М А Р О К О

Великолепието на имперските столици  
/2-9 октомври 2018/

Отпътуване от аерогара София със самолет през Албания, Италия, Средиземно море, Испания и пристигане в Маракеш.

Маракеш

Градините Мажорел

Жак Мажорел (Jacques Majorelle) е роден в Нанси през 1886 г. в семейството на забележителния дърводелец и дизайнер Луи Мажорел (Louis Majorelle), основател на школата на Ар нуво в Нанси.

Mажорел израства в красивата артистична вселена на баща си, който е вдъхновяван от природата. След три години следване архитектура по желание на баща си, той се посвещава на първата си любов рисуването. Пътуванията до френската област Бретан, до Испания и Италия откриват пред него мощта на светлината, а страстта му по ислямската култура идва след пътуването му до Египет през 1910 г., където той остава близо четири години. През 1917 г., след като е демобилизиран от армията по здравословни причини, пристига в Мароко по покана на маршал Лиоте (Lyautey), близък приятел на баща му. Бързо избягва от влажния климат на Казабланка в Маракеш, град оазис на цветовете, светлината и пазарите, показващи плодородието и щастието. След няколко пътешествия из Африка, за които Маракеш е добра отправна точка, той се установява в града заедно със съпругата си Андре Лонгвил (Andrée Longueville) през 1919 г., първоначално в малка къщичка до Медината, а по-късно в палата на пашата Бен Дауд (Ben Daoud).

фото : mwanasimba

Историята на мястото е относително кратка. През 1923 г. Жак Мажорел купува 1,6 хектара земя до палмовата горичка на Маракеш, като на част от мястото растат тополи, свидетелство за наличието на влага. По-късно купува още имоти и имението става цели 4 хектара. През 1931 г. архитектът Пол Синоар (Paul Sinoir) построява кубистична вила, в близост до първата постройка, а ателието на художника заема приземния етаж. На първия етаж е общо пространство, в което Мажорел заживява. Балкони и пергола, вдъхновена от арабското изкуство, украсяват къщата.

Около обиталището си Жак Мажорел, който е запален по ботаниката, започва да изгражда градината си, която ще превръща в неговото най-блестящо художествено произведение. Близо 40 години той не спира да я обогатява с нови видове растения, събирани от петте континента, за да я направи катедрала на формите и цветовете.

фото : Daniel Csörföly

Мажорел си кореспондира с хора от цял свят, също запалени ботаници, които му изпращат различни видове, които той успява да отгледа в Маракеш. Кактуси, палми, бамбук, туи, жасмини, агаве, кипариси, бугенвилии, папрати се кръстосват, изложени на светлината и скрити в сянката. Кобалтовото синьо, с което Мажорел боядисва къщата си, вече е толкова известно и се нарича синьото на Мажорел – силно, дълбоко, наситено, то подчертава зеленината на растенията. Пространството става обиталище на риби и птици, чиито песни се преплитат с бълбукането на фонтаните.

Джамията Кутубия

"Кутубия" е най-голямата джамия в Маракеш. Името й произлиза от арабски и в превод означава книжна. Тя получава това име, тъй като в миналото наоколо е имало много продавачи на ръкописи. Джамията, издигната през 12 в., представя изкуството на Алмохадите (мюсюлманска берберска династия, която има влияние в Северна Африка и Испания през 12 и 13 в.). Храмът впечатлява с кула, висока 69 м. и широка 12,8 м. и става прототип за други минарета като Кулата на Хасан в Рабат, Жиралда в Севиля и подобни в Магреба, дори за построената неотдавна най-голяма модерна джамия в света - „Хасан ІІ“ в Казабланка.  A в нейната вътрешност са разположени шест помещения едно над друго. Около тях се вие наклонен път, по който мюезинът можел да язди кон до самия балкон, разположен в горния край на кулата.

Според преданието, за да изкупи греха си, че е нарушила мюсюлманския пост, като е изпила чаша вода по време на рамазана, жената на емира дарила всичките си златни накити, от които били отнети сферите, украсяващи върха на минарeто, които по вълшебен начин се задържали там, без да са закрепени за него. Всъщност сферите са от варакосана мед и са добре запоени, но легендата става причина за посегатлства върху храма.

