CZECHIA etc...

СЪРБИЯ, УНГАРИЯ, ЧЕХИЯ, ГЕРМАНИЯ, 

СЛОВАКИЯ

Сърбия

Сърбия е основана в края на 12 в., по време на династията Неманя. Първият владетел на кралство Сърбия е Стефан Душан /14 в./.

През 1389 г., след тяхната победа при "Косово поле",  турците нахлуват в Сърбия и остават там до началото на 19 в., като Белград остава известно време свободна територия. През 1829 г. се сключва Одринският мир между Русия и Турция, и тогава Сърбия се освобождава.

През 1878 г. Берлинският конгрес подписва независимостта на Сърбия, а през 1882 г. Княз Милан 4 Обренович става крал на Сърбия под името Милан I .

През ноември 1885 г. избухва сръбско-българската война, тъй като Сърбия не одобрява съединението на България. По това време Русия, която подкрепя младата българска армия с висши офицерски кадри, с цел създаване на самостоятелна войска, изтегля своите инструктори. Българската победа в тази кратка война, наричана "капитаните побеждават генералите", е предпоставка за международното признаване на Съединението на Княжество България с Източна Румелия.

От 1878 г. Босна и Херцеговина е окупирана от Австро-Унгарската империя, която не просъществува дълго, тъй като славяните не приемат окупацията и искат обединение с кралство Сърбия или с другите славянски народи.

На 28 юни 1914 г., двойното убийство на херцог Франц-Фердинанд, наследник на трона на Австро-Унгария и на неновата съпруга София Шотек става повод за началото на Първата световна война.

По това време Сърбия е на страната на Антантата и получава българските покрайнини /до Ниш/ и част от териториите, откъснати от българската държава по силата на Ньойския мирен договор.

През 1918 г., Австро-Унгарската империя се разпада и Сръбската кралска династия основава  Кралство на сърби, хървати, словенци, включително и на Черна Гора. През 1929 г. кралството се преименува на Кралство Югославия.

През 1945 г. се създава Република Югославия със столица Белград. От 1953 г. до 1980 г. страната се управлява от Йосип Броз Тито.

След разпадането на комунизма през 1989 г. постепенно се отделят съюзните държави, като последно се отделя Косово, което все още не се признава от Сърбия. Тя започва преговори за присъединяване към Епропейския съюз през 2014 г., но поради граничните проблеми и евроскептицизма все още не е.

Белград
Градът е разположен на река Сава, която е географската граница на Балканския полуостров и се влива в Дунава.

 

фото : Vol de nuit

Тук се намира най-голямата катедрала на Балканския полуостров "Св. Сава", която с изключение на криптата, все още не е довършена. Св. Сава е син на първия владетел на Сърбия Радко Неманич. Погребан е първоначално в църквата "Св.40 мъченици" във Велико Търново и после костите му са преместени в Белград.

Новата част на града е строена след Втората световна война. Най-новият верижен мост на река Дунав е открит през 2012 г. Летището носи името на учения Никола Тесла, който е роден в Словения.

 

фото : Mihailo Angelkovich

След Белград се навлиза в областта Войводина, житницата  на Сърбия. Тази област Войводина е административно-териториална единица в Северна Сърбия с административен център Нови Сад. Населението на Войводина е около два милиона души и е етнически разнородно, като над 25 етноса съставляват около 1/3 от него. Във Войводина има шест официални езика : сръбски, унгарски, славашки, румънски, русински и хърватски.

Унгария

Арпад
фото : Varadi Zsolt

Унгария е разположена в Дунавската низнина с площ 93 000 кв. км и 9 700 000 жители. Страната е прочута със своите термални извори. През нея минават реките Дунав, Тиса, Мура, а Дунав прави голям завой при крепостта Вишеград.

Сегашната територия на Унгария е била населена от келти, романи, хуни, славяни и авари. Страната е основана в края на 9 в. от княз и военен командир Арпад.

Правнукът му Стефан /Ищван/ през 1000 г. приема християнството. Неговата дъщеря Агата се омъжва за цар Самуил, а според други източници, тя става съпруга на Едуард, крал на Англия.

‎Matthias Corvinus‎
‎ Wood Block Print -‎
‎ 1488 Photo : Janos Thuroczy‎‎ ‎‎ ‎‎ ‎‎ ‎

След монголското нашествие в средата на 13 в., Бела IV стабилизира страната.

През 15 в. Матиаш Корвинус, известен и като Матияс I донася Ренесанса в Унгария. Той създава най-богатата библиотека след Ватикана, наречена "Корвинияна".

През 1526 г. при битката в Мохач, османците завземат част от Унгария. Интересно е  че те са тези, които са донесли в страната розата, кафето и червените чушки.   

Тогава Унгария е разделена на три основни части западната и северната са под Хабсбургската династия, южната е под Турска власт. На изток Трансилвания, относително по-независима от останалите, остава все пак васална на Турция.

Унгария остава разделена до края на 18 в., когато  Хабсбургите освобождават завладяната от турците част.  В знак на благодарност към тях се създава Австро-Унгарската империя.

Лайош Кошут
портрет от  Пести Хролап
фото : József Károy 

В средата на 19 в. унгарците се надигат на революция срещу Хабсбургите, които са считани за поробители, под ръководство на Лайош Кошут. Заедно с Унгарските аристократи и Руската армия, Хабсбургите побеждават, а Лайош Кошут се заселва в Шумен през 1851 г.

През 1867 г., вследствие на австро-угнарски компромис се образува Австро-Унгарската империя, която просъществува до края на Първата световна война. Тогава Унгария е силно потърпевша, съгласно Трианонския договор /1920 г./, тя губи 2/3 от територията си /около 100 000 кв. км./.  Монархията се връща, но престолът остава празен, управлява се от адмирал Хорти.

През Втората световна война Унгария е на страната на губещите и губи още земи в полза на Словакия. Половин милион евреи изчезват в концлагерите. След войната посредством съветски натиск се обявява Унгарска република.

На 23 октомври 1956 г. Унгария се бунтува срещу СССР, но революцията е потушена от руснаците и в резултат около ¼ млн. бягат от страната.

Точно 33 години по-късно, на 23 октомври 1989 г. президентът Матиас Сюръш слага край на Народна република Унгария и обявява тържествено новата Република Унгария. През 1999 г. страната става член на НАТО, а през 2004 г., член на Европейския съюз, но все още не е член на еврозоната.

Кечкемет

Кечкемет е град с население около 110 000 души в Централна Унгария, разположен в непосредствена близост до главния магистрален път, който минава през средата на страната и свързва столицата Будапеща със Сегед. Името на града произлиза от унгарската дума “kecke”, която в превод означава "коза".

