Б Е Л К О В С К И

        С А Н Ч О    Б Е Л К О В С К И 

БИОГРАФИЯ

Станчо Белковски е роден в София на 11 август 1891 г. в учителско семейство. Негови братя са художникът Асен (Asen) Белковски и военният деец Богдан (Bogdan) Белковски.

От 1910 г. учи архитектура в Политехниката на Берлин-Шарлотенбург, но прекъсва обучението си по време на войните (1912-1918 г.), когато се сражава на фронта и е отличен с редица ордени за храброст. Дипломира се едва през 1920 г. 

Иван Васильов

След завръщането си в София започва работа съвместно с архитект Иван Васильов (Ivan Vasiliov), а от 1925 г. работи самостоятелно.

От 1928 до 1939 г. е съдружник на Иван Данчов (Ivan Danchov), заедно с когото реализира много от най-известните си проекти.

През 1943 г., малко след основаването на Висшето техническо училище, Белковски става преподавател в него като поставя основите на катедра "Обществени сгради“, която ръководи до края на живота си. От 1944 до 1945 г. е първият избран ректор на училището, от 1959 до 1961 г. е декан на Архитектурния факултет.

През 1961 г. става член-кореспондент на БАН и директор на Института по градоустройство и архитектура, остава на този пост до края на живота си. Загива на 10 октомври 1962 г. при тежка железопътна катастрофа по време на служебно пътуване в Полша близо до Краков.

Архитект Белковски е автор на повече от 25 построени сгради в София и страната, повечето известни знакови обекти.

HЕГОВИ ПРОИЗВЕДЕНИЯ

Комплекс "България"

С участие на арх. Иван Данчов, c който работи 25 години, той се прочува със cтроежа на комплекс "България" в София. Чиновническото кооперативно спестовно застрахователно дружество "България" през 1934 г. възлага на двамата, спечeлили първа награда в конкурс през 1931 г., изработването на проекта и ръководството на строежа на комплекса. Задачата е доста сложна. Белковски пише: "Сградата на бул. Цар Освободител трябваше да се свърже фасадно със съществуващата преди строежа голяма ъглова сграда на дружеството на бул. Цар Освободител и ул. Бенковски."..."Трябваше да се създаде един цялостен блок от стара и нова сгради, всяка една от тях с различен брой етажи, но образуващи едно цяло, което да даде впечатление на зрителя, че се касае за единна сграда, собственост на едно лице."

Търсеното единство е убедително постигнато и ансамбълът по-късно е оценен като паметник на културата от национално значение.

Макар че комплексът е завършен през 1937 г., днес след повече от 80 години, той впечатлява със съвременния си и модерен вид. Спокойната фасада от страна на булеварда е постигната благодарение на хоризонталните витрини в партера и мецанина, както и квадратните прозоречни отвори на първия етаж. Заобленият в ъглите си еркер с двете стъклени витрини подчертават входа на хотела, който е бил предвиден да бъде вход и към концертната зала "България".

Концептуално интериорите са също много иновативни и то не само за времето си. Например, предвидени са възможности за обединяване на пространствата на ресторанта и сладкарницата чрез плъзгащи се врати или врати хармоники, прибиращи се в стените, което предлага разнообразно функциониране. Това е така наречената експлоатационна гъвкавост, характерна именно за модернизма в архитектурата.

"В зимната градина целият покрив над средната част, която има отвор от 11 метра в диаметър, се отваря чрез електрическо задвижване с голяма леснина, по желание и във всеки момент.", пише Белковски. "Витрините по фронта на бул. Цар Освободител имат отвор от 6 метра, те се спущат в сутерена с ръчно или електрическо задвижване, което е голямо постижение, като се има предвид големината на стъклто и неговата тежест." , както се изразява самият автор.

                                                  

Чрез тези отваряния вътрешното пространство протича във външното и обратно – външното се усеща вътре. Така Зимната градина се отваря към звездното небе през лятото и оттам нахлува нощната прохлада.

Kонцертната зала "България" е изключително добре премислена от гледна точка на основните си функции. Тя например се слави и до днес с акустиката си. Даже специалистите смятат, че тя е единствената зала с най-добри и високи акустични показатели в България и на Балканския полуостров!

Ето какво пише Белковски по този въпрос: "За декориране на концертната зала са подбрани материали и архитектурни форми, създаващи благоприятни условия в акустично отношение. За целта са следвани препоръките на Херцовия институт за акустични изследвания при Държавното техническо училище в Дрезден."