В религиозните храмове в Мароко влизането на немюсюлмани в тях е забранено. Изключение е джамията Хасан II в Казабланка.

Дворецът Бахия /единственият дворец, отворен за публиката/

Построен през 19 в., замисълът на построяването е бил той да бъде най-великият за времето си. Носи името на любимата жена на великия везир Ахмед бин Муса (Ahmed bin Moussa) Бахия (Bahia), "блясък" на берберски. 

фото :  Val Traveler Той имал четири съпруги и двадесет и четири наложници като всички живеят в двореца. Но той умирал от сърдечна недостатъчност през същата 1900 г. на завършването на строежа и не е могъл да се порадва на разкоша.  Както и в други сгради от този период, целта е да се обхване същността на ислямския и мароканския стил. Централният площад на двореца Бахия е облицован с мрамор и фонтан в центъра. Той е предназначен за забавление на наложниците. Стаите им са разположени около двора и имат изходи към него.

Ахмед бин Муса се опитал да не украсява двореца си външно, за да не завиждат хората, но самото му местоположение ясно показва, че това е една от най-богатите къщи в Маракеш.

Помещенията са украсени с позлатени, сложни мозайки и резбовани орнаменти от скъпо дърво.Таваните са с кедрова резба, оцветени в прекрасни тонове /кедърът има антибактериални свойства/. По фризовете има текстове от корана и декорация от стук /стрит мрамор и гипс, слепени от счукани черупки на яйце/.

В допълнение към помещенията на територията има градини с жасмин, банан и портокалови дървета.

Джамаа Ел Фна

Площад "Ел-Фна" (Jemaa el-Fna) е обявен за паметник на ЮНЕСКО  "Шедьовър на устното и нематериалното наследство на човечеството". Той фактически е центърът на Медината на Маракеш в близост до джамията Кутубия. В миналото е било място за изпълнение на жестоки масови екзекуции, а днес това е една от най-големите туристически атракции в Маракеш, привличаща хиляди посетители с пазара от стотици сергии и с излизащите след слънчевия пек десетки дресьори на кобри и маймуни, жонгльори, въжеиграчи, танцьори, певци, оратори, разказвачи на истории и приказки и други местни артисти, пленяващи с неустоимия си чар европееца. Вечерно време площадът се изпълва с множество дълги покрити с найлон маси, където туристи и местни сред невъобразим пушек, миризми и глъч, насядали на общи пейки на светлината на голи електрически круши, задоволяват глада си на достъпни цени с обичайните произведения на мароканската кухня от овнешко и пилешко месо чак до след полунощ.

Алкохол и по-изискана храна се сервират единствено в някои от най-скъпите заведения наоколо, които се посещават предимно от богати мароканци заедно със съпругите и приятелките си и тези от туристите с най-висок бюджет.

фото : Boris Macek

На 28 април 2011 г. "Ал-Каида в Ислямския Магреб“ извършва кървав атентат на площада, при който загиват 17 души и тежко са ранени други 26, повечето от които обикновени туристи.

Около площада има множество кафенета на открито, откъдето може да се наблюдава от разстояние колоритният спектакъл с чаша подсладен ментов чай в ръка.

Хотел Ла Мамуния /La Mamounia/

фото : Leonardo

Построена през 1921 г., сградата е символ на традиционното мароканско гостоприемство. Тя се намира в сърцето на кралския град и сменя изцяло своя интериор, отваряйки повторно врати на 29-ти септември 2009 г. Обзаведен от дизайнера Жак Гарсия (Jacques Garcia), хотелът разполага с 136 стаи, 71 апартамента, 3 риада, 4 ресторанта, 5 бара и чайна – всички те, комбиниращи тиипичен марокански стил с атмосфера на съвременни технологии.

Легендарният парк на Ла Мамуния е една от основните атракции, които хотелът предлага. Истински зелен оазис, намиращ се в сърцето на града, в чиято изключителна фауна растат разнообразни цветя и стогодишни маслинени  дървета. Той предлага уникален  природен релакс и съчетава в себе си красота и традиционна мароканска култура.

