Р У М Ъ Н И Я

Р У М Ъ Н И Я

МЕСТОПОЛОЖЕНИЕ

Румъ̀ния е държава в Югоизточна Европа. Тя граничи на североизток с Молдова и Украйна, на запад с Унгария и Сърбия, а на юг – с България. На изток има излаз на Черно море. 

Площта ѝ е 238 397 km², от които 231 244 km² суша и 7152 km² водна площ.

Румъния е сред основателките на инициативата "Три морета" през 2016 г. Тази нициатива, известна още като "Инициатива за Балтийско, Адриатическо, Черно море" е организация на тринадесет държави в Европейски съюз и  Съюз, имащ за цел да създаде регионален диалог по въпроси, засягащи държавите-членки.

ИСТОРИЯ

Областите на днешна Румъния са обитавани от 5 в. пр.н.е.  от тракийските племена на даките (по горното течение на Дунава) и на гетите (по долното течение на Дунава), индоевропейските племена, отнасящи се към палеобалканската езикова група. 

Траян

През 106 г.. Дакия е завзета от римския император Траян (Marcus Vlpius Traianus) и е превърната в римска провинция.

След напускането на римската администрация през 275 г., свободните даки отново стават преобладаващо население в тези земи. 

Няколко думи за румънски език

Румънските историци смятат, че румънският етнос е възникнал от смесването на даките с римките колонисти в Дакия и по долния Дунав през периода на римско владичество. 

Макар и точното място на възникването на процеса на романизация на местните племена да е донякъде оспорвано поради оскъдните данни, безспорен факт е, че съвременният румънски език принадлежи към романската езикова група, а румънският етнос възниква от контакта на палеобалканско романско със славянско и друго "варварско“ население. 

Румънският език показва значителна граматическа и лексическа близост с албански (реликт от палеобалканската езикова група), а многобройните заемки (днес до 14%) от славянските езици, и в частност българският език свидетелстват за продължителен и древен контакт на двата езика. Налице са също така гръки, турски и унгарски влияния. Фактически румънският с български и албански образуват балканския езиков съюз. Тези три езика споделят наистина редица общи черти в областта на граматиката и лексиката, като се добавят и думи от гръцки, унгарски и турски.

Няколко думи за румънски етнос

Приетата в Румъния теза е, че етногенезисът на румънците се форира основно в Банат и Олтения, макар че румънски (и романски) езикови следи изобилстват и на юг от р. Дунав, на територията на България, Гърция и бивша Югославия. Население, говорещо румънски диалекти, има и днес на юг от р. Дунав – в Източна Сърбия и Северозападна България, покрай Дунава и дори в северна Гърция, в областта на Пинд. 

Това прави най-вероятна тезата, че румънският етнос се е формирал паралелно със създаване на влашка (впоследствие, след 1861 г., румънска) държава, като с времето и с държавната обособеност се е наложил езикът на романизираните потомци на даките.

Историческо развитие

На територията на даките живеели също гети, римляни и византийци, а по-късно, след 6 в. и славяни.

Средновековие

Историята на румънците до и през Средновековието за румънските историци е изпълнена с противоречия и неясноти, защото обратното би означавало да признаят, исторически установения факт, че в античността "румънски етнос“ не съществува, а след 681 г. (създаване от хан Аспарух (khan Asparuh) на Първата българска държава) територията и населението на днешна Румъния е неразделна част от Първото и Второто българско царство, попадали за кратко или по-дълго под печенежко, унгарско, куманско или друго господство във времето когато българската държава е била унищожавана или се е разпадала и е била слаба.

Създаване на първите княжества

Падането на България под Византийска власт в началото на 11 в. и Татарските нашествия през 13 в. довеждат до силно отслабване на средновековна Унгария и България и властта им в териториите мeжду Дунав и Карпатите и на север от Карпатите. Така че през 14 в. се обособяват княжествата Молдавия и Влахия.

В княжествата до средата на 19 в. ползваната азбука е кирилицата, а официалният административен и църковен език е български до 16 в., след което започва да се замества от влашки, като до 1861 древната латинска лексика в писмения румънски език остава само около 20%, а остатъкът са думи производни или заемки от български, и малко гръцки, унгарски, турски или албански.

Османското владичество

През 15-16 в. двете княжества попадат под властта на Османската империя, но запазват известна вътрешна самостоятелност. След разгрома на Унгария в битката при Мохач (Mohacs) през 1526 до 1690 г. под османско влияние като васално княжество попада и Трансилвания.

През 18 в. Високата порта засилва влиянието си във Влашко и Молдова като започва да назначава князете им директно с одобрение от турския султан. Тъй като князете биват избирани сред Цариградските гърци от Фенер, този период се нарича "Фанариотски режим“. Изпращането на гърци за владетели в двете княжества се оказва неблагоприятно за развитието им и в крайна сметка засилва руското влияние в тях.

Влияние на Великите сили

След западането на Турската империя през 18-19 в., двете княжества се оказват във фокуса на противоречивите интереси на Австро-Унгария и Русия.

В края на 17 и началото на 18 в. Австрия отвоюва територията на Унгария от Високата порта и възстановява формално Унгарското кралство. Започва заселването на Банат с многобройни, основно немскоезични, католически колонисти. През 1690 г. Хабсбургите поемат управлението и над Трансилвания (унг. Erdély, нем. Siebenbürgen, бълг. Седмоградско, рум. Ardeal или Transilvania), която в средновековието е традиционно унгарска, но е населена също с румънци, саксонци и дори българи (Трансилвански или Седмоградски българи, асимилирани окончателно към 18 в.). Това предопределя немско-унгарското културно влияние в тези краища до 1920 г.

фото Spiridon Ion Cepleanu

фото Pydroo

Останалите части от сегашна Румъния остават зависими от Османската империя до втората половина на 19 век . През 1859 г. Александру Йоан Куза (Аlexandry Ioa Cuza) е избран за княз и на Влашко, и на Молдова, и на 24 декември 1861 г. обявява тяхното обединение в една държава, наречена Румъния, която запазва васалното си положение спрямо Османската империя.

Куза се посвещава активно на реформирането на страната, извършва поземлена реформа, освобождава зависимите селяни и им раздава земя, въвежда всеобщо избирателно право, съставя наказателен и граждански кодекс, основава университетите в Яш (Iași)) и Букурещ, и полага основите на модерната румънска армия.

Обаче заради провежданите реформи, Александру Йоан Куза е принуден от болярите и либералите да абдикира през 1866 г.

Независимост и управление на Карол I

Истинска независимост Румъния постига едва по времето на Карл фон Хоенцолерн-Зигмаринген (Karl von Hohenzollern-Sigmaringen). известен като крал Карол I (Carol I), управлявал от 1881 до 1914  г.  Преди това той е избран за княз на Румъния през 1866 г., след свалянето на княз Куза. 

Създаването на кралство Румъния е обявено на 10 май 1877 г., в хода на подготовката на Руско-турската война 1877 – 1878 г., признато от Османската империя със Сан-Стефанския мирен договор от 19 февруари (3 март 1878 г.) и е потвърдено на Берлинския конгрес през същата 1878 г. 

В резултат на войната Русия, за да получи излаз и пристанище на р. Дунав, отнема и присъединява румънски земи в Молдова (Бесарабия), а на Румъния като компенсация дава българската Северна Добруджа. Но много от депутатите на тогавашния румънски парламент са се изказали против тази замяна, наложена от Руската империя, и са очаквали бъдещи проблеми със съседна България. Освен това в годините на Българското Възраждане и борба за национално освобождение през 19 век, Румъния става център на българската емиграция, бореща се за национално освобождение, която е оставена да действа без намесата, т.е. при фактическото благоволение на румънските власти, за разлика от отношението на Сръбското княжество към българската национало освободителна емиграция.

Осводождение на България от османското владичество

Александру Чернат

Oсман Паша

Румънската армия се изявява особено активно в боевете при обсадата на Плевен. На 28 ноември (10 декември 1877 г.) командващият обсадената Западна османска армия Осман паша, се предава на румънския генерал Александру Чернат (Alexandru Cernat).

По-късно противоречията с Русия и отпорът спрямо руския империализъм тласкат Румъния към сближение с Австро-Унгария и Германската империя.

