от Мария-Изабела де Браганса, втората жена на Фердинанд VII. През 1819 г. музеят е преместен в сегашното си здание в качеството на Кралски музей. Зданието на музея е проектирано през 1785 г. от архитекта Хуан де Вилянуева, по поръчка на крал Карл III. 

Ливадите, които тогава пустеели на това място дали и името на музея (на испански "prado" означава ""ливада").

  

Музеят е уникално богат с над 1300 картини на европейските майстори от 16 до 19 в., в основната му колекция присъстват изключително много картини на Веласкес, Ел Греко, Гоя (чиято колекция се радва на най-широко представяне), Рубенс, Йеронимус Бош с най-добрата колекция в световен мащаб именно в този музей, както още и Мурильо, Рафаел, Веронезе и др.

Лас Менинас от Веласкез - 17 в.

Школите на живописта в Испания, Фландрия и Италия (особено Венеция) имат водеща роля в Прадо. Има също така добри френски образци на Никола Пусен и Клод Лорен. Немските автори са представени от едва четири творби на Дюрер и многобройните портрети на Менгс. Малко е застъпена и британската живопис, а що се отнася до холандската, най-силно е представен Рембранд.

Автопортрет от Дюрер - 1498

Жудит на банкет на Холоферн от Рембранд - 1634

     

Друга важна част на музея са декоративните изкуства като „Съкровището на дофина“ и изключителната колекция от гръцко- римски скулптури.

Музеят Прадо заедно с другите два големи музея на Мадрид – Центъра за изкуства "Кралица София" и Музей "Тисен-Борнемиса", образуват така наречения "златен триъгълник на изкуствата".

В музея "Кралица София" се намира най-знаменитата картина на Пабло Пикасо "Герника“, както и творби на Салвадор Дали и Хуан Миро.

Герника от Пикасо - 1937

В музея "Тисен-Борнемиса" се намират картини от различни епохи, започвайки от Ренесанса и завършвайки с творби на известни импресионисти, сюрреалисти и кубисти. Интерес представлява и колекцията на Кралската академия за изящни изкуства "Сан Фернандо“, която наброява 1300 картини, в това число работи на Диего Веласкес, Рубенс и Франциско Гоя.

Основни забележителности

Пласа "Майор“

Пласа Майор
фото : Sebastian Dubel

Пласа "Майор"  е централен площад в Мадрид, създаден по поръчка на крал Фелипе III от архитект Хуан Гомес де Морой. Строителните работи започват през 1617 г. и продължават две години. Зданията са построени в стил мадридски барок. На площада има 136 здания с 437 балкона, от които в миналото се наблюдавали кралските церемонии, рицарските турнири, кориди и аутодафе. В центъра на площада е паметникът на крал Филип III, третият испански крал от династията на Хабсбургите.

Площад "Пуерта дел Сол"

Площад "Пуерта дел Сол" (Врата на Слънцето) служи за нулева кота, от която се отчитат пътните разстояния в Испания (Мадрид е географският център на страната, а площадът е централна точка на града). Названието на площада се обяснява с това, че през 15 в. тук е преминавала крепостната стена, а на мястото на площада се е намирала една от градските порти.

Пласа Пуерто дел сод - Кмлометър нула
фото : Xauxa

Площад  "де Сибелес" и булевард "Пасео дел Прадо"

В центъра на площад "Сибелес" е разположен фонтан с колесница на богиня Кибела (построен през 1781 г. по проект на архитектите Хосе Ермосильо и Вентуро Родригес), дал названието на площада. Образът на колесницата на Кибела, с впрегнати лъвове и пантери, е доста популярен. Площадът е ограден от четири сгради: неокласическата Банка на Испания (1884 г.), дворецът на Буенависта (на херцозите Алба, от края на 18 в.), дворецът на маркизите Линарес и зданието на Главното пощенско управление в необароков стил (началото на 20 в.). 

Площад де Сибелес
фото : Carlos del Delgado

"Пасео дел Прадо“ е булевард, който възниква благодарение на крал Карл III. Булевардът е построен по подобие на римския площад "Навона". Има елипсовидна форма и на него са разполoжени три фонтана.