фото : Leonardo

Градините пазят и история – те са част от сватбен подарък на султан Мохамед Бен Aбделах (Mohammed ben Abdellah) към неговите синове /18 в./. Днешните градини са част от подаръка на принц Мамун (Mamoun), чието име взима и хотелът. Принцът поставя началото на традиционни събирания сред красивата растителност, напомнящи днешните градински партита.

Символ на традиционното мароканско гостоприемство и екзотика, днес хотелът предоставя и възможността за докосване до богатата на вкусове и подправки местна кухня. В своята история в двореца са минали много известни личности : политици като Чърчил (Churchill), дьо Гол (de Gaulle) /преспал в легло, направено по негов размер/, Никсън (Nixon), Ширак (Chirac); писатели като Маргерит Юрсенар (Marguerite Yourcenar), Колет (Colette); певци като Морис Шевалие (Maurice Chevalier), Едит Пиаф (Edith Piaf), Рей Чарлз (Ray Charles), Жак Брел (Jacques Brel) и други.

Медината

Медина означава старият град. Това е историческият център на града и на традиционните търговия и занаяти. Тази на Маракеш е най-голямата Медина в Мароко. Тук са разположени ориенталски пазари – сукове, жилищни квартали с криволичещи сокаци,  медресета и Кралският дворец. Той е действаща резиденция на краля, не е отворен за посетители и дори снимането на стражата е забранено.

 

фото Michael Day

Стените, обграждащи стария град, са с височина от 8 до 10 метра, обща обиколка над 19 км и имат 19 порти. Най-забележителна е Негърската врата – Баб Агнау (Bab Agnaou) от времето на Алмохадите – 12 в..

Атмосферата тук е автентична – сградите, хигиената и отчасти безопасността съвсем не са в цветущо състояние. Може би заради туристическия бизнес, цената на квадратен метър достига невиждани върхове, което предизвиква сериозни промени сред населението от тази централна част на града. Голяма част се изселва извън стените в много по-добре устроените и отлично поддържани модерни квартали с нови и луксозни сгради, озеленяване и красиви булеварди. Въпреки това много занаятчии все още работят тук, разпределени в различни чаршии, формиращи облика на Медината.

Немалко от богатските традиционни стари къщи в Медината, наричани „риад“, представляващи романтични няколкоетажни сгради около вътрешна градина с басейн или фонтан и тераси на покривите, са реставрирани от европейци и местни собственици и днес са луксозни сгради. Неприятна особеност е, че до повечето от тях достъпът с кола е напълно невъзможен заради тесните сокаци в центъра на Медината, а и ориентацията не е проста работа, отбранявайки се от десетките просяци, които искат „бакшиш“ за да покажат пътя или предлагат наркотици.

Имперските гробници

фото : C. Messier

Султан Ахмед ал-Мансур  (Ahmed al-Mansour) /1578 – 1603/ и семейството му са погребани в гробницата на Саадите (Tombeaux Saadiens).

Те са били в забрава три века, но през 20 в. се преоткриват и реновират.

фото : Keirn O'Connor

Навън се намират гробовете на войници и един некропол, така както и еспланада на дворец Ел-Бади, останалото е разрушено.

А сега няколко думи за населението по тези земи.

Магреб означава на арабски език страна на залязващото слънце.

Първоначално Мароко е бил обитаван от берберите и колонизиран от финикийците, а после от картагенците.

През 9 в. Идрисидите, потомци на Идрис (Idris) създават първата арабска династия, която управлява  Мароко от 789 до 985 г.. След това, алморавидите, войнско берберско племе, взема властта.

Бербер е събирателно название, идващо от гръцки. Истинското им име е амазиг /свободни хора/. Техният език е тамазит от хамито-семитското семейство. Азбуката им, тифинаг, е съвсем различна от арабската. Почти изчезнала до скоро, днес тя отново е използвана и е известна с името нео-тифинаг.

Берберите по начало са били анимисти, вярвали са във водата.

