Б А Р О К О Т О В М У З И К А ТА

 

Б А Р О К ЪТ    В    М У З И К А ТА

Барокови инструменти от Еваристо Башенис /17 в./

Якоб Буркхарт
Bundesarchiv

Думата "барок“, както повечето определения на периоди и стилове, е въведена по-късно от критици като Якоб Буркхарт (Jacob Burckhardt) през 1885 г., а не от създателите на течението от около 17 и началото на 18 в. Tя произлиза от френски (baroque), италиански (barocco) или по-вероятно от португалски език (barrocco), неправилно мънисто/. Естествените перли, отклоняващи се от обичайната ососиметрична форма, и днес се наричат "барокови перли".

Барокът е стил в изкуството, доминирал в Европа почти два века: зародил се след Ренесанса в края на 16 в. в Рим, той е изместен от класицизма в края на 18 в.. 

Популярността и успехът на Барока са насърчавани от Римcко католическата църква, която решава на Трентския събор, в отговор на протестантската Реформация, че в изкуството трябва директно да бъдат третирани религиозни теми.

Характерно за Барока е акцента в действието и лесната интерпретация на детайла, което създава драматичен ефект, напрежение и великолепие. 

Този стил е призван да прославя и пропагандира могъществото на властта, на аристокрацията, на църквата, но заедно с това и да изразява прогресивните за своето време идеи: за сложността на мирозданието, за безграничността и многообразието на света, за неговата изменчивост. Човекът в стила барок влиза като част от света, сложна личност, преживяваща драматични конфликти.

Барокът не се стреми да съблюдава ренесансова хармония – той търси по-емоционален контакт с публиката.Швейцарският историк на изкуството Хайнрих Вьолфлин (Хайнрих Вьолфлин), последовател на Буркхарт, в труда си "Ренесанс и Барок“ (1888 г.) идентифицира Барока като антитеза на Ренесанса и като различен вид изкуство.

Периодизация

В история на барока се разграничават три периода :

Ранен барок (1590 - 1625)

Барокът произхожда от Италия и една от първите изразителни форми, възприели елементите му, е живопис. Тя възниква под влиянието на Римокатолическата църква, чиито вътрешни реформи позволиха прилагането на нови насоки към съдържанието на изкуствата и тяхната функция.

Според експерти барокът започва като реакция на Църквата срещу революционните културни движения и с по-либерални идеи.

Рим обаче е бил епицентърът на своето успешно развитие, където архитектурата взе по-голяма роля в обществените пространства и бележи градската идентичност на момента, запазена до днес.

Пълен барок (1625 - 1660)

През този период барокът се утвърждава като движение в по-голям брой изкуства, както и в страни.

Пълният период на барока не се фокусира само върху изразителните изкуства; неговите елементи са взети като обект на изучаване и размисъл от поколение философи като Рене Декарт (René Descartes), Джон Лок (John Locke), Франсис Бейкън (Francis Bacon).

Това беше етап, в който се развиваше смесено мислене: съчетаването на нови идеи със стари религиозни традиции.

Късен барок (1660 - 1725)

Според някои историци, третият и последният етап от барока понякога не се разглежда като такъв, а като начало на следващото движение: рококото.

Има обаче такива, които твърдят, че през този период е имало демонстрации, считани по същество за барок. Определени характеристики са открити в творбите на този преходен етап.

Барокът и музиката

Определението барок се използва и за музикалния стил от период, застъпващ се с този на бароковата живопис, но като цяло е малко по-късен. Йохан Себастиан Бах (Johann Sebastian Bach) и Георг Фридрих Хендел (Georg Friedrich Händel) са водещите барокови композитори, дори се счита че барокът започва с Бах и свършва с неговата кончина.

Бах от  Елиас Хаусмарн

Bероятно чембало на Бах

Йохан Себастиан Бах /1685 - 1750/ е германски композитор и клавирен майстор, признат за един от най-великите композитори в световната музикална история. Той е един от най-великите композитори на Бароковия стил. Доближава се до музиката по някакъв особен начин, отваряйки в нея безгранични възможности по отношение на изграждане и използване на характерните елементи на барока. Благодарение на Бах се появяват първите сонати, а клавесинът, предшественикът на пианото, се превръща в основен музикален инструмент в този стил музика.

Той е най-видният представител на музикантската фамилия Бах. До днес са оцелели и каталогизирани над хиляда негови произведения, а друга, навярно по-малка част, е изгубена. Приживе е почитан най-вече като виртуозен изпълнител на орган и клавесин. В творчеството му са представени всички значими тогавашни жанрове освен операта и е признат майстор на полифонията.

Полифонията се основава на "равноправието“, на "равнопоставеността“ между изпълнителите на дадено музикално произведение, между инструментите или музикалните партии. Често терминът неправилно се отъждествява с понятието "контрапункт“ – макар и твърде припокриващи се, двете понятия имат и съществени отлики.