фото : Martin Snopek

На площад "Кановас дел Кастеляна" се намира фонтанът на "Нептун" с колесница, теглена от делфини и коне (1780 г.), в средата на булеварда се намира фонтанът на "Аполон" (1777 г.), а третият фонтан на "Кибела" е разположен в края на булеварда – на площад "Сибелес". 

фонтан Нептун
фото : orocain

фонтан Аполон

фонтан да Сибелес
фото : Carlos Delgado

Кралският дворец

След пожара от 1734 г., вместо напълно унищожения стар дворец (на мястото на бивш арабски замък), е решено да се построи ново здание, подобно на двореца Версай. Строителството започва под ръководството на италианския архитект Филипо Ювари, след смъртта му е продължено от Джовани Батиста Сакети, а по-късно – от Сабатини и Вентуро. Строителството продължава от 1738 до 1764 г. Първият крал, заселил се в двореца, е Карл III. Понастоящем кралското семейство не живее в двореца, използва се само за протоколни мероприятия. Например, през 1991 г. в двореца е проведена Мадридската конференция за Близкия изток. Значителна част от зданието е отделена за музей. Интерес представляват тронната и празничната зали, както и богатата колекция от живопис, включващи творби на майстори като Ел Греко, Веласкес, Бош, Гоя.

Около двореца има два парка – "Сабатини" и "Кампо дел Моро" (Мавританския лагер). 

Пласа "де Ориенте"

Площадът датира от началото на 19 в. и е разположен от източната страна на кралския дворец, откъдето е и името му (Пласа де Ориенте означава "Източен площад"). Неговото строителство е започнато от Жозеф Бонапарт (1808 – 1813 г.). Ансамбълът на площада е завършен по време на управлението на Изабела II. Кралицата пренася в центъра на площада конната скулптура на крал Филип IV (творба на Пиетро Така). Скулптурата е създадена през 1640 г. въз основа на портрета на краля (дело на Диего Веласкес), а пресмятането на центъра на тежестта на коня, опиращ се само на задните си крака, е направено от Галилео Галилей. На източната част на площада е разположено зданието на Кралския театър (на испански: Teatro Real), построено през 1850 г., в периода на управление на Изабела II, по проект на Антонио Лопес Агуадо. В епохата на управление на Франко, "Пласа де Ориенте" е място на многохилядни демонстрации.

Пласа "де Еспаниа"

Пласа "де Еспаниа“ е голям площад, превърнал се в много известна туристическа дестинация.

Разположен е в центъра на Мадрид, Там се намират статуята на Мигел де Сервантес, както и бронзовите скулптури на Дон Кихот и Санчо Панса

Дон Кихот и Санчо Панса
фото : Carlos Delgado

Севиля

Севиля е град в Южна Испания, център на област Андалусия. Разположен е на река Гуадалкивир. Населението на града е 703 500, което я поставя на четвърто място в Испания.

Според една легенда, Севиля е основана от митичния Херкулес през 8-9-ти в. пр. Хр., а нейният произход е свързан с Тартесите – първата развита цивилизация на Иберийския полуостров на името на река Tartessos, днес Guadalquivir. След 5 в. пр. Хр, градът е окупиран от финикийците и гърците.  

После римляните ръководят града, който тогава се нарича Хиспалис, по-късно – при Маврите, той е преименуван на Исбилия. Испанците го наричат Севиля.

През 6 в. градът пада в ръцете на Готите до 8 в., когато пристигат маврите. Севиля става тяхната столица като по-късно е заместена от Кордоба.

През 13 в., по време на Реконкиста, Севиля отново става християнска, благодарение на Фердинанд III де Кастиля.

След « златния в. » по време от Карл V до Филип IV, когато градът се развива много бурно в културен план, Севиля започва да запада.

 

Севиля - приписвано на Алонсо Сарцес Коалио 16 в.

По време на Наполеон, много културни богаства са изнесени във Франция, но въпреки това, градът запазва своя уникален чар.