Знамето на  берберите е синьо /водата/, зелено /планината/ и жълто
/пустината/ и е симбол на влигнати нагоре ръце /свободен човек/.

Евреите идват по тези земи пет века пр.Хр.

В цялата история на Мароко различните етноси и религии живеят в толерантност и разбиране.

През Втората световна война мароканците не позволяват евреите да бъдат депортирани в лагери, тъй като са марокански граждани. Те са важни и уважавани общности, добри в търговията и финансите и са помагали при различните управления.

Но, след създаването на държавата Израел /1948 г./ болшинството  се изселват. Днес в Мароко има около 10 000 евреи, основно в Казабланка.

.

Рабат

Рабат е столицата на Кралство Мароко с население около 1,6 млн. Той е вторият град в Мароко по икономическо значение след Казабланка и шестият по население. В града са разположени основните дипломатически представителства на чуждите страни. Градът е важно пристанище и летище. Намира се на Атлантически океан, в устието на река Бу Регрег. В покрайнините на града има други селища – по-населеният гр. Сале и други, които практически вече се сливат със столицата.

Кулата Хасан и мавзолеят на Мохамед Пети

фото : Bernard Gagnon

Кулата Хасан е незавършено минаре, което наблюдава отвисоко града от повече от 800 години. Земетресението в Португалия през 1755 г. разрушава голямата част от постройката и остават само малки колони от основите и кулата на Ал Мансур, който строи и Кутубия.

В основата му се намира мавзолеят на мароканския султан и по-късно крал, Мохамед Пети (Mohammed V), който управлява от 1929 г. до 1956 г. Тогава е изпратен две години в изгнание в Мадагаскар, защото не приема Мароко да стане република. При завръщането си, той е обявен за крал. Не това е ценното относно неговата гробница обаче, а изяществото на арабско-африканското изкуство, изразено чрез оникс, мрамор и фина дърворезба.

Към края на 80-те години, по време на неговия наследник Хасан II се правят два опита за преврат, но той се справя и запазва монархията.

На всеки пет години се провеждат избори, но Мароко е стабилна държава, особено след пристигането на сина на Хасан, Мохамед VI.

фото Ac Felicia Wilson

Кралското семейството е много обичано и уважавано. Кралят Мохамед VI се среща с обикновенните хора без охрана, за разлика от баща си, изключително образован е, със светско мислене и пътува много извън страната.

Кралският дворец  

Дворецът датира от 17 в..

Там се помещават Музеят на мароканското изкуство и прекрасните андалусийски градини. Простира се на огромна площ с парк, фонтани, собствена джамия и допълнителни къщи за персонала.

фото : Bernard Gagnon

Влиза се през Портата на Посланиците. Вдясно е училището на принцовете и Министерството на Ислямските въпроси и религии.

Вляво е джамията с име на гр. Фес, в знак на съгласие столицата да се премести от Фес в Рабат.

Дворецът, изпълнен в традиционен арабски стил, е построен през 1864 г. под формата на огромен комплекс - дълга двуетажна жълто-оранжева сграда със зелен покрив и малки кули, украсени с издълбани сводове, стенописи и мозайки.

Около двореца са разположени богати цветни градини и поддържани зелени площи. Наоколо растат хибискус, банан и смокини. В градината също така има и прекрасен фонтан с много струи, който е свещен. Във водата могат да се видят плаващи рибки, змии и костенурки.

Кафе “Maure” /Мавританско кафене/

Намира се в Градината на Удая край река Бугрег, украсено с андалусийска градина. Там се сервират прекрасни ментов чай и марокански сладки.

фото : Ninara

"Казба Удая“- пиратския град /старата част/

Пиратската крепост /паметник на Юнеско/ е построена през 14 в. по време на берберската династия Алморавиди. Тук се влива реката Бу-Регрег в океана. Отсреща е град Сале, където е неофициалната резиденция на краля.

Мястото носи това име от 1833 г. по името на едно племе, изгонено от Фес и отпратено в Рабат.

Вътре са разположени:

• Крепостните стени, както и голямата порта Баб ел Кебир;   
• Джамията Джама ел Атик
• Военнага сграда на двореца.