Балканските войни 

Южната част на Бесарабия, която е предадена на Молдова с Парижкия мир през 1856 г., е върната на Русия. Първоначално румънската държава не е била съгласна с тази замяна на територии. По-късно Румъния не се задоволява с придобиването на Северна Добруджа и по време на Балканските войни 1912 – 1913 г., тя се възползва от затрудненото положение на България, за да откъсне още български територии. Тя принуждава България да ѝ отстъпи град Силистра срещу задължението си да запази неутралитет, което тя вероломно нарушава и напада България в Междусъюзническата война. Румънците навлизат дълбоко в страната тъй като срещу тях, осланяйки се на договора, няма нито един български войник и въпреки сразяването на гръцката и части от сръбската армии от българите, България губи войната и цяла Добруджа попада под румънска власт.

Първа световна война

Румъния участва в периода 1916-1918 г. в Първата световна война  на страната на Антанта. Въпреки руската помощ, румънската армия е разбита от германски, български - основно, австро-унгарски и турски части. По-голямата част от територията на страната е заета от войските на Централните сили, а в Букурещ е съставено правителство, което подписва миренг договор с Централните сили. Въпреки това, благодарение крайната победа на Антантата и последвалите мирни договори, Румъния присъединява области от Руската империя (Бесарабия) и Австро-Унгария (Трансилвания) и  областите на градовете Арад (Орада) и Сату Маре (Satu Mare), две трети от Банат и южната част на Буковина); освен това се запазва румънската власт в Южна Добруджа, присъединена от България през 1913 г. Територията и населението на Румъния се удвояват, но cтраната става от относително национално единна в многонационална държава.

Междувоенен период

През 1920 г. по официалната румънска статистика, около 24% от населението на Румъния не е от румънска националност, при което българи, унгарци, немци, евреи и украйнци образуват най-големите малцинства. Принципът на самоопределението е изместен от принципа на демографското (румънско) мнозинство, но без допитване до населението, без да се обръща внимание на естествените икономически граници или разпределението по етнически населени места. За разлика от Югославия, където се залага предимно на насилието, тук българите и другите малцинства са подложени на добре пресметната асимилационна политика, съчетаваща репресии, културна и икономическа експанзия, и заселване на румънски колонисти в новите райони. Така, през 1920 г. се поставят основните предпоставки за по-късните етнически конфликти и противопоставяния с Унгария и България, които остават да тлеят десетилетия наред.

Карол II

Както и други страни в Европа, във времето между двете световни войни, Румъния страда от политическа нестабилност. През 1925 г. Принц Карол (Carol) e принуден да абдикира и Михай I (Mihai I), на 4 години поема управлението. Карол II се завръща през 1930 г. и управлява до 1940 г. Отначало се присъединява към "Малката Антанта", външнополитически съюз между Чехославакия, Румъния и Югославия, насочен срещу Унгария. Цели да запази статуквото по Тиранонския договор и да препятства немската експанзия към Балканте и възвръщането на Хабсбургите на унгарския трон (1920-1938 г.), като края ѝ бележи Мюнхенското споразумение. Но през 1934 г.,  окончателно избира хитлеристкия Трети райх по икономически причини.

В края на юни 1940 г. Съветският съюз  поставя на Румъния ултиматум незабавно да се изтегли от Северна Буковина и Бесарабия. Възползвайки се от това, своите интереси заявяват и България и Унгария, като България иска изтегляне на румънските власти от Южна Добруджа, а Унгария – от Северна и Централна Трансилвания.

Тъй като войната е неизбежна, под „протекцията“ на Третия Райх на 30 август 1940 г. се сключва споразумение във Виена, с което Румъния връща на Унгария северната част на Трансилвания, на България връща Южна Добруджа, а вследствие на пакта Молотов - Рибентроп Северна Буковина и Бесарабия предава на СССР.

Йон Антонеску

За да спре пълния колапс на румънската държавност Карод II е принуден да приеме тези условия, но не може да управлява повече. Така министърът на войната Йон Антонеску (Ion Antonescu) става на 4 септември 1940 г. министър-председател, а на 6 септември 1940 г. Карол II заминава в изгнание. Михай I го наследява от 1940 до 1947 го.  Изборът на Антонеску е единствено възможен, за да се възпре Желязната гвардия да завземе властта. 

Корнелий Колреанй

Легионът на Архангел Михаил или Желязната гвардия (Garda de fier, Legiunea Arhanghelului Mihail), е румънска крайнодясна,  антикомунистическа и клерикално националистическа партия и движение, изповядваща православен фундаментализъм. Създадена е от Корнелиу Кодряну (Corneliu Codreanu) през ноември 1927 година. 

Раздвоена, Румъния търси сила, към която да се присъедини. Англия отказва и тогава румънското правителство сключва пакт с Хитлер (Hitler) и влиза в Оста Рим-Берлин-Токио. Сталин протестира, но без военни последствия.

Втора световна война

Румъния през 1940 г.
червено - територия прехвърлена на СССР
чълто - територия прехвърлена на Унгария
зелено - територия прехвърлена на България

През Втората световна война Румъния се бие на страната на Третия райх. В 1941 г. войските ѝ се присъединяват към германския поход срещу СССР. С германското настъпление Бесарабия отново е върната към Румъния, под чиято окупация попада дори Одеса. Евреите и циганите са подложени на преследвания от румънската "Желязна гвардия“ и немските SS. Румънски войски участват на страната на Германия и в битката при Сталинград.

В заетите територии са създадени две нови провинции: Бесарабия, в която влизат дясното крайбрежие на бившата Молдовска ССР, с части Одеска и Черновишка област на УССР и  Трансилвания, в която влизат лявото крайбрежие на река Днестър (Nistri) на бившата Молдовска ССР, с части Одеска, Николаевска и Винницка области УССР.

На 20 август 1944 г. започва лятната офанзива на Червената армия под кодовото име "Яшко-Кишиневска операция". На 23 август 1944 г. в битката на моста за Бъняса (Băneasa) немската армия е отбита от румънската армия и губи напълно достъпа до румънския нефт. Това принуждава немската армия да ускори изтеглянето от страната, за да не бъде изолирана на Балканите.

Румъния след 1944
светлозелено - изгубени територии 

Румъния е единствената държава освен Германия, която предприема самостоятелно унищожаване на евреи. Избитите евреи са около 300 000, за което през 1946 г. диктаторът Йон Антонеску е обесен като военнопрестъпник.

Социалистическа Румъния

След края на Втората световна война Бесарабия отново е присъединена към СССР като Молдовска ССР. В Бесарабия Сталин прилага същата рецепта, както Тито (Tito) в Македония, и под названието "молдовски език“ е въведен местният румънски диалект с кирилска писменост. Южната част на Бесарабия Буджак (Bugeac), след Втората световна война е предадена към Украйнската ССР с което се запазва излаза на СССР на делтата на р. Дунав.

Преход към комунизма

На 10 декември 1947 г. всички буржоазни партии са забранени, а монархът е изпратен в изгнание. Румънската комунистическа партия (РКП), която преди войната е без никакъв потенциал, е принудително обединена със социалдемократите и завзема властта. Ръководителят на РКП Георге Георгиу-Деж (Gheorghe Gheorghiu-Dej) се обявява за румънския Сталин. Икономиката на държавата е подложена на национализация и колективизация.

През пост-сталинистката епоха, през  60-те години, Румъния преживява известна консолидация и фаза на относителна икономическа и политическа либералност.

Чаушеску взема властта

През март 1965 г. Николае Чаушеску (Nicolae Ceaușescu) става президент. С присъщата му мегаломания той възнамерява да направи от Румъния "Велика сила“.

С чуждестранни кредити се опитва да постигне прекомерна индустриализация. Въведен е закон за поощряване на многодетните семейства и забрана на абортите, който трябва да повиши броя на населението. Болните и сакати деца са отвеждани в специални домове. Програмата за „систематизиране на селата“ предвиждала около 8000 села да бъдат унищожени, а населението им да бъде преместено в т.нар. "агро-индустриални центрове”. Целта е "ефективно използване на аграрните площи“. Желаният страничен ефект е унищожаване на културното и етническо многообразие на различните региони. През 1967 г. Румъния се отклонява от задълженията си като член на Варшавския договор и не участва в окупацията на Чехословакия наложено от СССР през 1968 г.