Градът възниква през 13 в., след като няколко околни села се обединяват вследствие на Монголската инвазия в района когато много села са били опожарени и плячкосани. Градът бързо се разраства, тъй като е бил разположен на важен търговски път, каквато е ситуацията и днес. Основен икономически фактор в някогашния скотовъдски и търговски град днес е фабриката за производство на автомобили Мерцедес-Бенц.

В града могат да се видят множество красиви сгради най-вече от края на 19 в., в характерния за онова време стил ар нуво. Такива са например сградите на Кметството, Художествената галерия на Кечкемет, Младежкият културен център на града и дворецът Цифра, построен през 1902 г. 

Дворец Цифра

Католическата катедрала "Възнесение Господне" се намира на главния площад на града, точно до Кметството. Тя датира от края на 18 в. и е в стил барок. На същия площад се намират още Францисканската църква от 14 в. и Протестанската църква от 17 в.. На стотина метра в страни от главния площад пък е Лутеранската църква от 19 в.

 

Будапеща

Градът е столицата на Унгария. Разположен е в Среднодунавската низина на двата бряга на река Дунав и заема площ от над 550 km². Населението на Будапеща възлиза на приблизително 1 700 000 души /с предградията 2 597 000/ – това е 1/5 от населението на Унгария.

Днешната столица на Унгария е съставена от два исторически града, разположени на двата бряга на Дунав – Буда и Пеща, които се обединяват през 1873 г. Пеща съставлява около 2/3 от града и е по-равната, по-комерсиална част на източния бряг на Дунава. Буда и Обуда са разположени на западния бряг на реката – по-хълмистата част на града, където се намират Кралският дворец и хълмът Гелерт.

 

фото : Civertan Gavritai Studio

Аквинкум
фото : Civertan

Произходът на имената "Буда" и "Пеща" е неясен. Средновековните хроники сочат, че името "Буда" произлиза от това на своя основател – Бледа или Буда, брат на хунския владетел Атила. Друго обяснение допуска, че името произлиза от славянската дума вода, което е превод на латинското име "Aquincum, Аквинкум“ от aqua, aquae (вода) – название на главното римско селище в региона.

Редица предположения съществуват и за произхода на името "Пеща". Една от тях твърди, че името "Пеща" произлиза от славянската дума "пещера" или от думата "печь, пещ", във връзка с пещера, в която горели огньове, или с местна пещ за вар. В староунгарския език pest е имало сходна дума със значение на пещ/пещера, а оригиналното старонемско название yна местността е било „Ofen“, пак със същото значение.

Писмената история на Будапеща започва с римския град Аквинкум, основан около 89 г. на мястото на по-старо келтско селище в близост до бъдещия квартал Обуда. Първоначално военен лагер, Аквинкум постепенно се превръща във важен търговски център.

От 106 г. до края на 4 в. градът е столица на провинция Долна Панония. Римляните изграждат пътища, амфитеатри, бани и жилища с подово отопление. Днес Аквинкум е най-известният и добре запазен римски археологически обект в Унгария, превърнат в музей с открита и закрита част.

След 4 в. Аквинкум е под властта на хуните и гепидите, а от средата на 6 в. е в Аварския хаганат. В началото на 9 в. е завладян от Франкската империя, а през 829 г. – от Крумова България.

В самия край на 9 в. Панония е завладяна от маджарите, които столетие по-късно основават тук Унгарското кралство. Буда, където през 1247 г. са построени градски стени и кралски замък за защита от монголците, става столица на Унгария през 1361 година. Завладяването на по-голямата част от Унгария от османците спира растежа на града. Пеща е превзета през 1526 г., а Буда през 1541 г.  Докато Буда става седалище на турските управители, при превземането на града от австрийските Хабсбурги през 1686 г., Пеща е практически обезлюдена.

 

Град Буда в Нюрнбергска Хроника - 1493
фото : Michel Volgemut, Wilhelm Pleydenwurff  

Но през 18 и 19 в. най-бързо се развива Пеща, която от 1723 г. е административен център на кралството. През 1800 г. Пеща е по-голяма от Буда и Обуда взети заедно, като до края на века населението ѝ нараства двадесет пъти, достигайки 600 000 души, а това на Буда и Обуда само пет пъти. 

Сливането на трите района, проведено за пръв път по време на Унгарската революция през 1849 г., е отменено при възстановяването на властта на Хабсбургите. Градът е окончателно обединен от автономното унгарско правителство след образуването на Австро-Унгария от 1867 г.

Забележителности
Парламент

Унгарският Парламент е част от Световното културно наследство. Намира се на брега на река Дунав откъм Пеща. Той определено е една от най-впечатляващите сгради и забележителности в Будапеща, превърнала се в символ на столицата. Построен е през 19 в. по модел на Парламента в Лондон.

фото : Szgabor

Неоготическата сграда на Парламента е третата по големина парламентарна сграда в света, а красотата й, особено вечер е неописуема. 

Фасадата й, която гледа към Дунава, е украсена с 242 различни скулптури на Унгарски и Трансилвански владетели, така както и на известни военни като Янош Хуиняди и крал Ищван. Заради влагата от реката, замърсеният въздух и многото детайли по сградата, почти непрекъснато текат ремонтни дейности и реставрации.

Височината й от 96 метра е обвързана с важното за унгарците число 96, заради навършването на хиляда години (Милениум) през 1896 г. от завладяването на Панония (днешна Унгария) през 896 г. от маджарите и създаването на унгарската държава.

В сградата на Парламента се съхранява Унгарската света корона, за която се смята, че е била на крал Св. Стефан (първият крал на Унгария) и която се използва при коронациите на всеки крал от тогава. Чрез Светата корона на Св. Стефан, новият владетел се легитимирал пред народа си.

Рибарският Бастион

фото : labretonnequivoyage

Любопитно е да се отбележи, че Рибарският Бастион всъщност никога не е бил замислян като крепост или за отбранителни цели. Сградата на Рибарския Бастион е построена през 20 в. и в архитектурата й се смесват неоготически и неоромански стил. Състои се от седем характерни кули (мястото е известно още като Рибарските кули), които всъщност представляват седемте маджарски племена, които са основали страната през 9 в. 

Името на сградата идва от мястото, на което е построена : в същия квартал едно време се намирало седалището на гилдията на рибарите (друга версия е, че тя е взела това име, заради рибните пазари, които се намирали в околностите). 

Панорамата от Буда, заедно с Рибарския Бастион са включени в списъка за Световно Културно наследство на ЮНЕСКО през 1988 г.                                                

Кралският дворец

Построен през 13 в., дворецът е бил напълно унищожен в края на Втората световна война, като реставрацията му започва едва през 1960 г. Днес в сградата се намират националната библиотека, художествената галерия и историческият музей.