Волубилис

Волубилис е името на едно цвете- Ipomoea purpurea. 

фото : Piccolo Namek

Градът се намира на 30 км западно от Мекнес.

Мястото е обитавано още от Неолитовата ера. Оформя се като град по време на берберите и става столица на мавританското кралство.  После картагенците се настанили там, след това и римляните.

Волубилис фактически се намира в близост до западната граница на Римската империя. Той е бил административен център на Mauretania Tingitana, която е римска провинция. Във Волубилис е била резиденцията на римския прокуратор.

Тук са отглеждани много и разнообразни култури - жито, маслини, а зехтинът, произвеждан от тях се е изнасял в Рим. Благодарение на така развитата търговия, градът просперира бързо и става една от най-богатите провинции в района.

фото CC Jamie McCaffrey

                                                

Въпреки, че много от архитектурните паметници, които говорят за римското величие са безвъзвратно изгубени и унищожени, особено след земетресението поразило Лисабон през  1755 г., то все пак има запазени доста невероятни мозайки, както и разни следи от римско време /оттук са взети лъвовете за Колизеума в Рим/.

През 8 в. сл. Хр. тук се настаняват първо династия на Идрисидите, а после на Алморавидите. Но постепено, след създаването на Фес, градът е изоставен.

В края на 19 в. френските археолози го реставрират и комплексът става под егидата на ЮНЕСКО от 1997 г.

Град Волубилис дава много добра представа за типичната структура и характер на древноримските градове.

фото : Subhros

Добре личи форумът, който е административният, политическият и религиозен център на всяко римско селище. Там са се намирали градският площад, базиликата (трибуналът), храмът, термите, палестрите. 

Базиликата датира от 3 в. и е със сравнително внушителни размери  /44х22 м. Запазени са останки от акведукта, снабдявал града с питейна вода. Триумфалната арка на Каракала, относително в добро състояние, очертава своя профил на фона на полупланинските възвишения и на синьото южно небе. 
Запазени са останки от жилищни домове.

В някои от тях са открити забележителни произведения на изобразителното изкуство. Една от най-интересните е къщата на Орфей, където е запазена подова мозайка, изобразяваща Амфитрита в колесница сред богатото обкръжение от разнообразни водни обитатели, теглена от морски риби.

фото : Jerzy Strzelecki

В триклиниума на къщата има кръгла мозаична композиция, показваща Орфей, укротяващ дивите животни, един традиционен античен митологичен сюжет. Любопитни са фигурите на различни представители на местната африканска фауна. Могат да се видят също така къщи с мозайки, посветени на Венера, или със сцени, разкриващи подвизите на Херкулес. Намерени са и множество бронзови статуетки и скулптури, които са експонирани в Националния музей в Рабат. Между тях най-забележителни са отлично запазените портрети на Юба ІІ (Juba II) и на Катон от Утика (Cato Uticensis).

фото : Prioryman

Мекнес

Град Мекнес е създаден през 8 в. от берберското племе Мекнаса. След това арабските династии заемат трона.

Той е един от четирите имперски града. Мекнес е бил столица на Мароко по време на управлението на Мулай Исмаил (Moulay Ismail), след това е преместена в Маракеш.

Градът се намира на 130 км от столицата Рабат, и на 60 км от Фес.

Населението му е около 545 700 жители, а надморската му височина е 549 м.

Градският портал Баб Ел Мансур

Bab Ел Mansour /име на княз ренегат Мансур/ е главният вход към защитения Имперски град Мекнес, завършен през 1730 г. след смъртта на султана от християнски архитект приел ислямската вяра. Висока е 16 метра и арката на вратата - 8 метра. Колоните са докарани от римския град Волубилис, разграбен в течение на вековете.

Изработката на портала е изключителна. Строежът му е завършен в средата на 8 в.

Площад  Ел Хедим

Срещу нея се простира площадът Ел Хедим, който наподобява Джама Ел-Фна в Маракеш. Тук могат да се видят разказвачи на приказки, лечители, търговци, акробати, комедианти, танцьори - всички те създават атмосферата на този загадъчен и интересен за всички нас свят пълен с мистерии.

