А н т в е р п е н

Антверпен от небето Фото Debot

Антверпен е град в северната част на Белгия във Фламандския регион, вторият град по големина в Белгия след Брюксел. 

Антверпен е разположен на бреговете на река Схелде, която се свързва със Северно море чрез естуара Вестерсхелде в Нидерландия.  Пристанището на Антверпен е второ по големина в Европейския съюз след това на Ротердам. 

Градът има дълга история като един от главните стопански и културни центрове на историческата област Холандия, особено преди Испанската инвазия от 1576 г.

Етимология

Статуя на Брабон

Съгласно легендата, изобразена и в статуя на главния градски площад, името на Антверпен е свързано с митичен великан на име  Дрюон Антигон /Druoon Antigoon/, живял на брега на река Схелде. Той събирал такса от пресичащите реката, а на отказващите да платят отсичал едната ръка и я хвърлял във водата. В крайна сметка великанът е убит от младия римски герой Силвий Брабон, който отсякъл и хвърлил в реката ръката на самия великан. Оттам и името на града идва от нидерландското hand werpen, „хвърляне на ръка“. В полза на тази фолклорна етимология говори фактът, че рязането на ръце наистина е практикувано в средновековна Европа – дясната ръка на човек, починал без потомство, е изпращана на неговия феодал като доказателство за смъртта му.

Някои изследователи смятат, че името произлиза от aan 't werf („на пристана“) или от aan 't werp (werp означава изкуствено възвишение, върху което се строи ферма, така че да бъде предпазена от наводнения). 

Според преобладаващата днес теория, името на града е формирано още през гало-римския период и идва от латинското antverpia – от ante („преди“) и verpia („отлагане“). 

Други обаче смятат, че топонимът Antwerpen има германски произход, като  *anda-werpum, идвайки от anda  „срещу“ + werpum,  datif pluriel de werpa-  със значение „кей“,  „издатък на земята“. Думата се ромпнизира под форма Anvers. 

В по-старата българоезична литература понякога се използва и френското име на града Анверс (Anvers), а в някои съвременни публикации дори и английската форма Антверп (Antwerp).

Жителите на Антверпен често са наричани синьорен (Sinjoren), от испанското почетно звание „сеньор“ /señor/. Това прозвище се появява през XVII в., когато в града пребивават много испански благородници, ползващи се с влияние в цяла Испанска Нидерландия.  

История

Античност и Средновековие

Съвременният град Антверпен води началото си от гало-римско селище (vicus) близо до границата на провинция Галия Белгика. Археологически разкопки в самия център на днешния град разкриват парчета керамика и стъкло, датирани между средата на 2 в.и края на 3 в.

Първото споменаване на Антверпен в писмен източник е от 4 в., когато селището е населено с франки. В рамките на Франкското кралство то е част от областта Австразия. При управлението на Меровингите селището е укрепено, а през 7 в. е покръстено от католическия мисионер свети Аманд.

Монети от Дагоберт Ш и от Илия /7 в./

Император Ото II
фото Wolfgang Sauber

Вердюнският договор от 843 г. оставя Антверпен в границите на Среднофранкско кралство, а по-късно - на Свещената Римска империя. През 974 г. градът става център на създадено от император Ото II маркграфство, гранична област, разположена срещу намиращото се на отсрещния бряг на реката графство Фландрия, което е васално на краля на Франция. От 1106 г. маркграфството е част от владенията на херцозите на Долна Лотарингия, които от 1235 г. използват титлата херцози на Брабант.

През 1204 г. Норбертус Ксантенски основава премонстрантския манастир „Свети Михаил“, който играе важна роля в историята на града до разрушаването му в началото на 19 в. а през 1312 г. градът Антверпен става демократична община чрез харта. 

Едуард III
Миниатюра от Уилям Брюж

През 1338 г. в града пребивава английският крал Едуард III. Докато води преговори с Якоб ван Артевелде /Jacob van Artevelde/ синът му Лайънъл /Lionel d’Anvers/ се ражда в града и носи прозвището „Антверпенски“.