Катедралата и кулата "Жиралда"

Катедралата и кулата "Жиралда"
фото : Ingo Mehling

Катедралата в Севиля "Санта Мария де ла Седе" е третата най-голяма в света след "Сан Пиетро" във Ватикана и "Сейнт Пол" в Лондон, а със своите 23 500 квадратни метра, тя е най-голямата готическа катедрала в света и е обявена за световно наследство от ЮНЕСКО през 1987 г.

Кулата "Жиралда"
фото : Ingo Mehling

Кулата "Жиралда" се издига на 104 м. височина и разкрива невероятна гледка към града,

В периода 1184-1198 г., по времето на маврите, на мястото на сегашната катедрала е построена главната джамия в Севиля и нейното високо минаре.

През 1248 г.,когато испанците възвръщат владението над земите си, джамията е преустроена в катедрала, като по-нататък минарето е преустроено в кула-камбанария. 

Тя е известна с богатата си украса и орнаменти, както и с 22 хармонично настроени камбани.

Гробница на Христофор Коломб
фото : Pom²

В катедрала се твърди, че се намира гробницата на мореплавателя Христофор Колумб, открил Америка. Гробницата е дело на скулптора Артуро Мелида и е едно от последните допълнения в катедралата. Там е от 1899 г.  и представлява саркофаг, поставен върху раменете на четири алегорични фигури, символизиращи четирите царства на Испания по време на живота на Колумб, Кастил, Арагон, Навара и Леон.

Христофор Коломб
Ридофо ди Гирландайо - 1520

Интересно е пътешествието на тленните останки на Христофор Колумб след смъртта му. Той умира през 1506 г. във Валядолид, където първоначално е погребан. След това останките му са преместени в манастира „Ла Картуха“  в Севиля по искане на сина му Диего, а през 1542 г. са прехвърлени на остров Испаньола, в катедралата „Санта Мария“ в град Санто Доминго – това е първият официално обявен град в Америка и сегашна столица на Доминиканската република. По онова време остров Испаньола е испанска колония. През 1795 г. обаче, целият остров е завладян от Франция, което налага ново преместване на тленните останки на Колумб. Този път, те са отнесени в Хавана, Куба, която е била тогава под испанско владение, и остават там малко повече от 100 години – до 1898 г., когато Куба преминава под протектората на САЩ. След това тленните останки на великия мореплавател са окончателно върнати в Испания и са положени в катедралата на Севиля, където са и до днес.

Съвсем неочаквано обаче, през 1877 г. в Санто Доминго е намерена кутия, съдържаща части от кости и носеща надпис „Знаменитият и отличен чов., господин Колумб, адмирал на океани и морета“. Това за дълго време хвърля съмнение върху автентичността на гробницата на Колумб в Севиля. Тази кутия в момента се съхранява в една от най-известните забележителности на Доминиканската република – Фара на Колумб.

В опит да се разреши загадката, през 2003 г. в Испания е направен ДНК тест с реликвите от Севиля, който подкрепя тезата, че тленните останки от гробницата на Колумб са негови. От друга страна обаче, властите в Доминиканската република не разрешават изследване на костите в кутията, намерена в Санто Доминго, така че остава неизвестно дали те също са били от тялото на Колумб.


Кралски дворец  "Алкаcар"

Испанците наричат кралския дворец "Аlcazar". Думата произхожда от арабски  "al-qaṣr", една дума, която сама произхожда от латински "castrum", замък. Днес дворецът все още се използва за почивка на кралското семейство.

Дворецът се смята за едни от най-хубавите прмиери на мудехарската /така наричали мюсюлманите преди Реконкиста/ архитектурата в Испания.

Външна стена и Лъвова порта
фото :  Jose Luis Filipo Cabana

Първоначално Алкасар де Севиля е крепост, построена от маврите, която впоследствие претърпява няколко разширения. Първият Алкасар, наречен Al-Muwarak е посроен при династията на Алмохадите. По-голямата част от съвременния дворцов комплекс е построена върху развалините на арабската крепост от крал Педро I Кастилски през 14 в.