Стопански упадък

Неефективната стопанска политика довежда през 70-те години страната до банкрут. През 1981 г. Румъния е определена като некредитоспособна. Страната изнася всичко, което е възможно като оставя населението без елементарни продоволствени средства за живот. Същевременно в обществото е въведен абсолютен култ към личността на Чаушеску и членовете на семейството му. Тоталитарната система се поддържа от румънската Държавна сигурност – Секуритате (Securităte), с помощта на репресии и тотален шпионаж. Румъния изплаща външния си дълг и през 1989 г., на партиен конгрес Чаушеску е обявен за „"Герой на Карпатите“.

Началото на революцията

След падането на „Берлинската стена“ през 1989 г. в бившата ГДР (DDR) и промените в страните от бившия Източен блок, първо в Тимишоара (Timișoara), а по-късно и в Букурещ, избухват демонстрации за повече свобода и демокрация. Диктаторът Чаушеску и жена му Елена (Elena) са принудени да бягат. На 25 декември 1989 г. те са заловени, осъдени набързо от т.нар. „военен съд“ и разстреляни.

Днес 

Румъния е член на EC от 2007 г. и на НАТО от малко преди това, и е една от малкото страни в Европейския съюз (редом с Испания, Словакия, Гърция и Кипър) непризнаващи независимостта на Косово поради страх от отцепване на малцинствата на нейна територия, аналогично на това в Югоихточна Епропа по време на Втората световна война. На територията на страната има военни бази на САЩ. Румънски войски участват във войните в Ирак и Афганистан заедно със САЩ.

БУКУРЕЩ

Букурещ е столицата на Румъния, най-големият град и основният културен, промишлен и финансов център на страната. През 2022 г. населението на града е 1 716 983 души и е център на метрополен регион с население от 2 259 669 души.

Градът се намира в Долнодунавската равнина, на бреговете на река Дъмбовица (Dâmbovița) и на по-малко от 70 km северно от Дунав. За пръв път се споменава в писмени документи от 1459 година, а през 1862 година става столица на Румъния.

Наименование

Произходът на името на града е неясен. Легендата го свързва с неговия основател Букур, според различни варианти княз, рибар, овчар или ловец. Според нея Букур се изгубил в гъста мъгла и след като се помолил на Господ, мъглата се вдигнала по чудо. В знак на признателност той построил малък параклис, около който впоследствие се заселили хора и така се родил днешният град Букурещ.

В рамките на балканския езиков съюз, към който принадлежи румънският език, наименованието може да се сравни с алб. bukur (красив). През 1781 година Франц Зулцер (Franz Sulzer) извежда етимологията от румънската дума bucurie ("радост“), която от своя страна вероятно има дакийски произход. 

автор Пирос Ростас Беа
фото Globetrotter 19

Османският пътешественик от 17 в. Евлия Челеби (Evliya Çelebi) приписва името на града на някой си Абу Кариш от арабския клан Бани Курейш (Bani Quraish). 

Други автори от 19 в. век го свързват с bukovie "букова гора“.

История

Най-ранните сведения за Букурещ се отнасят към 1459 г., когато крепостта е една от резиденциите на влашкия владетел Влад Цепеш (Vlad Țepeș), известен като Дракула.

Cинан паша - Джакомо Франко

През 1476 г. градът е разграбен от молдовския княз Стефан Велики (Ștefan cel Mare), но запазва значението си на важно влашко укрепление. Градът и крепостта му са допълнително укрепени в средата на 16 век от княз Мирчо V Чобан (Mircea Ciobanul). През следващите десетилетия градът е неколкократно разграбван от претенденти за влашкия трон и от османски войски, а след бунт през 1594 г. е почти напълно разрушен от Синан паша (Sinan Paşa).

В началото на 17 в. градът постепенно се възстановява и при войводата Матей Басараб (Matei Basarab) е една от двете столици на Влашко, наред с Търговище (Târgoviște). Въпреки нарастването на османското влияние и на търговските връзки с Балканите, Букурещ, който се намира в южната част на Влашко, увеличава значението си и в края на 17 в. вече е най-големят град в страната.

През 18 в., с утвърждаването на управлението на Фанариотите  (Fanarioţi), Букурещ става безспорна столица на Влашко. Градът на няколко пъти е завземан от Хабсбургски (през 1716 и 1737) и Руски войски (през 1769, 1771, 1806 и 1828).

Столицата на Румъния е известна като "Малкия Париж" (micul Paris), както заради известната прилика с френската столица (характерната архитектура в града от 19 в., протичащата река, Триумфалната арка), така и поради стремеж да се подчертае европейското в Букурещ.

През Втората световна война, като столица на държава от Оста и транзитна точка на войските към Източния фронт, Букурещ претърпява тежки щети от съюзническите бомбардировки. На 23 август 1944 г. в Букурещ се извършва преврат, който превръща Румъния в съюзническа страна. Градът тогава претърпява за кратко бомбардировки от Лувтвафе (Luftwaffe), както и провален опит на германците да си върнат града.

След установяването на социализма в Румъния, градът продължава да расте. Построени са нови райони, повечето с жилишни блокове. Под ръководството на Николае Чаушеску голяма част от историческия център на града е разрушена и заменена от сгради в стил социалистически реализъм. На 4 март 1977 г. Врачанското земетресение на около 135 km от столицата, погубва 1500 души и причинява допълнителни щети в историческия център.

Забележителности

Палат на парламента (Palatul parlamentului)

фото Jose Franganillo

До 2004 г. сградата официално се нарича "Дом на народа". След като и румънският сенат (Горната камара на парламента) се премества да работи там (Камарата на депутатите – долната камара, провежда заседанията си там още от 1994 г.), започват да я наричат Палат на парламента.

Считан е за втората по големина административна сграда в света (след Пентагона) с внушителните си размери: 270 м дължина, 240 м ширина, 86 м височина и 92 м под земята. Има 12 надземни нива и 8 подземни. Има 1100 помещения. Най-големият коридор в сградата е дълъг 150 метра, а най-голямата зала е с площ 2200 м² и е висока 16 метра.

Към 2008 г. е оценена на 3 милиарда евро – най-скъпата административна сграда в света. Разходите за отопление и електричество надхвърлят 6 милиона долара годишно и са сравними с тези на средноголям град. 

Сградата е построена върху Дялул Спири (Dealul spirii) – сред малкото естествени хълмове в Букурещ, който заради проекта е частично разрушен. Има легенди, че мястото, върху което е изграден Палатът, преди няколко века е било гробище, в което са погребвани хилядите загинали  жители на Букурещ при чумната епидемия.

Строежът е струвал неимоверно много – (по оценки) 3,3 милиарда щ. долара. Участвали са над 20 000 работници.

Строителството на сградата започва през 1984 г.. Направена е по проект на румънски архитекти (участие са взели около 700 архитекти), а при строителството са използвани изключително румънски материали – дърво, мрамор, дялани камъни и др. Груби оценки сочат, че са използвани около 1 милион кубически метра камъни от Трансилвания, 3500 тона естествен кристал за направата на 480 полилея, 1409 осветителни тела и огледала; 700 000 тона стомана и бронз за врати, прозорци и др.; 900 000 кубически метра дърво (над 95 % от тях от румънско производство) за паркет и ламперии (включително от дъб, бук и череша); 200 000 м² килими (някои с огромни размери, затова са тъкани направо в залите) и т.н. 

За да се осигури подходящ фон, на който да изпъкне величието на сградата, са съборени сградите в няколко от най-старите централни букурешки квартали. Срещу Палата е изграден просторен булевард с множество фонтани по средата, от двете  страни на които има високи сгради- основно министерства. По продължение на този булевард в същия помпозен стил са изградени жилищни блокове, които са били предвидени да приютят множеството държавни и партиини функционери от времето на Чаушеску. Част от тях остават недовършени и необитаеми и до днес.