През 1406 г. Брабант е наследен от Антон, по-малък син на херцога на Бургундия Филип Смели /Philippe le Hardi/, а през 1430 г. - от бургундския херцог Филип Добрия /Philippe le Bon/, като по този начин е трайно свързан с обширните бургундски владения в Западна Европа. Заедно с по-голямата част от тях, през 1477 г.  и Антверпен преминава под властта на Хабсбургите. За разлика от други големи градове в Бургундска Нидерландия, Антверпен не се ползва с общинска автономия, а се управлява пряко от херцозите.

Филип Смели
Анонимна работа
фото Yelkrokoyade

Филил Добрия
сп. Рогир ван дер Вейден

Златен век и управление на Хабсбургите

Начало на наносата в Брюж
от Жан дьо Ерви /1501  г./
фото Hugo Maetens

В края на 15 в., когато запълването с наноси на ръкава Звин /Zwin/ затруднява достъпа по вода до главния Фламандски икономически център Брюге, значението на Антверпен започва бързо да нараства. Голяма част от търговията и чуждите търговци се преместват от Брюге в Антверпен. През следващите десетилетия, по думите на големия Френския историк Фернан Бродел /Fernand Braudel/, градът се превръща в „център на цялата международна икономика, нещо, което Брюге никога не става, дори по време на своя разцвет“. Антверпен преживява своя златен век, превръщайки се в най-богатия град в Европа. 

Възходът на Антверпен през първата половина на 16 в. е свързан с Великите географски открития и нарастването на презокеанската търговия. В града, част от Испанска Нидерландия, се стичат множество чужди търговци, а Венецианският дипломат Франческо Гичиардини /Francesco Guicciardini/ пише, че оттам преминават стотици кораби всеки ден и в града седмично влизат две хиляди коли със стоки. В средата на века местни финансисти, възползвайки се от първата модерна борса в света, се превръщат в основен кредитор на Англия, работейки в мащаби, непостижими за лондонските банки по това време. 

Борсата

През Антверпенското пристанище Португалските кораби доставят високо ценените в Европа подправки, като пипер и канела. Градът се превръща в захарната столица на Европа - суровината се внася от плантациите със захарна тръстика във владенията на Испания и Португалия, а Германски и Италиански инвеститори изграждат рафинерии, произвеждащи захар за Централна Европа. Според Канадвския историк Люк-Норман Телие /Luc-Normand Tellier/ по това време „пристанището на Антверпен носи на испанската корона седем пъти повече приходи, отколкото Америка“. През 1560 г. Антверпен се е превърнал във втория по големина европейски град на север от Алпите.

Без собствен океански флот и управляван от олигархия от банкери-аристократи, икономиката на Антверпен до голяма степен е контролирана от чужденци. Самият град има много космополитен характер, с голям брой търговци от Венеция, Дубровник, Испания и Португалия. Относителната толерантност в града привлича много евреи, голяма част от които са прогонени от Испания и Португалия.

Пазарна сцена
/начало на 17 в./

                                                  

Traité de Cateau-Cambresis
масло върху дърво - в16 в.

Въпреки общия разцвет през Златния век, стопанският живот от тази епоха се характеризира със силно изразена цикличност. През този период градът преживява три етапа на стопански възход, разделени от тежки кризи. Първият от тях е свързан с търговията с пипер в началото на 16 в., когато през Антверпен преминават 40% от световния търговски оборот. Следващата фаза на бързо развитие се дължи на притока на сребро от испанските владения в Америка и завършва с фалита на испанската корона през 1557 г. Третата възходяща фаза започва след сключването на Договора от Като-Камбрези /Traité de Cateau-Cambrésis/ през 1559 г. и се дължи на развитието на текстилната промишленост.

Филип II
Тизиан 1550 г.

Златният век на Антверпен приключва през август 1566 г., когато в града, както в много други части на Нидерландия, започват политически безредици, свързани и с разпространението на Реформацията в страната. Испанският крал Филип II реагира с брутални репресии, извършвани първоначално под ръководството на херцог Алба, но така и не успява да възстанови реда. Със започването на Осемдесетгодишната война през 1572 г. търговските връзки на Антверпен с Испания са прекъснати и градът навлиза в продължителен период на упадък. През 1574 г. английското правителство прекратява кредитирането си от антверпенски банки. 