фото  Alberto Bravo

Макар че в сегашния си вид дворецът е строен за християнски владетел, той много прилича на мавритански замък. И това не е чудно,  замъкът е строен от най-добрите работници-маври от Гранада и Толедо. При неговото изграждане са използвани фрагменти от по-ранни мавритански сгради в Севиля, Кордоба и Валенсия.

фото Luis Garcia

Първото прозвище на крал Педро Кастилски е Педро Жестокия, 

защото той безжалостно убивал враговете си, за да се изкачи на престола. Но явно, или такива са били тогава времената, или такъв е бил целият му род, защото пада убит от собствения си брат Енрике де Трастамара, който заема престола след него. Друга любопитна подробност е, че кралят, макар и женен, известно време живее в замъка Алказар с любовницата си Мария Падилия, от която има четири деца. Това разгневило папата и Мария Падилия е била принудена да отиде в  манастир.

Педро Кастилски

Разходката в двореца Алкаcар започва от сградата и част от нейните зали, и продължава в пищните градини на двореца.

Старата част на града

фото : Jebulon

Тази част е разположена на левия бряг на река Гуадалкивир. От древната градска стена с 66 кули, днес има само фрагменти, но те и сега остават характерни за  града.

"Tоре дел Оро"

Известната Златна кула – Torre del Oro на брега на река Гуадалкивир - кастилянско произношение на арабски Oued el Kebir – голяма река, е построена в началото на 13 в.. по време на Алмохадите

В центъра на Севиля има множество стари сгради и църкви, като сградите от 16 в. са в особено добро състояние.

Архивите на Индиите

Това е мястото, където се съхранява кореспонденцията на Колумб с испанския крал, както и дневниците от  пътуванията на най-важните испански капитани и корсарите.

В сградата се намират около 48 000 документи с военна давност. Те се съхраняват на обща площ от 8 кв. км.

Арена за корида 

фото : Gzzz

С лице към Гадалкивир се намира известната севилска арена за корида  "Пласа де Торос де ла Реал Маустранза де Кабалиера де Севиля", построена през 1749 г. и е най-старата арена за бикоборство в Испания.

Паркът "Мария Луиза"

Той е един от най-красивите паркове в Европа.

Този парк през 19 в. е част от кралските градини на двореца Сан Телмо, но в края на века, той е бил подарен на града от инфантата Мария Луиза. Там могат да се забележат някои арабски щрихи, няколко фонтана и дори малък водопад. Някои от дърветата са на възраст от няколко века.

Площад "Испания"

На територията на парк "Мария Луиза" се намира фамозният площад "Испания" - площад, впечатляващ със своите мащаби и красота. 

Той е бил замислен и построен като символ и като най-амбициозния проект на Иберо-Американското световно изложение през 1929 г.

фото : Carlos Delgado

Площад "Испания" е величествен и хармоничен архитектурен комплекс в неомавритански стил (наричан още нео-мудехар) и много популярния по онова време ар деко. Всичко е изградено с червени тухли, украсени с цветни рисувани керамични плочки. Комплексът е във формата на полу-кръг с диаметър 200 метра, площ 50 000 кв.м, от които 19 000 кв.м. са заети от основната сграда и нейните две кули.

Кордоба

Кордрба погледната от небето през 2017г.
фото : Wikicomman

Кордоба е важен туристически център, известен с архитектурата си от времето когато е бил столица на Кордобския халифат, заемал почти целия Иберийски полуостров. В града съжителстват мюсюлманска, еврейска и християнска култури, а старата градска част е в списъка на Юнеско. Там се намира известната със своята гора от колони джамия "Мескита", превърната в католическа катедрала, както и дворец "Алкасар" с прекрасна градина. 

Кордоба е разположен на брега на Гуадалкивир, близо до планината Сиера Монтана с население около 350 000 жители.