фото : Enbéka

Църквата на Матиаш

фото : Stefan Schäfer, Lich

Намира се в непосредствена близост до Рибарския Бастион и е построена през 18 в. като първата енорийска църква на Будапеща. Структурата й е преправяна повече от един път, а днешният й вид е в неоготически стил. Посветена е и носи името на цар Матия Корвино, царувал между 1458 и 1490 г. и признат за национален герой.

В криптата е представено съкровището, съставено от свети скъпоценности, антични одежди от времето на коронясването и копието на короната на Унгария, които формират колекцията на Музея на църковното изкуство на Будапеща.

Верижният мост

фото : Il conte di Luna de Brescia

Верижният мост е най-старият мост в Будапеща, първият стабилен мост, построен през 1830 г., който всъщност е свързал двата града Буда и Пест (до 1873 г. са били два абсолютно независими града).

Историята му е много интересна, като кратката версия гласи следното : в унгарското общество навремето се отличавала фигурата на граф Сечени, човек със завидни способности, хъс и огромно желание за прогрес на унгарското общество. Графът решил, че градът се нуждае от подобен мост и два пъти ходил сам до Великобритания да намери човек, който да осъществи проект от такава величина, имайки предвид размерите на Дунава. Успял да намери и архитект и инженер.

Адам Кларк
портрет от Миклос Барабас

Адам Кларк, инженерът, който осъществява Верижният мост толкова се гордее с проекта си, че се хваща на бас, че ако някой успее да намери и един дефект в конструкцията му, ще се хвърли от моста в Дунава. Седмици по-късно дефектът бил намерен – лъвовете, които охраняват моста били издялани без езици. Кларк удържал на думата си и скочил от моста, но тъй като бил отличен плувец, се отървал без драскотина. На него е посветен площада преди Верижния мост.

По време на Втората cветовна война мостът бил разрушен от немците (за да попречат на напредването на руските войници), но е реконструиран след войната и през 1989 г. става символ на унгарската свобода.

Хълмът Гелерт и Цитаделата
От хълма се разкрива уникална гледка към Дунава и града от друг ъгъл. В северната част се намира една от най-известните писти за Формула 1. 

Името Гелерт е свързано с три легенди : 

Италиянският монах Гелерт през 10-11 в. тръгва от Италия за Йерусалим /за Божи гроб/ и остава да живее тук. Той помага на краля и сънародниците му да приемат християнството, за което го затварят в бъчва с гвоздеи и го хвърлят надолу към реката. По-късно е канонизиран за светец.

Хълм на цитаделата, където през 12 в. по време на голямото въстание, са били големите укрепления. Тя се намира на най-високата точка на града, а основната й цел е била да сплашва унгарските революционери (построена е непосредствено след Революцията през 1849 г.).

Хълм на вещиците : там са се събирали вещиците и магьосниците по време на съботните нощи.

фото : -ani-

Сред забележителностите е и статуята на свободата, висока 14 метра и изобразяваща жена, държаща палмова клонка, в чест на победата на Съветската армия над немската през 1947 г . След падането на комунизма, надписът е сменен.

Гелерт и подножието на хълма днес представляват реномиран жилищен квартал, с много посолства и жилища на посланици. Там се намира хотел Гелерт с прочутия си басейн с топла минерална вода.

От 1987, районът е включен в Списъка за Световното културно наследство на ЮНЕСКО като част от „Бреговете на Дунав“.

Базиликата Св. Стефан

фото : Andrew Shiva

Базиликата "Cв. Стефан" /Szent Istvan/ е най-голямата църква в Унгария, наричана базилика заради внушителните й размери. Построена е в неокласически и неовъзрожденски стил, а красивият й интериор е една от основните туристически забележителности в Будапеща. Открита тържествено от кайзер Франц-Йозеф, църквата е посветена и носи името на първият крал на Унгария – Стефан I.  В нея се съхранява и една от най-тачените християнски реликви– дясната ръка на Св.Стефан.

Булевард Андраси

Вписан в класацията на 10-те най-красиви булеварда в света, през 2002 г.  ЮНЕСКО признава архитектурната красота и историческото значение на булевард Андраси, включвайки го в Списъка за Световното културно наследство.

Главният булевард е най-известната улица за шопинг в Будапеща и е осеян с елегантни кафенета и ресторанти, както и с театри и луксозни магазини. Тук са Унгарската Опера, площад Ференц Лист и музикалната академия, различни посолства, сред които и Българското, и Къщата на терора, който съдържа експонати, свързани с фашисткия и комунистическия диктаторски режими през 20 в. в Унгария.

Интересно е да споменем, че под булевард Андраси се намира второто най-старо метро в Европа (първото е в Лондон).

Дългият булевард завършва с Площада на героите и входа към парк Варошлигет, по-известен като Градският парк.

Площад на героите

Това е площадът, посветен на големите герои на унгарската история. Красив и денем и вечер, когато бива осветяван от хиляди светлинки. Намира се в края на Андраси булевард, а отстрани е Дворецът на изкуствата. Като се прекоси пък се влиза в най-известният парк на града – Варослигет, едно от най-посещаваните места в Будапеща.

В средата на площада се намира Паметникът на Хилядолетието, построен през 1896 г. по случай 1000 години от създаването на Унгария. Срещу него е Паметникът на Националните герои, посветен на героите „без име”, които са паднали в бой за свободата. Наоколо са представени различни статуи в чест на Арпад и седемте вожда на седемте племена, които са дали начало на нацията през 11 в.

Любопитни факти за Унгария :        

фото : Booyaazookab

Витамин С е открит от унгарския биохимик Алберт Сент Гиорги който първи е изолирал продукта от червените чушки.
Кубчето "Рубик" е изобретено от унгареца Ерно Рубик. Билков ликьор "Уникум", който е създаден по времето на Франц Йозеф. Според легендата, неговият изобретател го предложил на Кайзера, и реакцията му била : "Das ist ein Unikum ! " (" Уникално е !").

Ч Е Х И Я

Прага

фото : Dilif

Прага  е столицата и най-големият град на Чехия.

Населението на града е около 1 300 000 души, което е над 10% от населението на Чешката република. Разположен е на река Вълтава /известна също под името Молдава/. Прага е смятана за един от най-красивите градове в света. Известна е с многообразната си архитектура от различни периоди – барок, рококо, готика, романтизъм, кубизъм и др.

Прага е сред градовете с най-интересната история в Европа и света. Още от средновековието средището по река Вълтава се превръща в най-значимият еврейски център на стария континент извън Пиренейския полуостров.