Всеки четвъртък до една от портите на Мекнес се е образувал пазар. Хората от града са изнасяли на това място всякакъв вид стока. Търговията през този ден кипяла, а по-голяма част от населението се е събирала, за да купува или продава. Оттук идва и името Баб ал хмис /портата на четвъртъка/.

Басейн Агдал

Следва  една интересна гледка, а именно един басейн наречен Агдал, създаден по времето на султана с цел конете му да пият вода.

фото : Josep Renalias

Имал е между 12000 и 15000 такива животни, разположени в конюшни построени точно до него. Малко след тях се намират и складовете на града, които били пълни с хранителни запаси и можели да стигнат за прехрана на населението до 3 месеца  в случай на обсада. За съжаление по-голямата част от тях днес е разрушена и това се дължи освен както на времето, така и на заметресението в Лисабон през 1755 година.

Мавзолей на султан Мулай Исмаил

Интересен е и мавзолеят на султан Мулай Исмаил (Moulay Ismail) – човекът, направил Мекнес един от имперските градове. Немюсюлманите могат да разгледат светилището свободно, но нямат право да влизат в гробницата. Мавзолеят е наистина много добре запазен.

фото : Kerkacheyassine

фото : Kerkacheyassine

Има невероятна мароканска мозайка, стенописи и внушителна архитектура. Разбира се, посетителите трябва да събуят обувките си и да бъдат подходящо облечени.

Тук се намират тленните останки на двама от неговите синове и любимата му жена. Прави впечатление входът с голямата и малка порта. Мароко е изпълнен със символизъм. Ето го и примерът - когато посетителят влиза през входа той навежда глава, за да може да премине ниската врата... но в същност той се покланя.

Мулай Исмаил (Moulay Ismail) построил 50 дворци в най-защитиния град в Мароко с 3 крепостни стени, строени от 80 000 роби. Те после стават воини и през 1727 г. войската от 150000 души, обединаваща цялата страна, спира турското нашествие на Алжирската граница.

Златният в. на Мекнес е в края на 17 началото на 18 в. Тук е и една от най-големите военни академии в света. Когато през 1912 г. става френски протекторат, се развиват лозарството и винарството.

Интересното е че султанът е имал и преди дипломатически връзки с Европа, по-конкретно с Франция, от която е ползвал военни структури обучаващи войските му, инженери и е купувал оръжия от тях. Имал е много тесни отношения с Луи XIV (Louis XIV) известен като Краля Слънце. Даже използвайки тези отношения, той поискал ръката на дъщерята му, Мари-Ан дьо Бурбон (Marie-Anne de Bourbon). Съпругата му Мария-Тереза Испанска (Marie-Thérèse d’Espagne) е успяла да разубеди френския монарх  да не дава дъщеря си. За да не развалят  дипломатическите си отношения кралят подарява на Мулай Исмаил четири стенни часовника, които се намират в гробницата на султана и могат да се видят от посетителите. Те работят и до ден днешен.

Фес

фото : Nicolas Dürr

Фес е най-старият от четирите имперски града на Мароко, най-големият в Западна Африка, вторият по големина град в Мароко след Казабланка и център на ислямска култура и образование. Населението му е около 1 216 000 души.

Градът е разделен на три части : Фес ел Бали (Fès El-Bali) – старата част, оградена с крепостни стени ; Фес ел Ждид (Fès El-Jdid) – част от новия Фес, влючващ т.нар. Мелах /mellah/ – еврейски квартал в Мароко и Вил Нувел (Ville nouvelle) - най-новата част от Фес, създадена от французите.

Първата част е основана по времето на Идрис, през 8 в., а втората - 20 години по-късно от сина му Идрис II. Тук се намират едни от най-красивите сгради в Мароко. Той е религиозен, духовен и културен метропол с най-голямата Медина в Мароко. В нея се влиза по малки улички, които водят до лабиринт от пътечки, цветове, стълби и задънени улички, в които трудно прониква слънчева светлина.

Карауин

Този фантастичен свят се е оформил около джамията "Карауин" (Quaraouiyine) с четиринадесетте порти, която може да събере до 30 000 поклонници.