През 8 в. пр. Хр. по времето на Тартесите – първата развита цивилизация на Иберийския полуостров, в района на Кордоба е имало селище. Първото историческо споменаване на селището датира от 3 в. пр. Хр. по времето на картагенската експанзия в земите на днешна Южна Испания, когато генерал Хамилкар Барка –картагенски пълководец и държавник, баща на Ханибал,  го  преименува на "Картуба", от "Карт-Жуба", което означава "градът на Жуба",  нумидийски предводител.

Кордоба е завладяна от римляните през 206 г. пр. Хр. и преименувана на "Corduba". През 169 г. пр. Хр. Римският консул Марселус основава колония, а по времето на Цезар Кордоба е столица на провинция Бетика по име на Betis, древното име на Гуадалкивир.

Оттук са корените на Римския философ Сенека, баща му – ораторът Сенека – и поета Лукан, неговия племенник.

През 5 в., след падането на Римската империя, градът минава в ръцете на вандалите и после на вестготите до 711 г. с изключение на годините между 554 и 571 г., когато зависи от византийците.

След 711 г., Кордоба става център на господството на маврите, на кралство Al Andalous, със столица Кордоба, избрана от княз Абд ал-Рахман I. Тогава територията на почти цяла Испания е завладяна от маврите

После разни халифи управляват града. Разцветът му е през 10 в. и тогава се конкурира с Багдад.

През 1236 г., след шест месечна обсада, Кордоба  е завзета от крал Фернандо III Кастилски.

Джамия – Катедрала

фото : Berthold Werner

Една от най-големите и известни забележителности в Кордоба е голямата джамия известна с име "Мескита де Кордоба", построена през 10 в. по време на най-големия възход при управлението на маврите. По това време Кордоба е един от най-големите и проспериращи градове в Европа, съперничещ на самия Константинопол.

фото : Morinpat

През 13 в., след падането на халифата, джамията е превърната в катедрала. Въпреки това превъплъщение, ислямската архитектура като цяло е запазена с различни видоизменения.

Джамията-катедрала е огромна и внушителна, истински впечатляваща със своята архитектура. Част от нея е голяма градина с фонтани и портокалови дръвчета.

Замък "Алкасар"

Друга известна забележителност в Кордоба е замъкът Алкасар, който по времето на маврите е бил дворец на халифа, а по-късно става кралски замък. Замъкът разполага с голяма и красива градина, която е в арабски стил, макар да е построена по време на християнската епоха.

фото : Em Dee

фото : Jebulon

В градината има интересен паметник, илюстриращ изпращането на Христофор Колумб от крал Фердинанд и кралица Изабел на едно от неговите пътешествия.

Римският мост и кулата "Калахора"

Римският мост над река Гуадалкивир, наред с джамията-катедрала и замъка Алкасар, е една от емблемите на Кордоба. NjПостроен е през 45 г. пр. Хр. и реновиран от маврите през 10 в.. След Реконкиста, той е реставриран няколко пъти, за последен път през 2008 г. Дълго време е бил единственият мост, който пресича реката.

фото : Berthold Werner

фото : Berthold Werner

Той е дълъг 250 метра и има 16 арки, от които две датират от римско време.

В центъра на моста има статуя на св. архангел Рафаил /17 в./, който се смята за покровител на града.

В единия край на моста се издига арка, а зад нея е Джамията-катедрала. А в другия край на моста е издигната кулата Калахора, построена през 12 в. като отбранително съоръжение.

Арката й е била един от входовете на укрепения град.

Еврейският квартал и Синагогата

В този квартал, познат под името Худерия, между 10 и 15 в.  живеели предимно евреи.

Там се намира и cинагогата – също известна кордобска забележителност, построена през 1315 г. в стил мудехар, което я прави една от двете най-стари в Испания.

Наоколо уличките са тесни, а сградите – старинни, белосани, с красиви вътрешни дворове.

Вътре в синагогата
фото :  JP Puerta

Вътрешна градина
фото : Joclyn Erskine

Площад "Потро"

Това е старинен и много красив площад, недалеч от джамията-катедрала в посока централната част на града. В единия си край площадът стига до крайбрежната улица. На самия площад има забележителен фонтан – Потро, дал името му.