Но Прага е също историческата столица на кралство Бохемия /това име произхожда от това на Прото-Келтското племе Бои, населявали през древността тези земи/ и достига своя връх през 14 в. Тогава градът е много важен културно-религиозен център. Там се създават първите стъпки на протестантската реформа под влияние на Жан Хус. Прага пази тази репутация до 17 в. при царуването на Родолф II. После тя попада под австро-унгарско владичество. Едва през 19 в. се засилва движението на Националното Чешко възраждане.

През 1918 г. Австрийската империя се разпада и тогава възниква Чехословакия, а за столица е избрана Прага. Държавата включва Чехия, Словакия и Подкарпатска Рутения. Този съюз се разпада под нацисткия натиск през 1939 г. и по време на Втората световна война е създаден протекторат Бохемия и Моравия с център Прага. През 1945 г. Прага е последният град, който слага оръжие пред съюзниците, като тук се окопава най-боеспособната групировка на Вермахта. След това политическият контрол върху Прага и комунистическа Чехословакия е упражняван от Съветския съюз. През 1967 г. настъпва т. нар. Пражка пролет, която се стреми да обнови институциите по демократичен път. Ответната реакция е свързана с окупацията на Чехословакия и нейната столица през 1968 г. от войските на Варшавския договор, включително и Българска народна армия. След падането на Берлинската стена през 1989 г., Чехословакия се разпада през 1993 г. на Чехия и Словакия, и Прага остава само чешка столица, така както е било по време на Втората световна война. Столицата на Словакия става Братислава.

Забележителности

Храдчани

Храдчани е крепостен дворцов ансамбъл на хълма над река Вълтава. Построената през 9 в. сграда била дървена с каменни основи. Три века по-късно тя е преустроена и превърната в каменен романски дворец. Два века по-късно е преустроена отново, този път в готически дворец.

фото : Da Troll

зала Владислав
фото :  Yair Aklai

През 15 в. дворецът претърпява последната си голяма реконструкция. Към готическата архитектура са добавени ренесансови елементи и е построена голямата Владиславова зала, в която и до днес се провеждат тържествени събития, правят се балове и се дават приеми. Стълбището, което води към нея е направено така, че рицарите да могат да го изкачват, яхнали конете си.

От 10 в. насам той е резиденция на чешките владетели. Там са построени дворци, кули, църкви, манастири в различни архитектурни стилове

От двете страни на стръмните улички някога е имало работилници на майстори златари и други занаятчии.
Днес те са заменени от магазинчета за сувенири и кокетни заведения. От 1918 г. е резиденция на президента на републиката. 

Златната уличка

Тя е една от емблематичните улички на Прага. В сегашния си вид съществува от 16 в., когато са построени, специално за стражите на замъка, всички шарени къщички по протежението ѝ.

фото : Nicolas Esposito

Отпреди това остава само името ѝ –“Златна”. Носят се легенди, че тук, наред с майсторите бижутери и златари, са живели и алхимици, които са се опитвали да превърнат оловото в злато. На номер 22 е домът, в който е живял и творил Франц Кафка.

Старе место

Старият град или Старе место е името на част от централния район на Прага. Това е и мястото на първите заселници на града. Едва през 14 в. император Карл IV разширява района, построявайки около него „Новия“ град. Двете части са разделени от улица „На Прикопе“.

Интересни забележителности на Стария град са Староместкият площад с астрономическия часовник, църквата на Дева Мария пред Тин и Карловият мост. Характерни са и тесните улици, сред които най-известна е Карловата улица, започваща от площада на кметството с часовника и извеждаща до Карловия мост. 

Староместки площад

фото : A. Savin

Староместкият площад (на чешки: Staroměstské náměstí) е централното място на Стария град.  Около площада се намират две църкви – Дева Мария пред Тин (построена в готически стил) и бароковата Свети Николай. Тук също е разположено старото кметство на града, известно с кулата с астрономическия часовник.

В центъра на площада се намира паметникът на Ян Хус – църковният реформатор, който е изгорен на клада заради идеите си. Паметникът е построен през 1915 г., за да отбележи 5 века от неговата смърт.

Астрономическият часовник

фото : Steve Collins

На южната фасада на кмеството на Староместкия площад се намира най-старият и с най-сложен механизъм часовник в цяла Европа. Астрономическият часовник (Pražský orloj) показва точен час, движението на слънцето и планетитe, и разположението на зодиакалните съзвездия. От двете страни на циферблата има фигурки, които изобразяват човешките прегрешения – скъперничество, суета. На всеки кръгъл час от часовника излизат една по една фигурите на дванадесетте апостола, обикалят в кръг и се прибират обратно. В този миг се чува кукуригането на златен петел.

До върха на часовниковата кула се стига по стъпала и с асансьор, а от тях се разкрива чудна гледка към стара Прага.

Църквата Дева Мария пред Тин

Църквата Дева Мария пред Тин (на чешки: Chrám Panny Marie před Týnem) или само Тин на Староместенския прощад е една от забележителностите на Стария град на Прага.

През 11 в. на това място има романска църква, но през 1256 г. на нейното място е построена нова ранноготическа църква "Дева Мария пред Тин". Строежът на днешната църква започва през 14 в. в късноготически стил, вдъхновен от работата на архитектите Матиас от Ара и Петер Парлер /работили по катедралата "Св. Вит"/.

фото : A. Savin

През 17 в. църквата се сдобива с прекрасен бароков олтар. В нея е мраморната гробница на известния датски астроном Тихо Брахе. Все още може да се чуе и най-старият орган в града. Силуетът на “Дева Мария пред Тин” се разпознава отдалеч по двете 80 метрови кули близнаци, върху които са кацнали по четири по-малки кулички.

         

Монументът на Ян Хус

фото : Aqwis

Ян Хус е ключова фигура в чешката история – проповедник, философ, водач           борбата на чехите срещу немското влияние, осъден и изгорен на клада като             еретик. 500 години след смъртта му, на Староместкия площад пред църквата             “Дева Мария пред Тин”, е издигнат негов монумент (Pomník Jana Husa).                  Авторът е Ладислав Шалоун.

Карлов мост

фото : Vigneron

Карловият мост е исторически комплекс от мост и крепостни кули, свързващ частите на Прага, разположени от двете страни на река Вълтава (Молдава). Строежът на Пражкия мост (както е наричан в началото) започва през 1357 г. под покровителството на Карл 4 и завършва в началото на 15 в. Мостът свързва директно Стария град и замъка Храдчани. Той става известен като Карлов мост след 1870 г., по име на кайзер Шарл 4 /14 в./.