При официалното откриване на сградата през 1989 г., проектът е завършен едва частично. След свалянето на Чаушеску от власт и демократичните промени през 1989 г. в страната се появяват предложения сградата да бъде срината със земята. Надделява практицизмът и, тъй като изпълнението на проекта е в твърде напреднала фаза, държавното ръководство на Румъния решава да запази и довърши построеното. Към 2004 г. сградата е изградена на около 90 %.

Тъй като тя има огромен брой зали, заседателни салони, кабинети и др., често се използва за провеждане на международни мероприятия. Част от сградата е отворена за туристи. Има гидове, изнасящи беседи на разпространените езици, както и на български.

През 2001 г. там е сниман игралният филм "Амен" от Коста-Гаврас (Costa-Gavras), като интериорът на горния етаж е оборудван така, че да наподобява Ватикана. Фото тапетите, изобразяващи религиозни сюжети и известни картини, стоят и до днес, но туристи не се водят до тези зали.

Майкъл Джексон (Michael Jackson) сбъдва мечтата на Чаушеску и се оказва първата публична личност, която поздравява румънския народ от голямата тераса на Палата на парламента. Визитата на изпълнителя в Румъния (част от турнето History) е през 1996 г., и въпреки че микрофонът му е включен малко след като започва своя поздрав, от записите ясно се чуват думите "Обичам ви, Букурещ, Румъния. Обичам ви толкова много“.

Фонтаните

фото Noëlle Vionnet

Съвсем близо до парламента се намират и фонтаните на Букурещ – най-дългата  система от фонтани според Световната академия за рекорди, състояща се от 44 фонтана, подредени в обща дължина от почти 1,4 километра.

Патриаршеската катедрала "Свети Свети Константин и Елена“ (Sf. Împărați Constantin și Elena)

фото Britchi Mirela

Тя е истински архитектурен шедьовър. Построен в периода 1656 – 1658 година, храмът е осветен през 1658 година. Всички оригинални стенописи и скулптури са унищожени, с изключение на иконата на Свети Свети Константин и Елена, които са покровители на катедралата. Днешните стенописи са от 1932-1935 година.

В северната част на вътрешното преддверие се намират мощите на Свети Димитър Басарбовски. Преподобни Димитрий Басарбовски (Dimitrie Basarabov) се родил в село Басарбово, което се намира на 10 километра от град Русе. Водил е свят живот на отшелник в Басарбовския скален манастир. Паисий Хилендарски (Païssii de Hilandar) в своята "История славянобългарска" сочи 1685 година като вероятна година на смъртта му, след която тялото му останало нетленно, а мощите му изцерили много хора и извършили безброй чудеса.

През 1774 година след една от руско-турските войни, руският генерал Петър Салтиков (Пётр Семёнович Салтыков)  наредил мощите на преподобни Димитрий да бъдат отнесени в Русия. Букурешкият българин Димитър Поклонник, който служел за преводач при генерала, го помолил да ги остави в Букурещ като обезщетение за загубите на румънския народ във войната. Генералът се съгласил. Оттогава мощите на светеца почиват в Букурещ. Свети Димитър Басарбовски е покровител на Букурещ.

Националната катедрала 

фото Amos Chapple

Тя  е православна катедрала, известна като Катедрала "Спасение на нацията“ (Catedrala Mântuirii Neamului).  Това е най-високата и най-голяма (като обем) православна черква в света. Със своите 135 m височина тя надминава с почти 32 метра катедралата "Христос спасител" в Москва (103,4 m), която е предишната най-висока православна катедрала в света. С вътрешния си обем "Спасение на нацията“ изпреварва с 63 000 m3 катедралата "Свети Исаакий Далматски" в Санкт Петербург (260 000 куб. м.), която беше предишната най-голяма (като обем) православна катедрала в света. Катедралата "Спасение на нацията“ има вторият по височина купол в света (104 метра отвътре и 125 метра отвън) след базиликата "Св. Петър“ в Рим и е третата най-висока куполна черква в света.

Проект

Проектът за построяването на катедралата е спечелен след обществен конкурс, проведен на три етапа. За победител в конкурса е определен архитект Йоан Аугустин (Ioan Augustin).

Идеята за изграждане на национален катедрален храм на Румънската правослана църква не е нова – тя се ражда още в първите години след Първата световна война, от когато датират и първите скици и проекти на архитекти от този период (най-известният проект от това време е този на арх. Петре Антонеску (Petre Antonescu)). Тази идея е горещо подкрепяна от тогавашния румънски патриарх Мирон Кристя (Miron Cristea). Трябва да се отбележи, че желанието за изграждане на една национална църква, която да е символ на цялата нация, не принадлежи единствено на православното вероизповедание. Тя има последователи и в протестантския свят.

Забравен по времето на комунизма, проектът се завръща след 1989 г. с идеята катедралата да бъде изградена на площад на Съюза (Unirii) – един от централните и най-големи площади на Букурещ. Той обаче е отхвърлен от определени кръгове (включително църковни и на архитекти), които твърдят, че това е непосилно голяма инвестиция и че изграждането на подобна постройка в един от комуникационните възли на столицата е неоправдано. 

Друг аргумент е, че църквите, изоставени по времето на комунизма, все още не са възстановени, а за архитектите, занимаващи се с градоустройство проблемът е, че ще е трудно да се намери нов маршрут за трамвайните линии, обслужващи югозападния и североизточен край на столицата, тъй като по тази ос няма линия на метрото. 

Други протести идват от група изкуствоведи и архитекти, които смятат, че изграждането на подобна катедрала не е част от румънската традиция.

Понастоящем мястото, на което вече е поставен крайъгълният камък и е изградено първото ниво, е зад Палатата на парламента, на хълма Арсенал (dealul Arsenalului). Други изисквания, поставени при конкурса, са: капацитетът на сградата да е 5000 души, да има място за хор от 300 души, в приземния етаж да има мултифункционална зала и музейно пространство за 2000 души със санитарни възли и гардеробна. Максималната височина при кръста над катедралата трябва да е 90 метра.

Атенеум 

фото Diego Delso

Концертната зала "Атенеум" (Ateneul Român) се отличава със своята богато орнаментирана куполна овална сграда. Построена е преди повече 120 години, тя остава духовна и архитектурна забележителност на цялата нация и до днес.

Създадена през 1868 г. с главен архитект французинът Алберт Галерон (Albert Galleron), който е проектирал сградата, следвайки полезните насоки, предоставени от екип от румънски архитекти. Кръглата форма на конструкцията се дължи на факта, че тя е построена върху основите на манеж, но вместо да бъде недостатък, тази особеност гарантира оригиналността и особеността на сградата. Фасадата е декорирана от 6 колони с височина 12 метра и цялата конструкция е покрита от монументален купол, който се издига на 41 метра над нивото на земята. 

Вътрешността на атенеума е с капацитет от почти 1000 места, като във фоайето са разположени 12 дорииски колони от Карарски мрамор, а към залата водят четири монументални готически стълби. Великолепната фреска, която покрива целия купол, е нарисувана от Костин Петреску (Costin Petrescu) и с размерите си от 75 квадратни метра е завършена за не по-малко от 5 години (1933-1938). Фреската се състои от 25 сцени, всяка от които описва определен значителен епизод от историята на румънския народ. Друга забележителност на интериора се отнася до органа, построен по инициатива и с подкрепата на самия Джордж Енеску (George Enescu), прочут Румънски композитор.

Румънският Атенеум се използва във времето за широка гама от културни дейности, включително изложби на картини и скулптури, но предвид факта, че структурата се отличава с изключителна акустика, понастоящем е преди всияко концертна зала и база за организирането на прочутия Международен фестивал "Джордж Енеску". Освен това той е отворен за туристически посещения.

Площад на Революцията (Piața Revoluției)

фото Nicububu

Едно от най-важните събития, случили се на Площада на Революцията (Piața Revoluției), е това от декември 1989 година.  Тогава Чаушеску произнася последната си реч пред протестиращите хора, събрани пред седалището на Централния комитет на румънската комунистическа партия. Протестиращите проникват в сградата, при което Николае Чаушеску и съпругата му са принудени да избягат с хеликоптер от покрива на сградата. Часове по-късно са заловени, а няколко дни по-късно са осъдени и екзекутирани.