Договор от Утрехт

На 4 ноември 1576 г. испанските войски опожаряват и разграбват Антверпен, 

избивайки седем хиляди души. През следващите години градът се превръща в един от центровете на съпротивата срещу испанците, ставайки през 1579 г. част от Утрехтската уния, докато през 1585 г. е превзет след продължителна обсада от испанския военачалник Алесандро Фарнезе /Alessandro Farnese/. На протестантите е даден срок от две години да напуснат града и повечето от тях заминават на север в Съединените провинции. През следващите години Амстердам се превръща в новия стопански център на региона и започва Златният век на Холандия.

След 1585 г. Антверпен трайно се превръща в част от католическите испански владения в Нидерландия, като първоначално стопанският живот попада под силното влияние на генуезки банкери. Краят на Осемдесетгодишната война през 1648 г. не подобрява особено положението на града, тъй като според Мюнстерския договор Съединените провинции получават контрол върху двата бряга на устието на Схелде и достъпът до Антверпенското пристанище е прекъснат. Това положение се запазва до 1863 г., с известно облекчение на ограниченията между 1795 и 1830 г., когато градът е част от Франция и Обединено кралство Нидерландия.

През 1713 г., в резултат на Войната за Испанското наследство, Антверпен преминава от Испанско към Австрийско управление, като част от Австрийска Нидерландия. Към края на 18 в. градът достига най-големия си упадък, като населението му е повече от два пъти по-малко, отколкото през Златния век.

Антверпен Пристанище през 18 в.

XIX и XX век

През 1795 г. Австрийска Нидерландия е анексирана от Франция и малко по-късно Антверпен става център на френския департамент Дьо Нет /Deux-Nèthes/ , включващ днешната белгийска провинция Антверпен и западната част на съвременния нидерландски Северен Брабант. Тъй като Нидерландия също попада под Френско управление, корабоплаването през устието на Схелде е възстановено. По това време градът е в тежко положение и населението му е спаднало под четиридесет хиляди души. Наполеон оценява стратегическото му положение и предприема редица мерки, опитвайки се да го превърне в голямо пристанище, конкуриращо Лондон. Построени са два нови дока и дълбочината на коритото на Схелде е увеличено, за да позволи достъпа на по-големи кораби. След поражението на Наполеон през 1814 г. Антверпен става част от Обединеното кралство Нидерландия.

Давид Хенжрик Шасе
щт Ян Вилем Пинеман

Въпросът с корабоплаването по Схелде става отново    актуален след отделянето на Белгия от Обединеното кралство през 1830 г. По време на Белгийската революция самият градът е завзет от въстаниците, но Нидерландският гарнизон, командван от генерал Давид Хендрик Шасе /David Hendrik Chassé/, успява да се задържи в укрепленията и неколкократно обстрелва града. Едва през декември 1832 г., след обсада от            Френски войски, генерал Шасе се предава.

Пристанището през 1823 г.
от Проспер дьо ла Бариер

Антверпен е разположен в непосредствена близост с граница с Нидерландия и през следващите години на около десет километра от центъра на града е изграден пръстен от укрепления, смятани за жизненоважни за оцеляването на новата Белгийска държава. Постепенно отношенията между двете страни се подобряват и през 1863 г. окончателно е уреден проблемът с корабоплаването по Схелде – то става свободно, срещу изплащането на Нидерландия на еднократна парична компенсация. Това споразумение става основа за възстановяването на Антверпен като основно пристанище на Белгия и един от важните стопански центрове в страната. В самия край на 19 в. новият възход на града е ознаменуван с проведеното през 1894 г. международно изложение, посетено от три милиона души, а през 1903 г. тук се провежда първото Световно първенство по спортна гимнастика.

По време на Първата световна война Антверпен е част от втората защитна линия, на която белгийската армия прави опит да задържи германското настъпление след отстъплението от Лиеж, но градът бързо е превзет от германците и остава под германска окупация до примирието през 1918 г. През 1920 г. в Антверпен са проведени първите следвоенни Олимпийски игри.

