К О Л А Р

 

      В А С Л А В   К О Л А Р

БИОГРАФИЯ

Вацлав Колар  (Vaclav Kolarà или Антонин Колар, или още Адолф Вацлав Колар) е роден на 17 юли 1841 г. в Бохемия (днес Чехия). Завършва гимназия в Прага, след което участва като доброволец в полското въстание срещу Русия (1863 – 1864).

Колар напуска дома си, без да казва къде отива и започва работа в Белград като чертожник при местен строител. След това той бяга в Букурещ, където отново работи като такъв. Там печели държавна стипендия, която му позволява да учи инженерство в Париж и Виена. По-късно той работи в продължение на няколко години в Румънското министерство на благоустройството.

С избухването на Руско-турската война (1877 – 1878г.), той се присъединява към руските войски в България. А от май 1878 г. Колар се заселва в София и става първият главен архитект на новата столица. Автор е и на първия градоустройствен план на столицата, известен като "Батенбергов“, потвърден на 03.01.1880 г.

Главната му задача е почистване на града, събаряне на множество къщи и поправка на калните и почти непроходими улици.

Като архитект застъпва строгите ренесансови форми с богато разнообразие от класически и барокови детайли и орнаменти. Участва в създаването на първите зелени площи на новата столица.

Умира на 30 декември 1900 г. в София на 59-годишна възраст.

Той е автор на няколко основни сгради в София.

HЕГОВИТЕ ПРОИЗВЕДЕНИЯ

Паметник-обелиск на Васил Левски

Той е сред първите паметници, издигнати след Освобождението в новата столица. Разположен е близо до бесилото на Васил Левски,  където е екзекутиран от турците на 18 февруари 1873 г.

Паметникът, построен през 1878 г. е мястото, където ългария се покланя пред своя герой, наричан "Апостол на свободата". Веднага след Освобождението, на 6 август 1878 г. се взема решението за изграждане на монумента. По проекта на Вацлав Колар, той представлява колона с височина 13 м., изработена от сив гранит. Основната част от колоната е работа на италианеца каменоделец Абрамо Перукели  (Abramo Peruchelli), скулптурните работи са дело на чеха Франтишек Новак (František Novák).

Централният барелефен бронзов портрет на Апостола прави виенчанинът Рудолф фон Вейр (Rudolf von Weyr), като канделабрите и веригите около паметника  са дело на  виенската фирма "Рудолф Филип Ваагнер & Биро“ (Rudolf Philipp Waagner Biro). Работите се забавят много поради лоша организация и липса на финансиране. Паметникът е завършен и официално открит с големи тържества на 22 октомври 1895 г.

Централен военен клуб

Вчера...

... и днес
фото Plamen Agov

Вацлав Колар

Започнат около 1895 г. от Вацлав Колар, проектът е доразвит и реализиран през 1907 г. под ръководството на Никола Лазаров (Nikola Lazarov). Скулптурната декорация по фасадите и помещенията е дело на виенчанина Андреас Грайс (Andreas Greis).

Три от ъглите на сградата са подчертани с ризалити (част от сградата, слабо издадена пред основната линия на фасадата, обикновено по цялата ѝ височина – от терена до покрива), които наподобяват бойни кули. Погледната от градината до Руската църква, сградата се отличава със зидарията и арковидните прозорци на приземния етаж, докато рамките на прозорците от втория етаж са решени като миниатюрна архитектура от основа, странични пиластри и фронтон с декоративна функция. Изброените елементи препращат към епохата на Ренесанса. Класическият характер на сградата се потвърждава още от аркадата, носеща масивната лоджия с колони на втория етаж. Образът на Военния клуб е неповторим за цяла София и достоен архитектурен символ на българската военна слава.

Бившият Гранд Хотел "България“

Вчера

... и днес

Бившият Гранд Хoтeл "Бългapия" e пaмeтниĸ нa ĸyлтypaтa и e пocтpoeн  пo пpoeĸт нa Koлap в периода 1882-1885 г. Той функционира в cъpцeтo нa Coфия до откриването в негово съседство през 1937 г. на новия хотел "България". Слeд мaщaбнaтa peĸoнcтpyĸция нa cтapото здaниe в Бългapcĸaтa бaнĸa зa paзвитиe (ББР), след 2014 г. сградата зaживява втopи живoт.

Това е първият луксозен хотел в София и в страната по това време. Като архитект Вацлав Колар залага на строгите ренесансови форми, с богато разнообразие от класически и барокови детайли и орнаменти, което превръща хотела в централната част на София в привликателно място с радваща окото гледка. По сведения на чуждестранни пътешественици, доведени от любопитството си и от желание да опознаят новата държава и столицата й, хотелът не отстъпвал по нищо на тези в големите европейски градове.