Площадът е любимо място на писателя Мигел де Сервантес и е споменат от него в романа "Дон Кихот"
.

фото : Rafaelji

фото : Codex

Римският храм

През 20 в. са били открити останки от римски мраморен храм в центъра на Кордоба, точно до сградата на общината. Строежът започва по времето на император Клавдий (41-54 г.) и завършва около четиридесет години по-късно, по времето на император Домитиан (81-96 г.).

Площад "Тендилас"
Площад Тендилас (Plaza de las Tendillas), близо до римския храм е централният площад на Кордоба. Там се вижда величествената статуя на Гонцало ди Кордоба, известен като Гран Капитан, възседнал кон, намираща се в средата на площада и заобиколена от красиви фонтани.

Този площад принадлежи към съвременната част на Кордоба.

Площад "Коредера"

Площад "Коредера" (Plaza de la Corredera), вблизост до римските руини, е огромен, заобиколен е от всички страни от сгради с балкони и заведения.

Площадът е от 17 в. и е бил използван в миналото за различни масови зрелища, включително бикоборства и клади на инквизицията.

фото : Cordoue 2016

Кадис

Кадис е разположен на брега на Атлантическия океан, административен център на едноименната провинция в автономния регион Андалусия.

фото Diego Delso

Кадис е наследник на древния Гадес, създаден от финикийците с население 635 000 жители. Той е най-старият съществуващ град в Западна Европа, като се приема, че е основан през 1104 г. пр. Хр. Gadir означава на берберски и на финикийски « крепост ».

Градът от 500 г. пр. Хр. е владение на Картаген, а след Втората пуническа война /218 г. пр. Хр. – 201 г. пр. Хр./ е завладян от Рим.

По-късно е превзет от маврите, а през 1262 година е отвоюван от испанците.

Бомбардировка на Кадис -
Франсиско де Сурбаран 1634

След откриването на Америка през 1492 г. Кадис се нарежда сред най-богатите градове в Европа, като към края на 16 в. се превръща в главно пристанище на корабите към и от Западните Индии. През 18 в. той става главно търговско пристанище за пристигащите  от Новия свят кораби.

През 16 – 18 в., градът е многократно нападан от англичаните, като повечето нападения са отблъснати с тежки загуби за Англия.

На 1.11.1755 г., една трета част от Кадис, включително и пристанището, е разрушена от земетресението в Лисабон. Оттогава, морската икономика и богатството на града започват да западат в полза на френските, английски и холандски пристанища.

През 18 – 19 в. градът губи своята първостепенна роля поради кралското разрешение и други градове да търгуват с Америка, а по-късно и със загубата на Испанските колонии в Америка.

Френската окупация през 19 в. също разигра роля в разпадането на града. Въпреки това, Кадис остава сред най-важните испански пристанища.

Забележителности

Кадис има красива стара историческа част, изпъстрена с романтични площади, катедрали, крепостни стени и чаровни улици, които носят атмосферата на арабското градоустройство. По привлекателност не им отстъпват елегантните, боядисани в нежни пастелни тонове къщи.

Карнавалът в Кадис е най-известният празник в Андалусия.

фото : Solundir

Сегашната катедрала се намира на мястото на старата която била опожарена през 1596 г. През 18 в. архитектът Висенте Асеро я реновира като й предава бароков стил. В нея е погребен известнят композитор Мануел де Фая.

Музеят на Кадис предлага впечатляваща колекция от археологически и художествени ценности. Грандиозната му сграда е построена през 1838 г. от архитекта Хуан Даура. Тя е събрала в себе си саркофази от 5 в. пр. Хр, фини керамични бюстове на богове, амфори и етруски предмети, както и картини на Сурбаран, Миролио, Ван Дайк, Рубенс и редици художници от 20 в..

Финикийски саркофаги
фото : Angel L. Felicisimo

Плажовете на Кадис са покрити с мек златист пясък, разхлаждани от полъха на Атлантическия океан.