Площадът носи това име а в памет на демонстрациите срещу комунистическия режим през 1989 г. Преди е бил известен като "Площад на двореца" (Piața Palatului), защото тук се е намирал бившият Кралски дворец (днес е Национален музей на изкуствата).

На площада са разположени част от забележителностите на града. Тук се намира сградата, където е бил някогашният централен комитет на румънската комунистическа партия, а днес Министертво на вътрешните работи, Централната университетска библиотека и конната статуя на крал Карол I пред нея, мемориал на Възраждането (символ на Румъния след комунистическия режим на Николае Чаушеску), паметник на румънския политик Юлиу Маниу (Iuliu Maniu), църквата Крецулеску (Biserica Crețulescu).

Триумфална арка (Arcul De Triumf)

Триумфалната арка с височина 27 метра е построена през 1922 г. в чест на победата на румънската армия през Втората Световна война. 

В нея се намира музей с експонати, свързани с Великата война за национално обединение и наследството на големи знатни родове. Отваря се само на националния празник на Румъния на 1ви декември и деня на армията.

Букурещки университет 

Той е най-големият държавен университет в Румъния.

През 1694 г. Константин Брънковяну (Constantin Brâncoveanu), владетел на Влахия, основава Княжеската академия "Св. Сава“ в Букурещ, в която се изнасят лекции на гръцки език. 

През 1776 г. Александру Ипсиланти (Alexandros Ypsilantis) реформира учебната програма, като започва да се преподава на френски, италиански и латински.

През 1857 г. Карол Давила (Carlo d'Avila) създава Национално училище по медицина и фармация. През същата година е положен основният камък на университетската сграда в Букурещ.

През 1859 г. е създаден Юридическият факултет. 

Александру Ореску

През 1956 г. студентски лидери, главно от този университет, планират мирен протест срещу комунистическия режим в Румъния, но са насилствено възпрепятствани.

През 1996 г. Емил Константинеску (Emil Constantinescu) cтава ректор на Букурещкия университет и е избран за президент на Румъния.

Виктория авеню (Calea Victoriei )

фото Joe Mabel

Улицата носи това име от 1878 г., след победата на Румънската армия във войната за независимост.

По нея почти в редица са разположени някои от най-красивите сгради на града от 19 и 20 век - Националният исторически музей (бивша пощенска палата), Военният клуб, Палата на спестовната банка, театър Одеон, Централната библиотека на университета, Музеят на Джордж  Енеску.

Разхождайки се по Виктория авеню, човек се възхищава на красивите сгради и дворци, тихи свидетели на Бел Епок, на луксозни магазини, театри, прекрасни хотели и кафенета. Всяка сграда носи в себе си историята и духа на своето време. 

ЗАМЪК ПЕЛЕШ (Castelul Peleş)

фото Gabi Jguma

Този замък е разположен на средновековния път, свързващ историческите области Трансилвания и Влахия, в подножието на Карпатите, в покрайнините на град Синая.  Пострен е в стил неоренесанс между 1873 и 1914 г. и е наречен на името на протичащата наблизо планинска река.                                                                                                                                            

История

Румънският крал Карол I (1839 – 1914) закупува през 1872 г. около 5,3 кв. км. земи за лов и строеж на лятна резиденция. Първите три архитектурни проекта на замъка копират други западноевропейски замъци и кралят ги отхвърля като прекалено скъпи и лишени от оригиналност. Тогава германският архитект Йохан Шулц (Johann Schulze) представя проект, който се харесва на краля: неголям замък в алпийски стил, съчетаващ италианските традиции с естетиката на немския неоренесанс.

Строителството прекъсва за кратко през 1877 –1878 г. и на 7 октомври 1883 г. в него се състои бал по повод коронясването на Карол I. През 1893 г. в замъка се ражда престолонаследникът Карол II .

През 1947 г. след принудителната абдикация на румънския крал Мирай I, комунистическото правителство конфискува цялата кралска собственост, включително и замъка. Известно време замъкът е отворен за туристи, а през 1953 г. е обявен за музей. През 1975 – 1990 г. (последните 14 г. на комунистическото управление), замъкът и прилежащата му територия са затворени за посещения.

След Румънската революция замъците Пелеш (Peleș) и Пелишор (Pelișor) отново са отворени за туристи. Замъкът Пелишор (малък Пелеш) се намира в близост до замъка Пелеш. Той  е построен в стил модерн от румънския крал Карол I през 1899–1903 г. 

През 2006 г. собствеността върху замъка е върната на бившия крал Михай I. Скоро след това, в резултат на преговори между краля и румънското правителство, замъкът отново става национално достояние като исторически паметник и музей, като в замяна румънското правителство заплаща на кралския дом 30 милиона евро.

В наши дни замъкът приема ежегодно почти половин милион посетители. От 168 помещения за посещение са отворени 35.

Архитектура

Замък Пелеш 

Първият архитект на замъка е германец Йохан Шулц (Johann Schulze) (1876 – 1883), негов приемник е чешкият архитект Карел Лиман (Karel Liman). Основният архитектурен стил е "неоренесанс", но в богато изписаните фасади към вътрешния двор личи саксонско влияние, а във вътрешния интериор, украсен с богати дърворезби и изискани тъкани, се усеща и влиянието на барока.

Замъкът има разгъната застроена площ от 3200 кв. метра. Притежава колекция от произведения на изкуството, която е сред най-добрите в Източна и Централна Европа, включваща скулптури, живопис, мебели, оръжия и доспехи, златни и сребърни изделия, изделия от слонова кост, фарфор, книги, гобелени и книги. Впечатление прави една от стаите на първия етаж, в която са складирани много оръжия от колекцията на краля. На една от стените има надпис за битката при Никопол през 1396 г.  Килимите са изтъкани от най-добрите майстори на Бухара, Мосул и Измир. Особено впечатляващи са рисуваните витражи, изработени в Швейцария.

Следващите стаи включват бална зала с множество огледала, картини и рисунки по стените, тежки мебели и други украшения. Атракция в замъка “Пелеш” е библиотеката, която е на два етажа и крие таен вход към покоите на краля и кралицата. Следват стаи в ориенталски стил и такива, вдъхновени от Индия. Фонтани, килими и разнообразие от цветове – това ни разкрива всяка една стая от замъка. Първият етаж от замъка включва 40 стаи. Градините на замъка “Пелеш” са изключително красиви. В тях има склуптири на кралица Виктория, на Крал Карол, зеленина и невероятен изглед към планината. Красив фонтан и пейки ограждат един от балконите в градината на замъка. Всичко е изключително автентично запазено.

Пред главния вход е поставена статуя на крал Карол I, дело на италианския скулптор Рафаело Романели (Raffaello Romanelli). Той е автор и на останалите мраморни статуи, разположени на седем тераси, окръжаващи замъка, и изпълнени също в стил „неоренесанс“. Градините и терасите са украсени с фонтани, стълби, лъвове и други декоративни елементи.

Замъкът Пелишор

Този замък е по-малък.. Той се намира до замъка “Пелеш” – и са част от един комплекс, дели ги една алея. Той е построен на прага на 20-ти век. Замъкът “Пелишор” е предвиден за резиденция на наследника на Карол 1 – неговия племенник крал Фердинанд 1 и съпругата му кралица Мери (Mary). Стилът на замъка е Арт Нуво и за разлика от Пелеш, той е много по-светъл. Почти във всички стаи присъстват келтски и византийски елементи. Това бил стилът на кралицатa, която взела дейно участие в дизайна и обзавеждането на замъка. Самата кралица била човек на изкуството – занимавала се с рисуване, музика, поезия и др. Това научаваме от запазените й картини и от стаите, където е обичала да се уединява, за да създава изкуство. Една от най-забележителните стаи е изцяло от злато. Там кралицата обичала да си почива. Точно там е приключила и земния си път. 

ТРАНСИЛВАНИЯ или СЕДЕМГРАДСКО (Ardeal на рум., Siebengebürge на нем.)  

Тя е историческо-географска област, обхващаща северозападната част на днешна Румъния. 