Седящите в сладкарницата имат пряк контакт с улицата, а минувачите са въвлечени в атмосферата на интериора.

Техническите нововъведения показват как авторът провежда на дело концепцията на Модернизма за протичането на пространствата, за връзката между вътре и вън, за единението на архитектурата със средата, за функционалната обусловеност на формата, за конструктивната яснота, за отношението към техниката и технологиите.

Понякога сам, понякога в сътрудничество с арх. Иван Данчов, той е автор и на редица  обществени сгради, както в София така и в други градове, но също така и на частни къщи, като например :

Къща на Никола Мушанов, ул.  "Московска" 47

Никола Мушанов

Никола Мушанов (Nikola Myshanov) завършва право в Екс ан Прованс, Франция, през 1893 година. През следващите години е съдия и прокурор в Стара Загора и Варна (1893 – 1896 г.) и адвокат в Русе (1897 – 1908 г.). Включва се в Демократическата партия и е министър на народното просвещение (1908 – 1910 г.), и министър на вътрешните работи (1910 – 1911 г.) в първото и второто правителство на Александър Малинов (Alexander Malinov).

Александър Малинов

В края и след първата световна война, между 21 юни 1918 и 7 май 1919 г., той е последователно министър на обществените сгради, пътищата и благоустройството, министър на железниците, пощите и телеграфите и министър на вътрешните работи и народното здраве в правителствата на Александър Малинов и Теодор Теодоров (Teodor Teodorov). Заедно с много други водачи на опозицията срещу правителството на Българския земеделски народен съюз, той е изпратен в затвора през 1922 г. След освобождаването му остава в крилото на Демократическата партия, което не се включва в Демократическия сговор.

През 1931 г. влиза в правителството на Народния блок като министър на вътрешните работи и народното здраве, като на 12 октомври с.г. оглавява правителството и изпълнява тази длъжност до Деветнадесетомайския преврат през 1934 г. Участва в кампанията за спасяването на българските евреи.

Константин Муравиев

Мушанов участва в правителството на Константин Муравиев (Konstantin Muravliev), което прави последен опит да избегне настъплението на Съветския съюз срещу България, за което е осъден от т.нар. "Народен съд“ на 1 г. затвор. Помилван и освободен в навечерието на изборите през есента на 1945 г., той възстановява Демократическата партия. През 1947 г. е интерниран в Търново, а през 1949 г.– в село Заград.

В началото на май 1951 г. е арестуван и разследван за връзки със забранените опозиционни партии и последователи на Трайчо Костов (Traïcho Kostov). Умира на 21 май в кабинета на лекаря на следствието на Държавна сигурност, като официалната диагноза е "разрив на сърцето“.

Никола Мушанов е женен за Райна Мушанова (Raïna Mushanova), родена в Русе и  дъщеря на Генчо Стефанов (Gencho Stefanov) – един от най-богатите хора в града. Тя е прочута с красотата си и получава прекрасно образование. Когато адвокатът Никола Мушанов идва да иска ръката й, баща й отказва, защото бракът му изглежда неравностоен – кандидатът не е достатъчно заможен. В крайна сметка бащата на Райна отстъпва, като дава на дъщеря си огромна зестра.

Къщата на младото семейство на улица "Московска" в София е записана на името на Райна.

През 1900 г. в семейството се ражда момченце, което живее съвсем кратко. То остава единственото дете на Мушанови и по-късно Райна Мушанова прави дарения в негово име за бедните деца в родния си град.

Животът на Райна Мушанова като първа дама не е отразен в официалните хроники. Разбира се, тя придружавала съпруга си при пътувания и формални мероприятия, но по-скоро оставала в сянка и се занимавала с благотворителност като частно лице.

Райна и Никола Мушанови били образцово семейство, те се обичали дълбоко и искрено до самия край. Това е описано в подробните дневници на Никола Мушанов, които той водел от ранната си младост до самия край. Именно там той описва мечтите им с Райна да отпразнуват златната си сватба със своите кумци, с близките и роднините и на този празник да споделят мисли и емоции. Това не се случва – изпратени в Търново, те живеят в пълна изолация и там Райна умира в ръцете на съпруга си, без той да има някого наоколо, когото да извика на помощ. Страниците на дневника му са пълни с горчиви думи за това, че без причина им е отнето всичко, включително и най-елементарното право на почтен живот. Надеждите да отпразнуват златната си сватба някой ден, угасват завинаги.