Мостът е дълъг 516 м.и широк 10 м. "Охраняван" с две кули от страната на Мала страна (района под замъка) и с една откъм Стария град.  Кулата от страната на Стария град често е определяна като една от най-удивителните секуларни (светски) готически постройки. По протежението на моста има повече от 30 скулптури на светци, повечето издигнати в бароков стил от началото на 18 в., като най-старата скулптура е кръст от 14 в., следвана от тази на св. Йоан Непомук от 16 в., а най-новата на св. св. Кирил и Методий от времето на президента Томаш Масарик.

Монументът на славянските просветители и християнски покровители на Европа св. св. Кирил и Методий заменя в 1928 г. съборената от придошлата в 1890 г. Вълтава статуя на Игнацио Лойола.

Мала страна

“Перлата на бароковата архитектура” – така наричат този пражки квартал, построен наново след като в средата на 16 в. е изпепелен от пожар.

Първите жители на Мала страна се заселват под Пражкия замък през 13 в.  Дълго време в района живеят предимно чужди заселници. След пожара и построяването му наново, жителите на Прага също се нанасят в Мала страна.

Днес тук се намират много дворци, като дворецът Бретфелд, дворецът Моржин и дворецът Валенщайн, в който днес се помещава Сенатът.

фото : V. Groulik

Кварталът е запазил изцяло бароковия си вид. Истинско удоволствие е да се разхожда човек по калдъръмените му улички, да се озовава на малки площадчета с дървета и фонтани. Тук е запазен и пражкият обичай всяка къща да има своя собствена емблема според заниманието на обитателите ѝ.

В началото на 19 в. жителите на Мала страна са първите, които опитват прочутата пилзенска бира. 

Готическа катедрала св. Вит

фото : Alvesgaspar

Стъклопис Муха
фото : Guy Francis

Катедралата „Св. Вит“, или по-точно “Свети Вит, Вацлав и Войтех” в Храдчани е най-забележителният храм в Чехия и една от най-големите и най-значимите готически катедрали в света. Първият храм с това име – романска ротонда, е бил построен на това място през 925 г. През 14 в. започва грандиозният строеж на настоящата катедрала. На него посвещават живота си четирима архитекти. Първият е французинът, построил дворецът на папата в Авиньон. Вторият архитект изпълнява плановете му и продължава строежа с доста смела комбинация на готически елементи. След смъртта му неговите синове поемат строежа. В началото на 14 в., по време на Бохемските войни, спира всякакво строителство. Част от интериора е ограбен, избухва голям пожар, който поврежда фасадата. Следва възстановяване на строежа почти два века по-късно и катедралата “Св. Вит” в цялото ѝ великолепие е завършена чак през 1929 г. 

Забележителни са стъклописите шедьоври на Алфонс Муха със сцени от живота на св. св. Кирил и Методий и малкия бъдещ крал св. Вацлав с майка му св. Людмила, изписани в центъра на витража.

Катедралата е акцент в силуета на Прага и като корона увенчава чешката столица. Тя е седалище на архиепископа, в нея са гробниците на множество крале и знатни особи.

Православна катедрала "Св. св. Кирил и Методий"

Мястото ѝ се свързва със св. Методий, който според преданието в 884 г. идвайки тук от чешкия град Велеград проповядвал, молил се и покръстил в православието владетеля на Чехия Боривой, познат и като Боржива, и жена му Людмила. По-късно, на мястото на старата църквата е издигната новата "Св. Св. Петър и Павел", разрушена по време на Хусистките войни през 1420 – 1434 г.  През 1730 – 1740 г. е построена настоящата катедрала, а след 1733 г. е завършена като католически храм.  През 1783 г. църквата е затворена от австрийския император Йозеф 2 и е превърната в казарми и складове. 

Когато през 1921 г. чешкият епископ Горазд възражда чешката провославна църква, възстановявайки средновековната традиция на основаната от българите православна епископия в Прага. Катедралата е в много лошо състояние, но след като вярващите я получават през 1933 г., тя е напълно обновена и реконструирана, и отваря врати през 1935 г. Катедралата е свързана с важно историческо събитие от Втората световна война. Тук през 1942 г. намират убежище и водят последен бой с немските окупатори бойците от чешката съпротива. Епископ Горазд е арестуван от Гестапо и разстрелян, а катедралата е затворена и отнета от православните. Това е времето на т.нар. "Хайдрих терор" когато стотици пражани са арестувани, инквизирани, убивани и пращани в концлагери. На 13 май 1945 г. православната катедрала на Прага "Св. св. Кирил и Методий" отново отваря врати. Тя е върната на правословните пражани, които почитат паметта на епископ Горазд и поставят паметник на загиналите патриоти. Събитията от 1942 г. са добре познати и на запад заради подкрепата, оказвана от Великобритания на чехите.

фото : Ludek

Бароковата църква “Свети Николай

фото : Patrick-Emile Zöme

Окръглена фасада, розов мрамор, разкошни стенописи, разказващи житието на свети Николай, статуи и колони от зелен мрамор – смята се, че Бароковата църква “Свети Николай” (Chrám svatého Mikuláše) е най-великолепната сграда на чешкия барок. През 1787 г. Моцарт свирил на позлатения орган в църквата. Днес в нея се пазят няколко картини от 17 в., чиято тема са страстите Христови.

Други забележителности

Кулата Петржин

фото : A. Savin

Кулата се намира в най-високата част от парка Петржин и е сравнима с Айфеловата кула, но само при добро въображение. Висока е 60 метра и е изградена изцяло от стомана през 1891 г. Гледката от нея е прекрасна и ако си намислиш желание, докато се обърнеш на 360 градуса, то може вече да се е изпълнило.

Танцуващата къща

фото : Dini Quinzani

В Прага има една много интересна съвременна сграда. Местните я наричат още "Джинжър и Фред". Има шантав изглед и заради това е включена в списъка на най-странните сгради в света. Завършена е през 1996 г. и е дело на международен екип от архитекти. На върха на Танцуващата къща има ресторант, където цените те карат да затанцуваш като ги видиш.

фото : Peter Stehlik

Площад Вацлавски намести

Това вълшебно място е истинското сърце на града. Тук виждаш как обикновените чехи излизат от метрото, водят децата си за ръка, пазаруват, посядат до паметника, прегръщат се и се целуват. Това е живият живот, тук е текла историята на хората, било е тържището за коне преди години, тук се е самозапалил легендарният студент Ян Палак през януари 1969 г. за свободата на народа си. Кралят, св. Вацлав, наложил християнството в Чехия и платил с живота си за това в братоубийствена битка.

Пилзен

Пилзнер Урквел

Пилзнер Урквел е марка чешка лагер бира, тип пилзнер, която се произвежда от чешката пивоварна "Пилзенски Праздрой" (Plzeňský Prazdroj), собственост на пивоварната група "SAB Miller". Бирата се прави от 1842 г. в гр. Пилзен, Бохемия.

