В Е Н Е Ц И Я

Venice

Снимка: Пиербу

Венеция е град в Североизточна Италия, център на областта Венето, пристанище на Адриатическо море. Градът е разположен на около 121 малки острови в плитката  Венецианска лагуна. Соленоводната лагуна заема крайбрежието между устията на реките По и Пиаве. Около 1/3 от града се намира върху континенталната част. През 2023 г., счита се, че населението е 258.050 жители.

 

Промишлено-пристанищната част на града се намира на континента. Характеризира се с корабостроене, ремонтиране на кораби, цветна металургия, нефтопреработваща, химическа, електротехническа и лека промишленост. Слави се със занаятчийското си производство на изделия от стъкло – венецианско стъкло, дантели, мозайки.

Ca'Foscari
фото Didier Descouens

Във Венеция се намират Държавният бизнес университет « Ca’ Foscari », академията за изящни изкуства, консерватория, прочутият оперен театър « Ла Фениче », военноморската академия, колекция на Пеги Гугенхайм, богати музеи и дворци. 

фото Massimo Telo

Дом е на Венецианското биенале /провеждано през година, от 1895 г., насам/, част от което е и Венецианският филмов фестивал, който се провежда ежегодно от 1934 г., и не на последно място – карнавалът на Венеция.

Венеция е морски курорт, център на международния туризъм със световно значение, най-известен с Лидо ди Венеция и Лидо ди Йезоло.

В градския транспорт са запазени традиционните за града гондоли и моторни лодки с име « вапорето ».

                                                                      фото Жан-Пол Грандмонт

История

Смята се, че Венеция се създава на 25 март 421 г., когато хуните на Атила нападат Римскта империя и мнозина бягат на островите във Венецианската лагуна. Формално тя остава в границите на Източната Римска империя, а жителите й получават пълна независимост през 697 г.

От 10 до 14 в. градът е значим център, посредник в търговията между Западна Европа и Изтока.

             Венеция пркз 14 в. Ренрардум Рейвих /де Трайекто/ и Берхард вон Брейденвах

От Средновековието до 1797 г., Венеция е република  (на венециански: Serenìsima Repùblica Vèneta) – «Светлейшата република Венета», оглавявана от дожи. 

Дож е титла, която носил държавният глава на някогашните градове-държави Венеция и Генуа. Думата идва от латинското « dux » (водач).

Шествие на Дожа по картина от 16 в.

Титлата съществува във Венецианската република в продължение на повече от 10 века (от 8 до 18 в.). Възниква през 697 година, когато Венецианската република е официално подчинена на Византийската империя. Първият дож е Паоло Луцио Анафесто. Предполага се, че първите дожи са били назначавани като наместници от Византия.

Дожите са били избирани от най-богатите и влиятелни семейства във Венецианската република. До 1032 г. те са имали неограничена (еднолична) власт във всички държавни, военни и църковни дела. По-късно властта на дожа била ограничена с въвеждането на няколко алтернативни институции на властта.  

Отпътуването на кораба на Дожа към церемонията -
 Франческо Гуарди /1780/

Едно от ритуалните му задължения било да « венчава» Венеция с морето /представена в прекрасната картина на Каналето/. Празникът е в неделя след Възнесение. От трона си наноса на своята баржа, дожът хвърля златна халка във водите на Канале гранде, за да се благоприятства корабоплаването. За последен път церемонията е извършена от дожа Алвис Трети през 1797 г. Баржата е била разрушена от Наполеон при падането на Венецианската република, а празникът е бил забранен.

Длъжността на дожа също е премахната от Наполеон Бонапарт.

Венеция е независима държава между 9 и 18 в., разполагаща със значим военноморски флот. През периодите 1797 – 1805 и 1815 – 1866 г. е владение на Австрийската империя.

Градът и лагуната са включени в списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО, поради своята уникалност в стила и архитектурата на сградите – Венето-византийски стил. Венеция е построена върху масивни дървени колове (пилони) – около 8 на брой за кв. м.

Символът на Венеция е крилат лъв, който фигурира на знамето и герба на града. Свети Марко се явил като крилат лъв във видението на Йоан Богослов и така митичният образ става негов символ. Мощите на Свети Марко, покровителя на града, са в златния олтар на базиликата « Свети Марко ».