В разговорния език често се говори за "полифония“ извън строго музикалния смисъл на термина. В тези случаи става дума именно за някакво "многогласие“, не непременно подчиняващо се на принципите на полифонията.

Последният, редом с Хендел, велик представител на бароковата музика, довежда до съвършенство изкуството на полифонията, съчетава блестящо и преосмисля традициите на италианската, австрийската, немската и френската музикална школа.

Основно внимание Бах отделя на религиозната музика, особено на кантатата. Връх в неговото творчество са т. нар. "Пасиони“ за хор и оркестър – музикални кантати – оратории, разказващи за последните дни на Иисус Христос. 

Автор е и на много акапелни творби. 

Бах е известен също с инструменталните си концерти. Много важна част от неговото творчество са клавишните пиеси, много от които са замислени с чисто образователна. И до днес много от творбите на Бах са настолно учебно помагало на инструменталистите – от начинаещи до усвояващи висшите тънкости на изпълнителското изкуство.

Във всичките си творби композиторът твърди, че музиката е философска форма на изкуството, че е способна да носи вечни ценности и да отговаря на глобални въпроси. Подобно на Хендел, Бах се обръща към жанра оратория, създавайки творбата си "Матеус Пасион".

Ръкопис на Матецс пасион

Една от най-големите му творби е "Голямата маса в ре минор", в която композиторът показва вечната борба между доброто и злото.

Композициите на Бах оказват огромно влияние върху по-късните композитори. Откъси от негови творби често се използват във филмовата музика.

Mendelssohn jn Eduard Magnus

След смъртта на Бах музиката му бързо излиза от мода и се изпълнява все по-рядко, но през 19 в. интересът към нея се засилва благодарение на някои ентусиасти, сред които най-известен днес е Феликс Менделсон Бартолди (Felix Mendelssohn Bartholdy). Творчеството на Бах оказва силно влияние върху музиката на поколения композитори и изпълнители след него, включително и през XX век. 

Хендел от Балтазар Денер

Георг Фридрих Хендел /1685 - 1759/ е композитор, представител на творците от бароковата епоха. Често барока като термин не представя определен стил и направление в изкуството. Свързва се с усещанията на хората за разкош и великолепие.

Интересен проблем е степента, в която бароковата музика споделя естетическите принципи на изобразителното изкуство и литературата на барока. Той е изкусен познавач на музикалните жанрове и стилове, както и блестящ клавирен импровизатор. 

Дитрих Букстехуде от Корнелис ван Донген

Композиторът е почитател на творчеството на Дитрих Букстехуде (Dieterich Buxtehude), немско-датски органист и композитор, чиято музика се включва в традиционния репертоар за орган и често бива изпълнявана в църквите и до днес), което оказва голямо влияние и в творчеството му. Музиката на Букстехуде влияе върху творчеството на европейската музика през бароковия период, включително и на Бах. Хендел се почита, като национален композитор на Англия.

Той набляга на нуждата от използването на инструменти, чиято популярност намалява - например гамба, както и виолата. 

Присъща за инструменталната музика на Хендел е спонтанността и свободата, без усещане за идеите на контрапунктика. Притежава цялостност на изказа и усещане за ирационална и капризна музика.

Антонио Вивалди

Антонио Лучо Вивалди /1678 - 1741/, роден във Венеция, е смятан за един от най-значимите барокови композитори с голямо влияние в цяла Европа, още докато е жив. 

Известен е най-вече с множеството с иинструментални концерти, за цигулка и за различни други инструменти, както и със своите църковни хорови произведения и повече от четиридесет опери. Най-известна сред тях е поредицата концерти за цигулка, известна като "Четирите годишни времена“. Макар че днес Вивалди е най-известен като композитор, той е смятан от съвременниците и за цигулар с изключителна техника.

Клаудио Монтеверди от Бернардо Стрози

                                         

Около 1600 г. двама велики композитори, а именно – Емилио де Кавалиери (Emilio de Cavalieri) и Клаудио Монтеверди (Claudio Monteverdi) пишат първите опери, на които основата  първоначално е била история от древна гръцка или римска митология.

Този вид опeрa е драма в артистична форма, вдъхновена е от композитори, които олицетворяват нови начини за илюстриране на човешките емоции и чувства чрез звука на музиката. Просто казано, операта се използва като въздействие върху емоционалното състояние на слушателя, това е най-важната му цел.

Във Венеция от началото на 18 в. операта става е най-популярното музикално развлечение и то донася доста облаги за Вивалди. В града има няколко театъра, съревноваващи се за вниманието на публиката. 

През 1715 г.  Вивалди поставя "Нерон става Цезар“ с музика на седем различни композитори под негово ръководство. Този път постановката, включваща 11 арии, има успех .