фото : Aisano

Както е видно и от названието на бирата (в превод от немски – Пилзнер от извора), това е първата в света пилзнер бира. Всяка друга бира, в името на която фигурира думата пилзнер, означава че е произведена по оригиналната технология, за пръв път използвана от баварския пивовар Йозеф Грол, когото жителите на Пилзен наемат като главен пивовар в новопостроената градска пивоварна "Bürgerbrauerei".

През 1859 г., "Bürgerbrauerei" регистрира търговската марка "Pilsner Bier B B". След като други пивоварни започват да копират тяхната бира и да я продават под името Пилзнер, през 1898 г. пивоварната регистрира уникалната марка "Pilsner Urquell". "Pilsner Urquel" е плътна бира с плодов отенък.

Забележителните вкусови и ароматни качества на бирата се дължат основно на растящия само в Бохемия благороден сорт хмел "Жатец“ (Saaz), на меката вода и тройното изваряване. Най-старият закон за чистотата на бирата е създаден тук през далечната 1516 г.

По-неизвестен факт е, че Пилзен е и родината на бялото пенливо бохемско сект вино.

Под Стария град Пилзен се намират подземни тунели, които представляват една от главните атракции на града. Най-ранният е бил изкопан през 14 в., а последният – през 19 в. Общата им дължина е около 19 километра, като за туристите са отворени 800 метра от тях. Тунелите са изкопани в пясъчници на около 9-12 метра под земята. 

Катедралата на Свети Бартоломей
Става въпрос за готическа сграда на градския площад в Пилзен, която е построена заедно с града през 1295 г. Първоначално е била църква, но става катедрала през 1993 г., когато е създадена Пилзенската епархия. Нейната кула със своите 102 м. е най-високата в Чехия.

фото : Tmv 23

Ренесансовото кметство

фото : Lumidek

То е истински шедьовър, построен през 1554-1559 г. по дизайн на италианския архитект Джовани де Статия.

фото : Norbert Aepli

Голямата синагога
Тя е втората най-голяма в Европа и третата най-голяма в света след тези в Йерусалим и Будапеща.

Чески Крумлов

Чески Крумлов е добре запазено средновековно градче / 14-16 в./ в Южнобохемския край на Чехия край река Вълтава. Градът е разположен на 500 м надморска височина с население около 13 500 жители. Той изглежда доста живописно отвисоко, благодарение на криволичещата, и минаваща през него река Вълтава. Чески Крумлов е част от историческото наследство на ЮНЕСКО.

фото  : Rubel

Още през 10 в. е част от търговския път, наречен "солен път", свързващ градовете Залцбург и Линц с Чехия / основен търговски продукт по това време е солта/. Чески Крумлов е бил основен дистрибутор на сол за цялата страна.

Известен е най-вече с архитектурата си, стария град и замъка. Сградите са в средновековен, ренесансов и бароков стил, а също и в стил рококо.

Český е чешкото название на областта Бохемия и градът е наименуван "Бохемски Крумлов", за да се отличава от града Моравски Крумлов в Моравия.

Замък Чески Крумлов

фото : Hu Totya

Интересна забележителност на града е необичайно големият замък Чески Крумлов, наричан е още Шварценберг.

Той е вторият по големина в Чехия, след замъка Храдчани в Прага. Разполага с триста стаи. Различните части на замъка датират от разни периоди. Около триста години е бил официалната резиденция на династията Розенберг.

Бароковият театър

фото : Alex Wardle

Уникален пример на бароковия театър. Той се намира в петия двоа на замъка, там, където преди се намирал по-стар театърб датиращ от 17 в. През 1765-66 г. е преустроен от Йозеф Адам вон Шварценберг

фото : Martin Vavrik

Църквата Св. Витус

Тя е готическа църква, чиито фрески подсказват за построяването й през 15 в.

Музей

В Чески Крумлов се намира и музей, посветен на австрийския художник, живял в града – Егон Шийле.

Крумлов - 1914
фото : Yelkokroyade

Други забележителности

В Чески Крумлов се организират и много фестивали. Най-известния от тях е фестивалът на розата. Той се празнува по време на лятното слънцестоене през юни. Центърът на града се разчиства от коли и трафик и се превръща в средновековен град със занаячтчии, художници, музиканти и местни хора, облечени в подходящи за средновековието дрехи.

Чешки Крумлов е считан за изключително романтичен град. Атмосферата по тесните му криволичещи улички подтиква към дълги разходки под надвесените над калдъръма, живописно боядисани във всички цветове на дъгата къщички. Тяхната колоритност превръща градчето в една празнична симфония от усмихващи се и приветливи фасади. 

фото : Björn Laczay

Карлови Вари

фото : Jialiang Gao

Карлови Вари или Карлсбад е един от най-известните термални курорти в Централна Европа, разположен в западна Бохемия, на около 130 км. западно от Прага, при сливането на реките Охрже и Теплаc c население 53 500 души. Наречен е на краля на Бохемия и император на Свещената германска римска империя, Карл 4, който основава града през 1370 г. 

Минерални извори

фото : Bobak Ha'Eri

Градът е известен с горещите си минерални извори (13 главни извора, около 300 по-малки), както и с топлата вода на река Тепла. Това безспорно е най-посещаваният курорт в Чехия. Тук се произвежда известният билков ликьор Бехеровка.

Благодарение на публикациите на  д-р Давид Бехер и д-р Йозеф фон Льохнер, градът се превръща в известен минерален курорт, посещаван от много европейски аристократи. Популярността му нараства след завършването на железнопътните линии до Егер (Хеб) и Прага през 1870 г.

Броят на посетителите нараства от 134 през 1756 г. до 26 000 годишно в края на 19 в. До 1911 г. те са вече близо 71 000, но Първата световна война слага край на развитието на туризма и води до разпадането на Австро-Унгарската империя в края на 1918 г.

Голяма част от немско говорящото население е присъединена към новата държава Чехословакия, по силата на Сен-Жерменския договор. През 1938 г. Судетенланд, заедно с Карсбад, стават част от нацистка Германия според условията на Мюнхенското споразумение. След Втората световна война, според Потсдамското споразумение, голяма част от етническите германци в Карлсбад са насилствено прокудени от родните си места. Имуществото им се конфискува без право на обезщетение.

Хотел "Пуп"

Особено впечатляващ е този хотел, който е най-грандиозната сграда, разположен на три улици.

фото : Becherka

Други забележителности

В центъра на града има  гейзер с гореща вода. Казва се "Вридло". Температурата на водата е 72°.