Архитектура

Площад « Сан Марко »

фото ChrisSampson87

Около него са разположени едноименната базилика « Сан Марко », « Прокурациите », дворецът на дожите и Кулата-камбанария.

Площадът през 9 век представлява малко пространство пред тогавашната базилика « Сан Марко » и рзширен до съвременния си размер и форма през 1177 г. Реконструкцията е извършена за срещата на папа Александър III с император Фридрих Барбароса.

Площадът е местоположението на всички важни сгради на Венецианската република и е седалище на архиепископия от 19 в. На него са се провеждали и се провеждат венецианските фестивали. 

Площадът е наречен от Наполеон « най-елегантния салон на Европа ».

                                                                           

                    
                                                                                                                                                                                             

Тук са двете най-стари кафенета « Флориан » /1720 г./ и « Куадри » /1775/, където е обичал да прекарва времето си Байрон.

Пиацета 

На входа на площада са и двете колони /през средновековието тук е било мястото на публичните екзекуции/. Тази част от площад се нарича « Пиацета », а двете колони са донесени от Изтока през 12 в. Върху едната стои бронзовият крилат лъв, а на другата - Свети Теодор, който пробожда с копие дракон.

Камбанарията 

Емблематичен символ на площада е 100-метровата кула с камбанарията наричана от венецианците « Домакинът ». Кулата е строена през 9 в. първоначално като фар, после са добавени 5 камбани, като всяка от тях е оповестявала различно събитие.

Говори се, че до площадката под върха й през 1462 г. император Фридрих Трети се качил с коня си, а отгоре Галилей демонстрирал на дожа телескопа си през 1609 г.

На върха на камбанарията е кацнал позлатен ангел.

Часовниковата кула 

фото Jean-Paul Grandmont

Тя е строена между 15 и 17 в. Двама варвари, наричани маври, заради потъмнелия бронз, удрят на всеки час камбаната. Самият часовник е много сложен механизъм.

Във Венеция се намират Държавният бизнес университет « Ca’ Foscari », академията за изящни изкуства, консерватория, прочутият оперен театър « Ла Фениче », военноморската академия, колекция на Пеги Гугенхайм, богати музеи и дворци. 

Базиликата Сан Марко

Тя е катедралната църква на Венеция, най-известната църква в града и един от най-известните примери на византийска архитектура. Тя е разположена на площад Сан Марко  в близост до и свързана с Двореца на дожите. 

Базиликата е осветена на 8 октомври 1094 г., същата година, в която се вярва, че мощите на Св. Марко Евангелист са преоткрити в една колона от Витале Фалиеро, дож по онова време. Строежът е завършен през 1617 г. 

Базиликата е дълга 76.50 м и висока 43 м. Първоначално тя е « параклисът » на венецианските управители, а не градска катедрала. 

От 1807 г. е седалище на патриарха на Венеция, архиепископ на римокатолическата епархия на Венеция. За пищната си архитектура, позлатени византийски мозайки и статута ѝ като символ на венецианското богатство и могъщество, от 11 в. насетне сградата е известна като « Chiesa d'Oro » (Златна църква).

Конете на Сан Марко

Античните бронзови статуи Конете на Сан Марко са поставени пред катедралата през 1254 г. Те дълго време красяли императорската ложа на Хиподрума в Константинопол, но през 1204 г. дож Енрико Дандоло ги изпраща във Венеция като част от плячката след превземането на Константинопол от кръстоносците. 

Наполеон ги откарва в Париж през 1797 г., но през 1815 г. са върнати във Венеция. 

След 1990 г., след дълга реставрация, конете са поставени на съхранение в Музея на Сан Марко (вътре в базиликата). Конете пред базиликата са бронзови копия.

Дворецът на дожите /на италиански: Palazzo Ducale/

Построен в готически стил, той е седалище на управителя на Венецианската република. 

В днешно време е паметник на архитектурата и музей на изобразителното изкуство. Разположен е на брега на Венецианската лагуна, между нея и базиликата « Сан Марко ». В миналото дворецът е бил резиденция на дожите.

фото Didier Descouens

Строителството на сградата 

Строителството нк сградата, по проект на Филипо Календарио продължава повече от век без да се брои времето за вътрешната й украса. Многократно е горяла и възкръсвала като феникс от огъня.  