фото Kántor Lajos

Трансилвания е специално място с исторически, етнически, културни и етнографски характеристики, които ярко я отличават от останалите румънски провинции. Пътуването през тази част на страната ни отвежда в сърцето на един друг свят, изпъстрен с цитадели, средновековни крепости, немски замъци, укрепени църкви, множество примери на готическата, ренесансовата и барокова архитектура и на старите традиции.

Областта е населена с румънци, немци, унгарци и други етнически групи, а в миналото и с българи. Дълго време е принадлежала към Австро-Унгарската империя.

Произход на наименованието

Името Трансилвания навлиза през 1-3 в., като наименование на една от областите – Transilvania (trans silvam. отвъд гората), влизаща в състава на римската провинция Дакия. При Великото преселение на народите тук се настаняват славянски племена. Първата заселила се група прабългари участва в състава на аварското ханство. Втората идва по-късно с Аспарух (Asparuh) (7e s.).

История

През 8-ми и началото на 9 в. (Франкско-аварската война), след разгрома на Аварския каганат, към 805 г. Крум присъединява земите южно от Среден Дунав и Трансилвания (Седмиградско) към България. Градът Пещ (Pest), изграден от панонските българи, става погранична крепост с Франкската империя. 

Римската провинция Transilvania е разделена на две области. Западната част на тази земя се нарича Банат; с присъединяването на аварските българи към Банат се включва и западната равнинна земя до р. Тиса (Tisa), която днес съставя областта Войводина в Сърбия. Българите използват името Седмиградско за северната част вместо латинското наименование "Трансилвания".

В края на 10 в. Седмиградско след кръвопролитни войни е завзето от унгарците.  Трансилвания става част на Унгарското кралство. Ръководител на областта е "трансилванският войвода“, назначаван от унгарския крал.

В 1241 г. татароунгарците успяват да завземат и северната част на Банат, наименуван тогава "Унгарски Банат“. Унгарците наричат областта Erdély (днешно унгарско произношение: "ердей“). На унгарски думата Erdély значи „земи зад гората“ от унгарската дума erdő (гора).

След битката при Мохач (Mohács) през 1526 г. Трансилвания става зависимо княжество под върховната власт на Османската империя, като държавният ръководител носи титлата "трансилвански княз“. 

През 1600 г. трите княжества – Влашко, Молдова и Трансилвания са обединени от Михай Храбри (Mihai Viteazul)  но това обединение трае едва една година.

След изгонването на турците през 1690 г., васалното отношение на Трансилвания спрямо Османската империя е прекратено, като областта минава под управлението на австрийската империя. Хабсбургите прибавят към своите титли и тази на "трансилвански княз“. През 1867 г. вече е част от дуалистичната монархия Австро-Унгария. Това продължава до 1920 г., когато Трансилвания заедно с други земи, е присъединена по силата на Трианонския мирен договор към Румъния.

Австро-унгарската история на областта Трансилвания, която включва и източната част на Банат, продължава до 1920 г. През този период в областта прииждат множество българи, наричани според българското делене на района банатски  и седмиградски българи. Общата площ на същинска Трансилвания заедно с Банат обхваща 102 000 кв.км. Това е територията, която Кралство Румъния получава като победителка в Първата световна война. През 1940 г. северната част на Трансилвания се присъединява към Унгария, но след края на войната отново е отстъпена на Румъния  (1947 г.).

Румънската историография, която извежда корените на румънската държавност от времето на дакийския Децебал (Decebalus), към края на 1 в. н.е., не признава друга етническа история на Трансилвания, освен румънската. За нея тази страна е част от изконната румънска земя, която 800 години е била окупирана от унгарците (за много кратко време – през 1599 г. Трансилвания е присъединена от Михаил Храбър към Влашко и Молдова.

Съобщения за трансилванските българи се появяват в немската и унгарската книжнина още през 18 в. Макар и частично, преди Освобождението внимание им обръща възрождентския историк, филолог и държавник Марин Дринов (Marin Drinov), а първото пътешествие при чергедските и брашовските българи прави езиковедът Любомир Милетич (Lubomir Miletitch). 

СИНАЯ

Синая се намира в северната част на историко-географската област Влахия на 10 km южно от историко-географската област Трансилвания и на 120 km северно от столицата Букурещ.

Синая е разположен в котловината на река Прахова на надморска височина от 767 до 870 метра. Около града се издигат Карпатите.

Получава своето име от манастира Синая, около който е възникнал.

Манастир Синая

Манастирът на Синая е православен манастир в Румъния.

Построен е през 1690 – 1695 г. от румънския благородник Михай Кантакузино (Mihai Cantacuzino) след поклонническото му пътуване до манастира на Синайския полуостров и е назован по името на полуострова. Впоследствие градът, който възниква около манастира, започва да се нарича Синая.

Новата Църква
фото Pudelek

История на манастира

При основаването на манастира са построени монашески корпус и църква (сега наричана „старата църква“). Манастирът е мъжки още от основаването му.

По време на Руско-турската война (1735-1739 г.), манастирът е изоставен, а неговите ценности са разграбени. По време на обсадата на манастира от турските войски са повредени манастирските стени. Възстановяването на манастира след тези събития е завършено чак в края на 18 в.

Манастирските сгради

Старата църква (Biserica veche) 

фото Myrabella

Тя е построена при основаването на манастира през  1695 г. До средата на 19 в., когато е построена новата църква, тя е главен храм на манастира (освен нея още тогава има и малка църква в стария монашески корпус).

Стенописите в старата църква са от 1795 г. при реставрацията след пожара от времето на обсадата на манастира по време на Руско-турската война.

Новата църква (Biserica nouă)

Тя е построена през 1842 - 1846 г., а съвременния си вид придобива след реконструкции, извършени в периода 1897 - 1903 г. За запазване на единния ансамбъл новата църква е изпълнена в същия архитектурен стил, както и по-ранните постройки.

Вътрешното пространство е оформено в неовизантийски стил. В притвора на църквата са изобразени основателят на манастира Михай Кантакузино, ктиторът крал Карол I, неговата съпруга Елисавета с дъщеря им Мария, както и митрополит Йосиф (Iossif), който през 1903 г. освещава църквата след нейното последно преустройство.

Църквата е първата в Румъния с електрическо осветление.

В стария монашески корпус е запазена малка църква (недействаща) от времето на основаването на манастира. Нейните стени са покрити със стенописи с евангелски сюжети, с добре запазен цикъл от фрески, изобразяващи Страстите Христови.

Камбанария

Тя е построена през  1892 г. в съседство с манастирските врати. В нея е окачена камбана, тежаща 1700 кг.

Музей

Манастирският музей е първият музей в Румъния, посветен на църковното изкуство. Открит е през 1895 г. Експозицията му съдържа богата колекция от икони, църковна утвар и книги. В музея се съхранява първата Библия, преведена на румънски език.

В манастира се намира и гробницата на Таке Йонеску (Take Ionescu), министър на външните работи на Румъния през 1920-те години.

Синайското казино

В парка на града се намира  Синайското казино – по модел на казиното в Монте Карло. Казиното “Синая” съществува от 1921 г. Сградата е внушителна и красива, създадена единствено с цел да бъде използвана като казино.

Внушителната сграда е построена за рекордно кратко време – само за една година.

То също е дело на румънския крал Карол I и за времето си е било голям „хит“ с около 600-800 посетителя дневно.

Казиното и хотел Палас в Синая са построени по плановете на Петре Антонеску (Petre Antonescu) – един от най-добрите румънски архитекти на епохата. Определено не са пестени средства.

Един от основните акционери бил Барон дьо Марсей (Baron de Marçay) - акционер и в казиното Монте Карло в Монако, поради което се спекулирало, че тази сграда ще бъде негово копие. Но това не се случва.

Едва няколко дни след тържественото откриване на Казиното в Синая през юли 1912 г., новината за съществуването му достига до Запада.

Казиното

Курортите в долината Прахова и най-вече Синая се рекламират в Париж и Виена, а самият крал Карол в последното писмо, което изпраща до сестра си, принцеса Мария от Фландрия (Marie de Flandres), се оплаква, че в новия огромен хотел Палас и казино "за съжаление има твърде много хазарт“.

Говори се, че преди да влязат в казиното, играчите, които били убедени, че ще спечелят, хвърляли сребро в кладенеца до сградата.