Театърът

фото :  Дмитрий Мозжукин

Той е красива барокова сграда. Този театър, както и повечето сгради в града са произведения на австрииските архитекти Хелмер и Фелнер /както и Софийския народен театър/.

Йохан Волфганг фон Гьоте /има пътека на негова име в парка на Карлови Вари/ е обичал да идва тук по време на голямата му любов с 65 години по-младата Улрике фон Левецов. След нейния огказ той никога повече не идва тук. Според други извори, ставало е въпрос не за тук, а за Мариенбад.

Днес Карлови Вари е луксозен курорт, запазил своите прекрасни хотели, строени през 19 в., помнещи бляскавите балове от времето на Австро-Унгарската империя, елегантните дами, разхождащи се с чаша вода в ръка.

От 1946 г. се провежда ежегодният Международен филмов фестивал Карлови Вари.

Замъкът Хлубока

фото : Etrielle

Чешки Крумлов е считан за изключително романтичен град. Атмосферата по тесните му криволичещи улички подтиква към дълги разходки под надвесените над калдъръма, живописно боядисани във всички цветове на дъгата къщички. Тяхната колоритност превръща градчето в една празнична симфония от усмихващи се и приветливи фасади. 

Той е достроен в края на 15 в. от Вилем II от Пернщейн. По-късно става собственост на крал Фердинанд I Хабсбургски, който през 1562 г. го продава на владетелите на Храдец. В периода 1571–1587 г.  Адам 2 от Храдец (1549–1596 г.) извършва основна реконструкция на замъка в ренесансов стил.

През 1660 г. замъкът става собственост на рода Шварценберг. Именно с него е свързан модерният външен вид на сградата. През 19 в. (1841–1871) замъкът е подложен на основна реконструкция в стил неоготика. Като образец за преструктурирането на сградата служи Уиндзорския замък, а архитект на проекта за реконструкция е виенчанинът Франц Беер. Идеята за създаване на „Чешкия Уиндзор“, както неофициално е наречен замъкът, принадлежи на един от собствениците – херцогиня Елеонора Шварценберг. Родът Шварценберг владее сградата до 1945 г. 

През 1947 г. замъкът Хлубока е национализиран и оттогава е държавен музей.

Комплексът на замъка се състои от 140 стаи, 11 кули, два вътрешни двора, остъклена оранжерия, конюшни. Крепостните стени отвън и отвътре са украсени с ловни трофеи на бившите му собственици. Освен това, в стаите могат да се видят рицарски доспехи на рода Шварценберг. В замъка са представени мебели от  18-19  в., колекция на холандска живопис от 16-18 в., исторически оръжия, колекции на порцелан, керамика и стъкло (от 1604 г.), както и старинни гоблени. Интериорът е обзаведен в стила на късния период на английския ренесанс. Таваните на стаите на замъка, вратите, рамките на картините са украсени с богато резбовани дървени орнаменти.

Около замъка се намира английски парк с редки видове дървета и система от езерца.

За Замъкът Хлубока смело може да се твърди, че е отличен пример за кралски владетелски замък от Средновековието. Появява се на архитектурната карта на Чехия през 13 в., точно по времето, когато територията, на която е издигнат – границата между две владения на чешка територия, е политически "чувствителна". 

Особено интересни са спалнята и съблекалнята на принцеса Елеонора, т. нар. килер на Хамилтън, и читалня, които са украсени с произведения на изкуството на европейските майстори от периода 16-18 в. Интериорът става още по-богат със съдействието на красиви полилеи и орнаментни прозорци от късния Ренесанс. Най-ценното от колекцията мебели на замъка Хлубока са разположени в т. нар. "Сутрешна гостна", чиито интериор е стилно завършен с ръчно изрисувани китайски вази от 18 в. Гостната, малката трапезария, залата за пушене и приемните са украсени с портрети на най-важните членове на фамилията на Шварценберг и ценни колекции от гоблени, тъкани в Брюксел през първата половина на 18 в.
Библиотеката на замъка Хлубока е най-голямата му зала, чийто интериор просто спира дъха на човек. Днес Хлубока е превърнат в музей, който освен, че е посветен на красивите фамилни мебели, картини и предмети на изкуството, е отдал своята площ и за експозиции на изящни готически картини и статуи.

ГЕРМАНИЯ

Дрезден

фото : Geolina 163

Дрезден е град в източната част на Германия, административен център на федерална провинция Саксония  /около 520 000 жители/.

В периода 968 – 1144 г., Дрезден е включен в германското графство Майсен. От 1485 г. е резиденция на саксонските херцози. От 1806 до 1918 г. е столица на Кралство Саксония.

Дрезден е разрушен през Втората световна война. Градът е подложен на тежки нощни бомбардировки от съюзнически самолети, при което загиват между 25 000 и 40 000 цивилни и са разрушени много културни ценности. И това въпреки, че по това време Дрезден е бил цивилен град, в който не е имало каквито и да било военни съоръжения. Мотивът на американци и англичани за масивните бомбардировки е да наложат психически натиск на немския народ и правителство. След края на войната Дрезден е почти напълно възстановен и реконструиран в стария си вид.

През 2002 г. градът преживява катастрофално наводнение. Централната гара е опустошена.

След Втората световна война градът е станал част от Източна Германия (DDR) и е бил затворен за външния свят. През 1990 г. с обединението на Германия, процесът на реинтеграция на града с останалата част на Германия е започнал, и така е поставено началото на неговото възстановяване.

Интересен случай претърпява Дрезден след като става втория град в света, загубил статуса си в ЮНЕСКО. Става въпрос за поречието на река Елба, включено в списъка със Световното културно наследство на ЮНЕСКО. Тъй като тази красива природна зона на Дрезден успява да просъществува само за пет години, през 2006 г. долината на Елба влиза в списъка с потенциално изпадащите от списъка забележителности, а през юни 2009 г. течението на Елба официално изпадна от списъка на ЮНЕСКО. Причината за това бе изграждането на магистрален мост, който обхваща два километра от историческия център на града, което по своята същност е недопустимо за обектите на организацията.

Едно нещо е сигурно, много преди началото на войната до днешни дни, столицата на Саксония винаги е била важен културен център и обичан от артисти от цяла Европа.

Днес градът е известен, като Флоренция на Елба поради нейните многобройни художествени богатства. Историческият център е само за пешеходци и колела. Повечето от музеите и забележитедности се намират в тази част на града.

Музеи и галерии
Голяма част от художествените богатства на Дрезден са събрани в Държавни художествени колекции. Те са обединени и се намират в различни сгради, които сами по себе си са също произведения на изкуството.

фото : Stephencdickson

Албертинум, музей за изяшни изкуства, и Галерия на новите майстори.