Аpxитeĸтypният пpoeĸт зa peĸoнcтpyĸция на ББР e дeлo нa пpoeĸтaнтcĸoтo бюpo "Tилeв apxитeĸти". Paзpaбoтĸaтa зaпaзвa нaпълнo oблиĸa нa aвтeнтичнaтa фacaдa, зaд ĸoятo oбaчe е изгpaдeна изцялo нoвa cгpaдa. Tя e c тpи eтaжa пo-виcoĸa oт cтapoтo здaниe. Зa pecтaвpaциятa нa фacaдaтa e изгoтвeн cпeциaлeн пpoeĸт, ĸoйтo пpeдвиждa зaпaзвaнeтo нa opигинaлния й вид.  B ĸoнцeпциятa зa oбщoтo фacaднo peшeниe ca зaлoжeни елементи на eдиннo пpoпopциoнaлнo и мaщaбнo въздeйcтвиe.

Haдcтpoйĸaтa e paзличнa, нo изpacтвa ecтecтвeнo oт ĸлacичecĸaтa фacaдa и ce възпpиeмa ĸaтo нeйнo paзвитиe и пpoдължeниe. Така новата сграда нe ce пpoтивoпocтaвя, a aĸтивиpa ĸлacичecĸaтa фacaдa като пpидaвa нa нoвaта фacaдa xapaĸтepиcтиĸa и въздeйcтвиe, oтгoвapящи нa фyнĸцията нa cгpaдaтa.

Разширяване на Царският дворец 

Преди сегашната сграда там съществува друга постройка – конак, където преди Освобождението са се помещавали османската администрация и съдилище.

Зданието е двуетажна симетрична постройка с ризалити в двата й края. Под нея е имало изби,  служещи за затвор. От тях чрез подземни тунели е можело да се стигне до съседната Челеби (Çelebi) джамия  (днес е съборена), къщата на пашата, хан (на мястото на стария хотел „България”) и други места.

По време на Руско-турската освободителна война сградата е използвана като болница. След Берлинския конгрес (1878 г.) и обявяването на София за столица на Княжество България (1879), бившият конак е определен за княжеска резиденция на княз Батенберг до преврата през 1886г. 

Народното събрание гласува за нуждите на княжеското семейство зданието да се преустрои като държавна сграда. След едногодишно обитаване става ясно, че сградата е непригодна за дворец в онзи си вид. Княжеското семейство я напуска, за да може да се извърши основен ремонт и цялостно преустройство.

Извършва се почти изцяло ново строителство - от предишната сграда са запазени само каменните основи (дълбоко вкопани в земята) и частично главната фасада.

Строителството се извършва на 2 етапа.

фото James Samuelson

Първа част (1880–1882 г.) - по времето на първия български монарх след Освобождението княз  Александър Батенберг, под ръководството на арх. Виктор Румпелмайер (Viktor Rumpelmayer) с участието на архитект Вацлав Колар (Vaclav Kolar) е построена представителна част (приземен административен етаж и над него бални зали) със сервизен етаж.

Дврецът през 1920 г

Сградата е тържествено открита на 26 декември 1882 г. Тя е първата представителна столична сграда в европейски стил.

Втората част (1894-1896 г.) - по времето на следващия български владетел княз Фердинанд I (Ferdinand), под ръководството на архитекта Фридрих Грюнангер и скулптора Андреас Грайс (Andreas Greis) (гипсовите декорации и орнаменти) е доизградена новата, североизточна част на Двореца за апартаментите на царското семейство и сервизните помещения. 

Първоначалната сграда на Централна гара

Гарата преди...

Тя е основната пътническа железопътна гара в София и най-голямата гара в България.

Нейната първоначална сграда, проектирана от архитектите Вацлав Колар, Богдан Прошек (Bogdan Prošek) и Тодор Марков (Todor Markov), е открита на 1 август 1888 г. Старата гара е напълно разрушена на 15 април 1974 г.

Новата сграда по проект на арх. Милко Бичев (Milko Bichev) е открита на 6 септември 1974 г. Декоративното оформление с металопластика на 200 кв. м. в главното хале на стената над касовите гишета е дело на художника Иван Кирков (Ivan Kirkov).

На 3 април 2014 г. започва цялостен ремонт на гарата, който приключва в началото на 2016 г.

и днес

Къщата с короната (бул. „Княз Александър Дондуков“ № 45)

Първоначално къщата е построена през 1890 г. по проект на Вацлав Колар. През 1909 г. е надстроена до сегашния си вид от друг чужденец, арх. Карл Хайнрих (Karl Heinrich).

Позната като къщата на Горгов, сградата е една архитектурна находка заради ъгловата еркерна кула, чийто остър връх е "отрязан“ и оформен като същинска "корона“ от ковано желязо, както и заради неповторимите фасади с различни декоративни елементи и мотиви. По релефните стени се редуват изпъкнали пиластри с коринтски капители и лъвски глави.

Георги Гергов (Gueorgui Guеrgov) е роден във Велес и учи земеделие в Хърватия и Чехия. След Освобождението започва да работи за развитието на българското земеделие като държавен служител и като предприемач. Той е сред създателите на първите образцови стопанства в страната и е  член на природонаучни дружества, търгува със сортови семена, и е директор на застрахователно дружество "Ню Йорк“. Баща му е деец за църковна независимост и участник в Кресненско-Разложкото въстание /1878 – 1879 г./. Брат му Илия е депутат, а другият брат Иван, с впечатляващото си образование по философия и педагогика във Виена, Йена, Женева и Лайпциг, е ректор на Софийския университет. Управлява пет едногодишни мандата преди 1944 г.