фото Benh LIEU SONG

Впечатляваща е « Стълбата н гигантите » с огромните статуи на Марс и Нептун, символ на венецианската военна мощ по суша и море. Две от колоните на двореца са оцветени в неестествено червено. Според легендата са оцветени така, защото в миналото там са размазвали кръвта на тези, които са били обесени.

Трите крила на двореца, две от които са залепени за базиликата, оформят красив двор от каменен « филигран ». 

Цялата фасада е богато „инкрустирана“ със статуи. Над готическия вход е статуята на дожа Франческо Фоскари. Трудно е да се опишат всички зали, картини и стенописи в този изумителен дворец. Ще споменем само Алената зала, залата на картата и на щита, на компаса, на философите, в които са работили десетки художници като Тициан, Веронезе, Тинторето. 

Както възкликва крал Анри IV като видял двореца: «  Ако не бях крал на Франция, бих желал да съм дож на Венеция ».

Особено внимание заслужава Залата на Върховния съвет, най-голямата не само в Италия, а вероятно в цяла Европа /дълга 54, широка 25 и висока 15 м./ Тук 2 600-те члена на съвета седели от двете страни на трона на дожа.

Таванът е със затнии инкрустации, а овалите, изрисувани от Тинторето и Веронезе. 

Прочутият « Рай » на Тинторето, заемащ цяла стена, приковава внимението. Това не е стенопис, а най-голямата в света картина, рисувана върху платно с размери 9 на 22.5 м. Вече 70-годишен, в продължение на две години художникът с помощта на сина си Доменико, създава върху платното 350 човешки фигури.

Влаговещение
Капачо

фото Didier Descouens

Интересен фрагмент в Залата на компаса е Лъвската уста. Това е официална пощенска кутия за доноси; в процепа венецианските граждани можели да пускат анонимни обвинения срещу своите съграждани. Задната врата води към малка съдебна зал, а оттам към стаята за изтезания и затвора. До него се стига по прочутия.

Мост на въздишките (на италиански Ponte dei Sospiri/

За направатана моста е използван бял варовик. Има прозорци с каменни решетки. Проектант на моста е Антони Контино, чийто чичо построява моста « Риалто ». Построен е през 1602 г. мостът свързва старите затвори със стаите за разпити в Двореца на дожите.

Името на моста, дадено от Лорд Байрон през 19 в,, идва от предположението, че затворниците въздишали, щом поглеждали красивата Венеция през прозореца, преди да бъдат отведени към килиите.

В действителност дните на инквицизии и екзекуции били отминали, когато мостът бил изграден, и по-често килиите били заети от дребни престъпници. Освен това не можело да се види много от вътрешната страна на моста заради каменните решетки, покриващи прозорците.

Библиотеката Марчана (на италиански: Biblioteca Nazionale Marciana/ 

Тя е сред най-големите библиотеки на Италия. 

През 1362 година Франческо Петрарка подарява своите ръкописи на град Венеция. 

На 31 май 1468 кардинал Висарион Никейски /Василий Бесарион/ подарява частната си библиотека /746 тома/ на Република Венеция за обществено ползване от хората /на латински ad communem hominum utilitatem/. Двете дарения образуват основата на библиотеката на катедралата Свети Марко /Мarciana/.

Строежът на сградата е започнат от архитект Якопо Сансовино през 1537-1553 г. и завършен от Винченцо Скамоци от 1582 до 1588 г.

През 1603 г. Венеция издава закон, който задължава да се дава един екземпляр от всяка нова книга на Библиотека Марчана.

Канал Гранде /на италиански: Canal Grande/

фото Mario Roberto Duran Otiz

Той е наричан от местните жители още Каналацо (Canalazzo). Той  е воден канал,  който е най-важното трасе на водния транспорт в града.

Има S-образна форма с дължина около 4 км, ширината е между 30 и 90 m, а средната дълбочина е към 5 m. 

Mост на Академия
фото Didier Descouens

Каналът пресича централната част на Венеция от Венецианската лагуна при гара « Санта Лучия » до площад « Сан Марко ». Той се пресича от 4 моста  –  Мост на Конституцията, Скалци, Риалто, Мост на Академията,  дървен, подсилен от метална конструкция.