Църквата "Хофкирхе" също от 18 в. 

фото : Konstantinktrs

Дрезденски замък - резиденция и намиращите се в него колекция Грюнес Гевьолбе, нумизматичен кабинет, гравюрен кабинет и оръжейна палата.

фото : Ingersoll

Дрезденска оръжейна палата – намира се в Дрезденския замък-резиденция.

Шествие на князете (Fürstenzug) 

фото : Dewi König

Става въпрос за знаменито стенно пано от майсенски порцелан. Създаден е през 1904 – 1907 г. То е най-голямото порцеланово пано, съставено от 25 хиляди плочки, като на него е изобразена тържествена конна процесия, отразяваща хилядолетната история на управляващия в Саксония княжески дом Ветини. Намира се на външната стена на галерея "Дългият ход" (на немски: Langer Gang), съставляващ външната северна стена на конюшнята "Щалхоф" в комплекса Дрезденски замък-резиденция.

Комплес "Цвингер"

Това е архитектурен бароков комплекс, който обхваща четири здания, в които са разположени редица  музеи. Той е използван също от съда на Дрезден като оранжерия и фестивална арена. Към двореца има красив парк и фонтани, и също така огромна порцеланова колекция. Има кафене на последния етаж с прекрасна гледка към парка.

Сред тези музеи най-известна е Дрезденската картинна галерия "Старите майстори" с произведения на Рафаело, Тициан, Рубенс, Рембрандт, Каспар Давид Фридрих, Макс Либерман, Якоб ван Ройсдал и много други. Сред най-известните картини на музея е "Сикстинската мадона" на Рафаело.

фото : Nikater

До музея Алберти е Терасата на Брюл с прекрасна  гледка към река Елба. Наричана още "Балкона на Европа", тази тераса се издига високо над брега на Елба.

Фрауенкирхе (Женската църква)

Тя е една от най-красивите църкви, с един от най-големите куполи, наричан още „каменната камбана” в Европа и с история като никоя друга. Фрауенкирхе е напълно разрушена по време на Втората световна война, след като градът е бил бомбардиран от САЩ. Едва след обединението на Германия, тя е възстановена, като работата е започнала през 1994 г. и приключила през 2005 г..

фото : Netopyr

СЛОВАКИЯ

Братислава

фото : Marc Ryckaert

От 1969г. Братислава е столицата  и най-големият град на Словакия, с население около 435 000 души. Карпатите, започващи от Желязната врата, завършват тук. Будапеща е на 200 км, а Виена на 80 км от Братислава. 

Разположен е в югозападната част на Словакия, на двата бряга на река Дунав и на левия бряг на Морава. Градът е единствената национална столица, граничеща с две независими държави – Австрия и Унгария.

Историята на Братислава е повлияна от различни народи – австрийци, евреи, немци, словаци, сърби, унгарци, чехи. От 1536  до 1783 г. градът е столица на Кралство Унгария, част от Хабсбургската монархия.

Между 1536 и 1783 г. е столица на Унгария, под властта на Хабсбургите. Унгарското име на града е Пожон и Пресбург – официално име до 1919 г.

След Първата световна война градът става част от новосъздадената независима Чехословакия. Има предложение да бъде наречен Wilsonovo mesto (Уилсъновград) – на американския президент Удроу Уилсън, но в крайна сметка през март 1919 г. е избрано името Братислава – на средновековния бохемски владетел Братислав I.

Катедралата Св. Мартин

фото : Pymouss

Разположена на западната граница на стария град на Братислава, тя е най-голямата, най-изящната и най-старата църква в града.

Известно време е била използвана за коронации на кралство Унгария. Формата на катедралата символизира разпятието. Корабът на църквата представлява тялото на Исус, а олтара – наведената му глава.

Кулата на църквата е висока 85 м и е част от средновековните крепостни стени. На върха на кулата е поставен позлатен дубликат на унгарската корона, който тежи около 150 кг.

Тъй като катедралата е построена върху гробище, в нея са запазени големи катакомби, като някои от тях се намират на дълбочина от 6 м.

Замъкът Братислава (Bratislavský hrad)

фото : Petger Zemliznak

Замъкът е разположен на изолиран и скалист хълм – Малки Карпати, точно над река Дунав в центъра на града. Масивната правоъгълна сграда на замъка има четири кули в четирите си краища.

Най-високата кула е нарeчена Коронната датира от 13 в. В нея се намират кралските бижута. Тук е разположен националният словашки музей, в който се пази колекция от най-ценните археологически открития и други предмети.

На третият етаж се намира Словашкият парламент. На мястото на някогашния Бароков параклис може сега да се види музикална зала, в която се провеждат концерти.

Портата Михаил 

фото : Martin Proehl

Тя е единствената порта, която е запазена и до днес от средновековните укрепления на града.

Построена е около 1300 г., а сегашният й вид е резултат от бароковите реконструкции през 1758 г.

На върха на кулата са поставени статуите на Свети Михаил и на дракон, като самата кула е построена в периода 1529 – 1534 г. Горната й тераса разкрива чудесна гледка към Замъка на Братислава и стария град.

В нея се намира и експозицията на оръжия от градския музей на Братислава. Името на портата идва от църквата Свети Михаил, намираща се срещу самата порта.

Днес по улицата срещу портата има луксозни магазини като Кристиан Диор, Томи Хилфигер, Келвин Клайн, Сваровски, Прада и др. Тази улица е една от най-скъпите в Европа.

Старата сграда на кметството (Stará radnica)

фото : Martin Ptroehl

Сградата е едно от най-старите каменни здания в Братислава и най-старото кметство в Словакия. Завършена е през 15 в. в готически стил. Разположена е в стария град на Братислава. От 15 до 19 в. сградата е използвана за кметство. Освен за тези цели през годините е служела още като затвор и монетен двор. На това място били провеждани тържества, имало е и пазарна част, където се е търгувало с всякакви стоки. В наши дни в сградата се намира градският музей на Братислава. В него могат да се видят различни инструменти за мъчение, тъмниците на стария град, антични оръжия и брони, картини и миниатюри. В двора на музея лятото често се организират концерти.

Архиепископският дворец

Построен през 18 в.,  дворец в класически стил е мястото, където Наполеон подписва Пресбургския мирен договор на 26 декември 1805 г., сключен между Австрийската империя и Франция след победата си при битката при Аустерлиц.

Замък Грасалкович

фото : Martin Proehl

Този летен дворец е построен през 1760 г. за съветника на унгарската императрица Мария Тереза, Антон Грасалкович. Тук се провеждали приеми и срещи на благородници, включително и самият Йозеф Хайдн е свири тук, а днес сградата е официалната резиденция на словашкия президент.

фото : Henry