Толедо

Толедо е град в Централна Испания, център на провинция Толедо и столица на областта Кастилия - Ла Манча. Разположен е в меандър на река Тахо, на 75 километра югозападно от Мадрид. Населението му е около 82 500 души (2010).

фото : Chensiyuan

Толедо носи през древността латинското име Толетум /Toletum/.

Обитавано още през през бронзовата епоха, мястото е превзето през 193 г. пр. Хр. от римския военачалник Марк Фулвий Нобилиор. Римляните използват удобното му разположение, ограден от три страни от река Тахо, и го превръщат във важна крепост и голяма военна колония.

През 5 в. Толедо е завладян от вестготите, а в края на 6 в. крал Лиувигилд го превръща в своя столица.

След завладяването на Толедо от маврите през 712 г., неговият разцвет продължава. Наричан на арабски Тулайтулах, градът е важен културен и икономически център, в който съжителстват маври, мосараби и евреи. Той става известен в Европа и Ислямския свят с производството на стомана, най-вече на висококачествени мечове и ножове, и други стоманени изделия, ювелирни произведения и декоративни предмети.

Тук процъфтява и културното сътрудничество между учените, които през 12 и 13 в., превеждат много научни и религиозни трудове от арабски език на латински и кастилски испански, и формират известна школа за преводачи (на испански : Escuela de Traductores de Toledo).

Толедо остава под контрола на маврите и принадлежи на емират на Кордоба до 1085 г., когато кастилският крал Алфонсо VI го превзема. Под прекия контрол на кралете на Кастилия, в града дълго време се запазва религиозната толерантност.

Започналите в края на 15 в. репресии срещу евреи и маври постепенно довеждат Толедо до упадък. Важността му в политически план съвсем намалява, след като през 1561 г. крал Филип II премества кралския двор от Толедо в Мадрид.

Св. Йоан Кръстител - 1600

Но в културно отношение градът продължава да се развива, а в края на века, тук се установява Ел Греко. Едни от най-плодоносните му години са именно в старата столица на Испания – център на изкуството и религията тогава. Тук той създава едни от най-значимите си творби.

През 1608 г. художникът получава последната си голяма поръчка за болницата "Свети Йоан Кръстител" също в Толедо.

Толедо е известен като град на трите култури. Там, както вече казахме, векове наред са живели християни, мюсюлмани и евреи. Зад крепостните стени е артистичното и куласледство под формата на църкви, дворци, крепости, джамии и синагоги. Поради голямото разнообразие на архитектурни стилове и богата история, старит град на Толедо, е включен в списъка на ЮНЕСКО.

Катедрала „Санта Мария де Толедо“  се нарежда сред най-знаменитите готически сгради в света

                                                                    фото Nikthestunned

Според легендата тази забележителност Толедо е издигната на мястото, където се появява образа на Дева Мария на Св. Тук е бил храмът на първия архиепископ Юджийн. Строителството на монументалната катедрала е започнало през 1227 година. Работата е извършена с указ на цар Фердинанд Трети. Контролира строителството на най-известните майстори. Първоначално се предполагаше, че е класическа готическа тренефна катедрала, но в крайна сметка е получила чертите на мавританския и испанския стил. Голяма и великолепна. Невероятна красота с богата история.

Църква "Санто Томе"

Църката е посроена през 14 в. в стил мудехар. Там се намира шедьовърът на Греко "Погребението на граф Оргас".

Алкасар

Алкасарът е правоъгълна сграда от 16 в. във високата част на града. Четири кули от гранит обкръжават централната еспланада. Вероятно там се разполагало седалището на римския протекторат, а после вестготската и арабската крепост.

Днес там се намират библиотекта на Кастиля, "Ла Манча" и музеят на Армята.

фото : Retrucado

Музеят "Санта Крус"

фото : Zarateman

Този музей е бившата болница на града, построена през 16 в..

Двуетажната сграда има три секции : археология,  изящнии зкуства и декоративни изкуства.

                                             

Мост "Ал кантара"

фото : Dantla

Името на този мост, обхващащ Тагус, означава имено « мост » на арабски. Датира от римския период, но е престроен през 13 в..