Мнозина от тях обаче, губели значителни суми пари, след което задлъжнявали сериозно, като взимали кредити с огромни лихви, за да се върнат и да играят пак. Мъжете залагали часовниците си, а жените – бижутата си.

По време на войните, животът в казиното замира, а по време на комунистическия режим то е затворено.

През следващите години, след поредица от ремонтни дейности, но запазвайки елегантността и стила му, казиното се превръща в Дом на културата на Синдикатите на Синая.

Днес сградата се използва като международен конферентен център.

БРАШОВ

фото Kr1st1deejay97

Брашов (Brașov; на немски: Kronstadt) е административен център на окръг Брашов и е седми по големина град /260 000/ в страната. От 1950 г. до 1960 г. градът се е наричал Сталин. 

Градът е разположен в Трансилвания, на около 160 км от Букурещ, където се срещат Южните и Източните Карпати. Предполага се, че градът е основан през 1203 г., но няма сигурни документи и източници, които да го потвърждават. 

През 1288 г. се споменава топонима Брасу в латински документ, намиращ се сега в библиотеката в Алба Юлия. Смята се, че това е първият запазен документ, издаден в Брашов.

фото Bichoes78

През 1364 година на Брашов е дадена привилегията да провежда ежегоден пазар. В периода 1369 – 1380 г. е издадена Брашовската грамота на цар Иван Срацимир. През 1424 г. кожарите в Брашов създават първа съсловна организация. Към  1798 г. вече има 43 съсловни организации, включващи 1227 майстори.

фото Andreidan71

През първата половина на 15 век в града е основан български квартал "Шкеи“ (на унгарски: Bolgarszeg, „български кът“). Заселници са българи-строители в града, а впоследствие търговци и български бежанци. 

Забележителности

Кметството

Кметството на градския площад е забележителна сграда с изявена Трансилванска готика, ренесансови и барокови елементи от 14-18 век. 

От 58-метровата часовникова кула, наречена "тромпетова“, поради традицията на всеки кръгъл час един тромпетист да анонсира часа, както и евентуална опасност за града. Сградата е служела и за затвор, а понастоящем в нея се помещава    историческият музей на града.

Търговската къща

Построена през 16 в. на площада на Кметството, тя е впечатляващ 67-метров комплекс с две крила, разделени о твътрешен двор. В нея се продавали различни стоки, най-вече произведенията на майсторите на обувки. Днес тук се помещава картинна галерия, както и ресторант с винарска изба.

Тъй като Брашов се развива като мощен център на търговията и занаятите, се налага да бъде укрепен, особено след инвазията на татарите през 1241 г. и на турците през 1421 г. 

През 18 в. с разширението на града, голяма част от укрепленията са съборени, но останалата част е била повече от достатъчна, за да направи Брашов една от най-мощните средновековни крепости в Трансилвания.

Кулата на портата на Катерина

Кулата на портата на Катерина (1540 г.) е един от символите на Брашов. Тя има четири малки кули във всеки ъгъл.

Църква "Св. Никола“

Красивата църква "Св. Никола“, построена от камък през 1392 г. се намира на централния площад. Храмът е построен първоначално от дървен материал през 1392 г., През 1495 г. дървената конструкция е заменена с каменна и превърната в архитектурен шедьовър, в който умело са съчетани характерни византийски, барокови и готически елементи.  

В близост е първото Румънско училеще в Брашов и така
църквата става важен център на Румънската правослакна религия, най-вече благодарение на дякон Корези (Coresi), който печата тук първата книга на румънски език.

Cтатуя от Йон Мелу
фото Alex D.

Най-старата сграда на града 

Тя не е в рамките на стария град, а на известно разстояние в края на Дългата улица. В нея доминират каменната църква "Св. Бартоломей“ от 1223 г. и лутеранската църква "Св. Мартин“ от 14 в., известна също под име "Черната църква" Това е най-старата част на Брашов. 

Синагога

В града се намира и грандиозната сграда на Синагогата с паметник в двора на загиналите от холокоста през Втората световна война.

С нео-мавритански и нео-византийски дизайн и впечатляващ мащаб, построена в началото на века, сградата свидетелства за жизнеността на еврейското население на Брашов.

В Брашов са ярко разграничени немски, френски и италиански квартали с типична архитектура на сградите, както и атмосфера, която създава усещането, че се намираме в съответната страна.

ЗАМЪК  БРАН

фото Todor Bozhinov

В близост до Брашов е добре запазеният замък Бран, легендата за който гласи, че е принадлежал на прочутия граф Дракула (Влад Цепеш) (Dracula. Vlad Țepeș)

Замъкът Бран е разположен в село Бран, близо до Брашов и е популярна туристическа атракция в Румъния. Известен е още и като замъкът на Дракула - графа-вампир от романа на Брам Стокър (Bram Stoker). Днес замъкът Бран е музей с предмети на изкуството и мебели, събрани от румънската кралица Мария, както и възстановки на митове и легенди, свързани с вампирите. 

Пред входа на замъка се намира кръст с надпис на старобългарски език.

Легендата на Дракула

В миналото, в селата на Трансилвания хората вярвали в съществуването на зли духове, които наричали призраци или "стерегои“ (стригои).

Според тях, тези стригои били хора, които през деня водели нормален начин на живот, но настъпила ли нощта… Нещата се променяли. Превръщали се във вампири.

По време на сън, душите напускали телата им и започвали да преследват и да измъчват хората от селото.

Това се случвало между полунощ и първото изкукуригване на петлите – тогава силата им да нараняват хората внезапно изчезвала.

Именно тези местни митове стоят в основата на образа на Дракула.

Но главният "виновник“, за да се достигне такъв публичен световен отзвук, е ирландският писател Брам Стокър, и по-конкретно романа му "Дракула“.

В него той събира на едно място цяла поредица от истории и румънски предания за вампирите от 19-ти век. Това е и причината действието да се развива в Трансилвания.

Но този избор води до спекулации, че главният герой Дракула – трансилвански граф със замък, отговарящ на описанието на Бран, е реално съществуващ образ от миналото – Влад Цепеш, наричан още Влад Дракула.

Няколко думи за Влад Цепеш

Той е бил влашки владетел, известен със своята жестокост и набиването на кол на своите врагове, заради което печели прозвището „Цепеш“ .

Самият Цепеш подписва две от писмата си с прякора "Drakulya“ в края на 15-ти век.

На румънски едно от значенията на думата "Dracul" е "дявол или сатана“. Това със сигурност подсилва допълнително образа му и легендите за него. А Цепеш вероятно го е правел съвсем умишлено, за да вдъхва допълнителна доза страх в противниците си.

В действителност прякорът Дракула идвал от баща му – Влад II Дракул (Vlad II Dracul), който бил член на Ордена на Дракона (Ordo Дракул).

Няма сведения Цепеш да е посещавал замъка Бран, само е минавал през района.

Неговото укрепление е бил замъкът Поенари, известен още като Поенарската крепост в окръг Арджеш. Брам Стокър дори не е посещавал Румъния

Казват, че той описва въображаемия замък на Дракула по илюстрация на замъка Бран, който видял в научно-популярен труд на Чарлз Бонър (Charles Boner) за Трансилвания от 1865 г. Ето защо описанията им съвпадат.

Архитектура на замъка

Изграден върху стръмна скала, средновековният вид на замъка Бран изглежда леко суров с заострени кули и тесни коридори и стълби. 

На 4-тия етаж се натъкваме на експозицията "История на ужасите в Трансилвания“.

Това допълнение е направено от ръководството на замъка, за да допълни и отговори до някаква степен на очакванията на посетителите, които идват за "вампирско“ и мистично изживяване, като подчертават разликата между местни поверия, легенди и историята на средновековната крепост.

Историята на замъка

Още през 13 в. на мястото, на което днес се намира Бран, е издигнато дървено укрепление от тевтонските рицари. Целта била да защитят границата на Трансилвания от куманите и печенегите.

През 1388 г. е завръшен строежа на каменния замък върху стръмната скала. Още тогава е изпълнявал важна роля – на митница и на крепост.