фото : Abdel Hassouni

"Карауин" е не само една от най-известните джамии в Източния свят,  тя е и една от най-старите в света. Построена през 859 г. и променена през 956 г., с преустройството си – дело на Алморавидите, през 1135 г., тя придобива сегашните си размери с прочутите си университет и библиотека.

През 12 в. Маракеш и Фес са столици, където са се помещавали резиденциите на владетелите Алауити. Това остава траен артистичен отпечатък върху градовете : издигат се дворци, градини, укрепления, джамии и медресета. Предприемат се работи по реставрацията на много сгради. Благодарение именно на тях се дължи повторното засаждане на градините на Агдал и Менара, построяването на хамами и реставрацията на старите басейни.

Най-голямата забележителност на града е старинният квартал с две Медини /с около 500000 жители/, включени в списъка на ЮНЕСКО.

Животът във всеки от историческите градове на Мароко се върти около Медината –оградена с крепостна стена твърдина. В нея преди векове са били административният център, пазарът, съдът, дворецът, а при вражески набег се е сбутвало и цялото население. Разбира се, където и да се отиде, локалните патриоти показват Медината си като единствена и неповторима в света. Същото е и във Фес – религиозната столица на Мароко.

Името на Фес означава мотика на арабски. Дъщерята на пророка Мохамед –Фатима /и майка на светеца Мулай Идрис І ибн Абдаллах (Moulay Idrīss Ibn Abdallah al-Kamil), е използвала златна мотика, за да очертае границите на крепостта, която да стане столицата на Идрисите - първата арабска династия на Мароко, простираща се от Сенегал до Испания. Но въпреки мотиката никой не може да убеди жителите на Фес, че техният град няма нищо общо с прословутите турски шапки !

Фес е шок за сетивата и чувството за съвремие. Човек трудно може да си представи, че в криволичещите улички на поредната Медина живеят хора, чиито родове от 1000 години насам не са излизали от нея. Коли вътре не влизат. Просто по стръмните сокаци едва се разминават по двама души на верев. Единственото превозно средство в лабиринта от 9 400 улички е магарето. Плюс някой друг натоварен с денкове велосипед и мотоциклети.

Медина

фото : Barbara Blanchard

В кадаифа от пресечки се гушат всякакви дюкянчета на занаятчии, над 20 сука /пазари/ и 300 джамии с хамами. Фес Eл-Бали е един от малкото живи средновековни градове в света. Най-живописната гледка е боядисването на кожи в каменни кръгли корита с естествени багрила по технология, непроменяна от векове. Шафран за жълто, къна за червено, хума за бяло и т.н. Във всяко каменно корито щъкат полуголи мъже, нагазили до колене като в приказката за черната, сребърната и златната вода.

фото : Bernard Gagnon

Съвременната химия няма нищо общо с обработването на мароканската кожа. За щавенето й използват както преди векове негасена вар, за омекването й – кучешки изпражнения – със сол или гълъбови курешки. Дъбилните разтвори се добиват от минерали и растения. А вълната и кожата може да бъдат само от животни, които Коранът разрешава да се ядат, т.е. без прасета.

Медината е стратегическо място за снимки и шопинг. Древни тераси опасват бивша богаташка къща, превърната в нещо като мол за сувенири. Влизаш от стая в стая, изкачваш скърцащи вековни стълби… Ако не си завързал връвчица на входа, просто можеш цял живот да се луташ из старинния лабиринт. Разбира се, цените там са повече от смели. Но пък когато проснеш берберския си килим у дома или поседнеш на кожения пуф (топчеста кожена възглавница с функциите на табуретка), ще се сещаш, че си ги купил от невъобразимата за описване бояджийница.

За да живеят от столетия в мир и любов на такова тясно място като Медината на Фес, тук са издигнали в култ скромността. Понеже във всяко общество завистта  на човека няма почивен ден, джелабите (традиционните мъжки дрехи) са широки и с вътрешни джобове, та ако ти си имал достатъчно пари да купиш повече неща от пазара за семейството си, да ги скриеш под диплите, за да не се засегне по-безимотният ти съсед.