През Втората световна война Антверпен с голямото си пристанище се превръща във важен стратегически обект. Той е окупиран от Германия през май 1940 г. и е освободен от Британската единадесета танкова дивизия на 4 септември 1944 г. През следващите месеци германците правят опити да разрушат Антверпенското пристанище, за да попречат на съюзническото снабдяване, като Антверпен е ударен от повече ракети „Фау-2“ /В2/, отколкото всички останали цели през Втората световна война взети заедно. Поради малката точност на това оръжие, пристанището продължава да функционира, но части от самия град са тежко засегнати и са възстановени след края на войната в по-съвременен стил.

Холокостът унищожава голямата еврейска общност в Антверпен, но в следвоенните години там се заселват голям брой ортодоксални евреи и днес в града се намира една от най-големите хасидистки общности в света.

През 1956 г. започва изпъленнието на десетгодишен план за реконструкция и модернизация на Антверпенското пристанище, финансиран от националния бюджет на Белгия. Пристанището е значително разширено в северна посока мрежа от нови канали и докове, около които се формира голяма промишлена зона. Дотогавашното линейно градоустройство е продължено надолу по десния бряг на Схелде, като тази градска ивица е свързана с пояс от сателитни селища.

Пристанището днес
Фото Arielle

. 

Забележитедности

Днес в града са запазени множество жилищни и обществени сгради от периода на разцвет на Антверпен през 16 в.,  макар някои да са унищожени, като изгорялата през 1891 г. сграда на Ханзата на северните кейове. 

Катедрала Св. Богородица

През 1518 г. е завършена готическата катедрала „Света Богородица“, а през 1565 г. –  ренесансовата сграда на Антверпенската община. Тези две сгради са включени в груповия обект на световното наследство Камбанарии на Франция и Белгия. 

Антверпенската община
фото Klaus with K

Църква Св. Павел
Фото Jules Grandgagnage

         

Гроб на П.П. Рубенс
фото Jerrye and Roy Klotz MD

            

Други църкви в града са „Свети Павел“ (1571 г.), известна с бароковия си интериор, „Свети Яков“ (1656 г.), в която е погребан антверпенския художник Петер Паул Рубенс /Peter Paul Rubens/ и Англиканската църква „Свети Бонифаций“. 

От средновековието датира крепостта на Антверпен, Стен /Steen/,  реконструирана в средата на 19 в., когато голяма част от старите укрепления са разрушени при корекция на коритото на Схелде.

Стен
фото Jean-Paul Grandmont

Антверпенският Зоопарк, основан през 1843 г. и разположен в централната част на града, е един от най-старите в света и днес в него живеят на шест хиляди животни от над 750 вида. 

През 1905 г. е завършена Централната гара, монументална сграда с необарокова фасада и конструкция от метал и стъкло, демонстрираща триумфа на Индустриалната революция. Наскоро тя е претърпила нова реконструкция.

Централна гара Антверпен през 1905г.

От този период датира и Зюренборг /Zurenborg/, малък квартал, известен с архитектурата си в стил ар нуво. 

Друга архитектурна забележителност от началото на 20 в. е завършената през 1932 г. сграда на Ка Бе Се /Белгийска банкова и застрахователна група/ Буренторен /Boerentoren, селска кула/, често определяна като първия небостъргач в Европа. 

Сред по-новите архитектурни забележителности е модернистичната Съдебна палата (2006 г.) по проект на Ричард Роджърс.

музей „Влесхой
фото Paul Hermans

В Антверпен се намират множество музеи – музикалният музей „Влесхойс“ /Vleeshuis, дом на месото/ разположен в готическата сграда на някогашната гилдия на месарите, музеят „Плантен-Моретус“ в къщата на местна фамилия ранни печатари и издатели, къщата на Рубенс, в която живее и работи известният художник и наскоро отново отвореният Кралски музей на изящните изкуства, най-големят и най-богатят зависващ от Фламандското общество музей. Там са изложени 13.000 творби, датиращи от 14 в. до наши дни.

Музей на реката
фото Zinneke

Откритият през 2011 г. Музей на реката /известен като MAS или Museum aan de stroom/ е една от архитектурните забележителности на града и съдържа богата колекция от четиристотин и седемдесет хиляди експоната.

От 90-те години на 20 в. Антверпен започва да се рекламира като средище на модата и, фокусирайки се върху авангардния дизайн. Градът се стреми да се конкурира със световните центрове Лондон, Милано, Ню Йорк и Париж.