По същото време Оспедале дела Пиета выв Венеция му поръчва няколко литургични творби, по-важни сред които са две оратории. Първата, "Моисей, богът на фараона" е загубена. Втората, "Триумфиращата Юдит“, композирана през 1716 г., е един от църковните му шедьоври. Тя е поръчана, за да бъде отбелязана венецианската победа и връщането на остров Корфу по време на Венецианско-турската война от 1714 – 1718 г. Всичките 11 вокални партии са изпълнени от момичета от сиропиталището, както женските, така и мъжките гласове. Много от ариите включвали инструментални сола – за блокфлейта, обой, виола д`аморе, мандолина /типични за бароковата музика/, които трябва да демонстрират разнородните таланти на момичетата. 

През 1717 или 1718 г. на Вивалди е предложен новият престижен пост на капелмайстор  в двора на принц Филип фон Хесен-Дармщат (Philipp von Hessen-Darmstadt), хабсбургският губернатор на Мантуа. Композиторът се премества там за три години и поставя няколко опери. 

Посещава Милано в 1721 г., представяйки пасторалната драма "La Silvia“ (RV 734), и отново следващата година с ораторията "Поклонението на влъхвите“. През същата 1722 година отива в Рим, където представя новия стил на оперите си и където новият папа Бенедикт XIII (Benoît XIII) го кани да свири за него. През 1725 година се завръща във Венеция и до края на годината поставя 4 опери.

Именно в този период Антонио Вивалди пише прочутите си "Четирите годишни времена“, четири тричастни цигулкови концерта, обрисуващи в музика природни сцени от всеки от четирите сезона. "Годишните времена“ са революция в концепцията за музика – в тях Вивалди представя ромоленето на поток, птичите песни (на различни видове, всеки конкретно характеризиран), кучешки лай, бръмчене на комар, викове на овчар, буря, пияни танцьори, тиха нощ, ловни хайки от гледната точка както на ловците, така и на плячката, заснежени поля, деца, каращи кънки на лед, горящ огън. Всеки концерт е свързан със сонет, може би от самия Вивалди, описващ сцените, претворени в музика. 

Жан-Жак Русо от дьо ла Тур

Жан-Жак Русо (Jean-Jacques Rousseau) пише през 1768 г. в своя "Речник на Музиката" / Dictionnaire de la musique/ : 

"Музика на барока е тази, чиято хармония е неясна и объркваща, натоварена с модулации и дисонанси, по-грубо звучене и по-малко естествена, с по-трудна интонация и движението на музиката е ограничено."

От музиката в стил барок водят началото си известните музикални жанрове – оратория, соната, кантата, концерт и опера. Вокалната музика постепенно започва да отстъпва на инструменталната. Постепенно обществеността стига до факта, че звукът от музикални инструменти започва да се слива в едно, което довежда до появата на оркестри, макар и не толкова големи, колкото в наше време.

Инструменталните ансамбли от епохата на барока се отличават с разнообразието си. Все още не са установени правила за комбинацията от тембър. Освен това не всички музикални инструменти са придобили съвременен вид, а някои изобщо не съществуват. Уменията да ги играят също са подобрени до такава степен, че много инструменти са придобили стойността на концертните.

Едно от най-важните инструменти на епохата е органът. В Западна Европа той е бил тясно свързан с религията - католическата църква използва този музикален инструмент по време на службата.

В епохата на барока, представянето на този инструмент придобива концертен характер. Това е особено ясно е изразено в Германия - формирани са 2 противоположни училища за органно свирене: на север и на юг. Южното училище се основава на традициите на полифония със строг стил. Полифонията се явява специален индикатор за бароков стил в музиката. В по-късните епохи няма да се изразява толкова живо. Северът се отличава с много по-голяма свобода и виртуозност на изпълнението.

Колкото и да е странно, клавесинът се е превръща  музикален инструмент на концертното ниво. Възможностите на този музикален инструмент са ограничени: инструментът, който е предшественик на пианото, има различно устройство. При натискане на клавишите с помощта на специални куки се натискат струни, а звукът бързо изчезва, така че е невъзможно да се постигне дълъг звук, което не позволява да се извлекат динамични нюанси.

Значителни постижения се наблюдават и в цигулката от епохата на барока. Цигулката се появява едва през 16 в., когато достига безпрецедентна популярност. От една страна, цигулката и подобните струнни инструменти имат невероятни ансамбълни свойства, хармонично съчетаващи се помежду си.

В същото време комбинациите от тембри са понякога много интересни, ансамбълната музика е популярен жанр, известен като concerto grosso /голям концерт/. Виден представител на епохата на барока, който пише в този жанр, е Arcangelo Corelli (Archangelo Corelli). Концертът е състезателен жанр, а в "concerto grosso " групите на инструментите се съревновават.