Улица "Московска" е била една от престижните улици на София в началото на ХХ век. Тук, в границите на около 100 м, известни личности са построили прекрасни домове. Между номерата 41 и 47 са къщите на Атанас Буров (Atanas Burov), Иван Гешов (Ivan Geshov), както и Никола Мушанов и неговата сестра.

Построена през 1920 г., къщата по-късно е одържавена и дадена на Министерството на външните работи, а през 1978 г. е обявена за архитектурен и художествен паметник. След 1989 г. сградата е препродавана няколко пъти. През 2005 г. е надстроена – един от най-спорните случаи в София на "интегриране“ на съществуваща сграда в ново пространство, а днес вече я няма.

Къщата на Георги Семерджиев, улица "Оборище" 12

Построена през 1932/33 год., тя принадлежала на индустриалеца и народен представител Георги Семерджиев, съсобственик на индустриалното предприятие „Изида”. Това налага тя да задоволява, както обикновените, така и разширените жилищни нужди на семейството, свързани и с общественото положение на главата на семейството.

Той има двама синове, които след 09 септември 1944 г. са изселени в Тутракан, но след това правят научна кариера в областта на металознанието и химията. Дълго време къщата е била използвана от БОДК / Бюро за обслужване на дипломатическия корпус/, за Виетнамско посолство, а днес става собственост на бизнесмена Румен Гайтански (Rumen Gaïtanski).                                                

Къщата е изпълнена в стил "палацо” и е служила едновременно като виетнамско посолство.

Сградата лежи на самата улична линия, като вътрешното южно лице е обърнато към градината. По тоя начин дневната, столовата и спалните гледат към юг и същевременно към обширния двор—градина.

На фасадите, към улицата и двора, всички архитектурни елементи - корнизи и рамки около прозорци и врати, и цокълната част на приземния етаж са изработени от изкуствен камък със синкаво-сивкав цвят; плоскостите са измазани с равна хидравлична мазилка, оцветена в охра. Но вместо да запазят автентичния облик на красивата сграда, разните собственици са надстроили два мансардни етажа.

Вътре за декоративна украса са служели: за таваните — гипсова мазилка; за стените — тапети и облицовка с дървени плотове, фурнирани с орех; за вратите в партера — орехов фурнир; за дюшеметата и главното стълбище — дъбов материал; за камината и вътрешността — мраморни облицовки. 

Къщата на Анжело Куюмджийски, улица "Велико Търново" 12

Става въпрос за втората къща на Анжело Куюмджийски (Angelo Kujumdžijski). 

Построена през 1936 г., тя не е променяна архитектурно до днес.

Проектирана е от архитектурното бюро на Станчо Белковски и Иван Данчов в духа на германския Баухаус и българския модернизъм. Куюмджийски е притеснен, че при политическата ситуация след държавния преврат от 1934 година е възможно къщата да бъде конфискувана.

През 1947 г. БКП започва фактически да конфискува имоти, за да изплаща дълга на България от войната. Правителството на САЩ купува къщата на ул. Велико Търново като по този начин я спасява от конфискация.

Ангел Kyюмджийcĸи e български, испански и американски финансист, банкер, търговец. дипломат и paзyзнaвaч от семейство еврейски златари. Роден в Самоков през 1886 г., той тpъгвa oт нищoтo и дocтигa мнoгo виcoĸи въpxoвe в бизнeca.

Завършва френското земеделско училище в Смирна, а после работи като учител в Лозарското училище в Плевен. През 1911 г. работи като чиновник в Балканската банка, където попада под крилото на шведския търговски консул и банкер Рихард Фанта (Richard Fanta). Стремително забогатява, според някои източници от валутни спекулации.

фото Todor Bozhinov

Предприема строеж на прекрасната  резиденция на френския посланик, улица "Оборище", но Куюмджийски е притеснен, че при политическата ситуация след държавния преврат от 1934 година е възможно къщата да бъде конфискувана. За това строи тази гореспомената втора къща на ул. "Велико Търново".

В началото на 1940 г. напуска България, като заминава отначало за Париж, а после за Ню Йорк.

Под името Анжело Куюмджийски става полковник от разузнаването на САЩ. Участва вхв важни международни срещи.                                                                            

Умира в Далас, Тексас, САЩ на 4 юни 1966 г. Погребан е до съпругата си Анастасия (Anastasia) в Детройт.