Когато османците нахлуват в Трансилвания, унгарският владетел Янош Хуняди (Janos Hunуadi) успява да ги разгроми при крепостта Бран.

През 1459 г. армията на влашкия владетел Влад Цепеш преминава близо до Бран и напада Брашов, като избива много саксонци, които били в конфликт с Влахия. Казват, че отмъщението им било да го опишат в докладите си като кръвожаден безмилостен деспот.

През следващите години саксонците от Брашов плащат, за да използват замъка Бран.

Следват реставрации и реконструкции заради небрежност, обсади и войни.

През 1918 г. Трансилвания става част от Румъния и през 1920 г. гражданите на Брашов, чрез единодушно решение на градския съвет, подаряват замъка на румънската кралица Мария в знак на преданост към короната.

Замъкът се превръща в любима резиденция на кралица Мария, която го реставрира и облагородява.

По време на комунистическия режим, подобно на другите румънски замъци, Бран е превърнат в музей.

През 1992 г. именно тук е заснет филма „Дракула“ (на английски Bram Stoker‘s Dracula) от Франсис Форд Копола (Francis Ford Coppola) c Гари Олдман (Gary Oldman) в роля на жестокия граф. Това е и най-известният филм за граф Дракула.

През 2006 г. след серия от съдебни дела, замъкът е върнат на законните наследници на princesse Iliana (Iliana) най-малката дъщеря на крал Фердинанд (племенник на Карол I и баща на Карол II) и кралица Мария. Въпреки това, Министерството на културата го управлява за още 3 години – до 2009 г.

СИГИШОАРА

Сигишоара се намира в окръг Муреш, Трансилвания. 

Забележително място, заслужено носещо името "Трансилванският Нюремберг“, градът е разполежен на укрепен хълм (425 м.) на левия бряг на река Търнава. Тук е роден Влад III през 1431 г., княз на Влашко, известен още като Дракула. Средновековният град Сигишоара е в списъка на паметниците на световното историческо наследство на ЮНЕСКО.

Градът е планиран по типичен образец на средновековна крепост, която свързва двата основни портала на града. Пресечната точка е градския и търговски център.

Часовниковата кула

фото Oswald Engelhardt

Без съмнение тази кула е  символът на Сигишоара. Наричана някога Кула на кметството, тъй като дълго време на първия етаж се е помещавало Кметството, кулата е построена през 13-14 в. След разрушаването й от огромен пожар през 1676 г., кулата е възстановена от архитектите Вейт Грубер (Veit Gruber) от Тирол и Валентинус Аузлендер (Valentinus Auslander). 

От 17 в.  на фасадата на кулата е вграден часовник със седем резбовани фигури, представящи дните на седмицата / 80 см високи/, които се въртят един път на 24 часа /в полунощ/. 

Последната реконструкция е извършена през 1894 г. от компанията Братя Леонхард (die Lenhardt Brüder), когато покривът е украсен с красиви многоцветни керамични плочи в червено, жълто, синьо зелено и бяло. От шестия етаж на кулата се разкрива прекрасна гледка към средновековната цитадела на Сигишуара и околностите й.

В Часовниковата кула се намират голяма част от съкровищата на цитаделата. Именно тук, местният лекар Д-р Йозеф Бейкън (Joseph Bacon) (1857-1941 г.) създава Историческия музей на града.

Главният площад на града

В сянката на кулата се намира главният площад на града, на който са се извършвали екзекуциите на осъдените на смърт криминални престъпници (пилоните още стоят на площада).

Къщите окола площада и музея са населявани от благородници и богати патриции с най-висок статус. Такива са къщата на Влад Дракул и др. в стил на дворци. Разрушени от пожара през 1676 г., повечето от тях са възстановени впоследствие с някои промени през 18 в.

Църквата на Доминиканския манастир

Тук е разположена и църквата на Доминиканския манастир от 1298 г. След 1550 г., когато манастирът става цивилен, доминиканците са принудени да напуснат Сигишуара, а църквата е взета от градския съвет. Оттогава манастирската църква служи за основно място на евангелисткото общество в Сигишуара. През 1680 г. се изгражда и органът на църквата.

фото Johannes Thuróczy

След разрушенията, предизвикани от татарските нашествия през 1241 г., тогавашният крал на Унгария Бела IV (Bela IV) взима мерки и нарежда на саксонците да укрепят града, където са заселени, със здрави стени. Тези защитни конструкции са доказателство за просперитета на града благодарение на занаятчииските гилдии, които наброявали 25 занаяти, обединени в 19 гилдии. По това време нивото на развитие на Сигишуара е сравнимо с това на немските градове. Гилдиите трябвало да поддържат финансово както църквата, така и защитата на крепостта. Всяка от тях има своя патрон- светия, чиято статуя е издитната в църквата. Всяка кула носи името на съответната гилдия, която се грижи за нейната поддръжка.

СИБИУ

Град Сибиу е административен център на окръг Сибиу в Трансилвания. Намира се близо до географския център на страната. Градът е важен стопански и културен център в региона. Избран е за културна столица на Европа заедно с Люксембург през 2007 г.

Градът е основан от германски заселници през 1190 г., вероятно в близост до римско селище, известно през Ранното средновековие като Каедония (Caedonia), останало безлюдно при пристигането на саксонците.

Старата част на града

фото Вячеслав Левченко

Старият град на Сибиу е прекрасна комбинация от типична архитектура на немски град и Венециански барок. Тук могат да се видят стръмни тесни улички, заобиколени от стари саксонски търговски къщи, както и широки площади, чието великолепие напомня за времената, когато обичайно са играли важна роля в обществото. Стени, крепости, кули и мостове, които са част от защитната система на града, ни връщат в средните векове. Също така, могат да се видят и барокови сгради, изградени в периода, когато Трансилвания става под управлението на Хабсбургите през 1699 г.

Горната част на града

Отворен за пешеходци, горната част на града се състои от три площада, оградени с барокови сгради. 

Най-забележителен е големият площад с размери 142/93 м. Тук се намира дворецът Брукентал (Brukenthal,), построен в края на 18 в. от барон Самуел фон Брукентал (Samuel von Brukenthal), който е бил голям ценител на Европейското изкуство. През 1817 г., по негова воля, колекцията му е превърната в първия музей за Румъния. Три етажната правоъгълна сграда има два вътрешни двора, интериорът е изграден в бароков стил, съхранил оригиналните мебели и декортивни елементи /рококо и ампир камини, полюлеи от морано стъкло, стени, покрити с джакартово-копринена дамаска, медалиони с ориенталски мотиви и митологични сцени/.

Църква "Света Троица“

фото Юрий Воронов

Романо-католическата църква "Света Троица“ е построена от монасите-йезуити в началото на 18 в. Външността и интериорът на сградата са блестяща илюстрация на бароковия стил. Вътре може да се види красив витраж, произведен през 1901 г. в Будапеща.

Синя къща

Западно до двореца Брукентал се намира т. нар. „Синя къща“. Името й идва от цвета на фасадата й. Построена през 17 в., над входа й е изобразен старият герб на Сибиу.

Малкият площад

През арките на Кметството  (13 в.) се преминава към Малкия площад, който навремето е бил търговски център. Повечето от сгардите около площада са били собственост на златарската гилдия, която е била една от най-заможните в Сибиу. Градът е бил главен център за производство на злато, добивано от планините Апусени (Apuseni).

Чарът на Малкия площад се състои в Моста на лъжите, първият мост, направен от желязо в Румъния (1859 г.) Легендата гласи, че ако минавайки по него кажете някаква лъжа, той ще се срути.

Музей на Трансилванската цивилизация

Той представлява грамадна сграда, построена през 1370 г. с редица от осем арки, които водят през красив пасаж към площада на златарската гилдия, който все още носи атмосферата от средновековието.

Музей на фармацията

Един от редките в страната, той е създаден през 1972 г. в сграда от 1568 г. с готическа и ренесансова архитектура. Тук е била и първата аптека изобщо в Румъния /1494 г./ В музея са изложени над 6000 експонати: зала за продажби и лаборатория, включително хомеопатична секция и складови помещения за медицински инструменти. Самуел Ханеман (Samuel Hahnemann), бащата на хомеопатията е работил в Сибия година и половина.