По тази причина и къщите отвън са повече от скромни, просто гладка стена с врата.

Тук поднасянето на черен чай със стрък пресен джоджен вътре е цял ритуал. Сервитьорът точи струята в чашата от поне метър височина и успява да го прави бавно и артистично.

Джамия "Мулай Идрис“

Джамията „Мулай Идрис“ (9 в.) е една от най-строго пазените светини. Немюсюлмани и животни дори не могат да се доближават до нея. В града също така се намира един от първите минерални балнеоцентрове в Кралство Мароко.

фото : Casual Builder

Казабланка

Казабланка (на испански: Casablanca, /бяла къща/) е град-мегаполис в Западно Мароко на брега на Атлантически океан. Той е административен център на регион Казабланка - Сетат. Един от най-романтичните, но и най-модерни градове, делови център на страната.

                                                        Фото Spree Tom

Населението на града е около 4 000 000 души, което го прави най-големия град в Кралство Мароко. Казабланка е най-голямото пристанище на страната, той е важно международно летище и е икономическият център на Мароко. Градът има напълно модерен, космополитен облик и атмосферата му е много по-близка например до Марсилия, отколкото до останалите градове в Мароко.

Областта, в която днес е разположен град Казабланка, е населена от 7 в. от берберските племена. По-късно с арабското нашествие се образува малко независимо кралство, наречено Анфа /хълм/ просъществувало до 1068 г., когато е покорено от Алмохадите. През 14 в., под властта на Меринидите, Анфа се налага като важно пристанище.

През ранния 15 в. градът отново се обособява като независим и дава укритие в пристанището си на много пирати. Това води до опустошаването му през 1468 г. от португалците. През 1515 г., те го възстановяват от развалините и го наричат Каза Бланка. Напускат го след голямото земетресение в Лисабон, което през 1755 г. унищожава по-голямата част от постройките.

Казабланка е възстановена от султан Сиди Мохамед (1756-1790). Градът остава с две имена със значение "бяла къща“ – Дар ел-Бейда на арабски и Казабланка на испански.

Генерал Жиро, президент Розвелт, женерад дьо Гол, Уинстон Чърчил

През Втората световна война тук е проведена историческата Конференция в Казабланка. В тези години градът е и легендарният фокус на световния шпионаж, блестящо претворен в култовия филм "Казабланка " от Хъмфри Богарт (Humphrey Bogaert) и Ингрид Бенгман (Ingrid Bergman).

                                                        фото Pierre-Semim Huard

Най-известната забележителност в Казабланка е джамията "Хасан II“ – най-голямата модерна джамия в целия ислямски свят. Тя отстъпва по големина, както изисква канонът, само на древната Масджид ал Харам (Al Masjid al Haram) в Мека. Джамията "Хасан II“ е построена от 1986 до 1993 г. от краля на Мароко в чест на баща му Хасан II по проект на френския архитект Мишел Пинсо (Michel Pinseau). Вътрешността ѝ побира до 25 000 вярващи. Минарето ѝ е високо 210 метра. В джамията влизането на немюсюлмани е ограничено, но се допуска на групи няколко пъти дневно. Архитектурната стилистика е типична за традиционната ислямска храмова архитектура в Магреба, но се отличава със силно впечатляваща колосалност и изумителни орнаменти. Издигната е на самия бряг на Атлантическия океан, неговите приливи и отливи и гледката на високите вълни внушително допълват възприятието на храма.

Друг забележителен обект е фарът на Казабланка. Със своя висок 45 метра силует неговата кула, издигната в 1905 г., доминира крайбрежните плажове и заведения.

фото : Frenchinmorocco

Архитектурата в града е смесица от старо, ново и изоставени или зле поддържани сгради от времето на френския протекторат.

Домовете, включително кралските дворци са без украса, изключително семпли отвън и никой не знае какво има отвътре.
Кралското семейството е много обичано и уважавано. Краля се среща с обикновенните хора без охрана, за разлика от баща си, изключително образован е, със светско мислене и пътува много извън страната.🏠🏰

Живопис от Жан-Пиер Фавр