Палацо Вендрамин-Калерджи
фото Didier Descouens

По канала се движат обществени рейсови кораби (вапорето) и частни водни таксита. Пътувайки по него, пред очите ни преминават поне 500 години история. Най-известните и богати венециански дворци са тук като най-знаменитият « Ка д’ Оро » /Златниият дворец/ от 15 в., чиято фасада наистина е била украсена с благородния метал, « Ка Дарио » от същото време, « Вендрамин-Калерджи », където умира Вагнер...

Мост « Риалто »

фото Tony Hisgett

До преди 150 години единствено този мост е пресичал Канал гранде. Той е строен 3 години през 15 в. върху конструкция от 12 000 дървени колони, които го поддържат и днес. Десетки лавки и магазинчета са разположени по него. 

Той е най-старият от четирите моста, пресичащи канала. Завършен е през 1591 г. Свързва кварталите Сан Марко и Сан Поло, в който се намира старият търговски център на града Риалто.

Мостът има каменна сводова конструкция с отвор 28,8 метра. Той е частично покрит. 

Музеи

Ка д`Оро

Ка д' оро
фото Didier Descouens

Дворецът е един от най-прекрасните примери за разцвета на венецианската готика. Той е построен в средата на 15 в. за знатната фамилия Контарини, като над неговата украса са работили известните венециански майстори братя Бон. 

Името на двореца произлиза от факта, че бялата мраморна декорация на облицовката била позлатена. През 19 в. дворецът е закупен от руския княз Александър Трубецкой за известната балерина Мария Талиони. Тя поверява реконструкцията му на Джовани Батиста Медуна, който свалил златната украса на двореца и разрушил вътрешното готическо стълбище, което било счетено за акт на вандализъм и извършителят бил осъден от венецианците за престъпление. 

Собственост на различни фамилии, Ка д`Оро е откупена през 1894 г. от барон Франкети, който я реставрира и през 1922 г я дарява на града заедно с голяма колекция – медали, печати, гоблени, фина керамика, старинни мебели. 

Днес в Ка д`Оро на първия и втория етаж се помещава галерия, носеща името на Франкети. Тук могат да се видят шедьоври на Мантеня (« Св. Себастиян »), Карпачо (« Благовещение » и « Успение Богородично »), Ван Дайк (« Портрет на младо момиче »), Тициан (« Венера при огледалото »), Филипо Липи (« Раждането на Исус »), Доменико и Джакопо Тинторето, Белини, Сансовино и др.

Мантеня - Сан Себастян

Тициан - Венера при огледалото 

Галерия дел'Академия

фото Didier Descouens

Позната също накратко като Академията, галериятя е музей, в който се разполага най-голямата колекция от венецианска живопис от 14 – 18 в., а именно художествени творби на Джовани Белини, Веронезе, Карпачо, Джорджоне, Тиеполо, Тициан, Каналето и др.

Първоначално принадлежи към Академията по художествени изкуства, а през 1882 г. става отделянето ѝ като самостоятелна галерия.

История на създаване

Галерията получава името си от Венецианската академия за изящни изкуства (на италиански: Accademia di belle arti di Venezia), която е основана през 1750 г. под ръководството на художника Джовани Батиста (Джамбати́ста) Пяце́та. През 1756 г. е призната официално от Република Венеция и през 1882 г. става самостоятелен музей. 

Колекция

Леонардо да Винчи  - Витрувиански човек

В колекцията на музея се намират също картини на Якопо Басано, Джентиле Белини, Джовани Белини, Бернардо Белото, (подписвал се като Каналето), Виторе Карпачо, Чима да Конельяно, Джорджоне, Франческо Айец, Лоренцо Лото, Андреа Мантеня, Пиетро да Кортона, Джовани Батиста Тиеполо, Тинторето, Тициан, Паоло Веронезе, Алвизе Виварини, Бартоломео Виварини и други.

Музей Корер

фото Janmad

Той е завещан на град Венеция през 1830 г. от Теодоро Корер. Член на традиционно венецианско семейство, Корер е бил щателен и страстен колекционер. Той посвещава голяма част от живота си на събирането на произведения на изкуството и документи или отделни обекти, които отразяват историята на Венеция. Неговата колекция съдържа 12000 ръкописи, 750 инкунабули и 100000 монографии и перолични издания.

Музеят се намира в сърцето на града и предлага на туристите да се насладят на невероятна архитектура и на много картини от Антонио Канова /« Орфей и Евридики », « Дедал и Икар ». « Венус » ...),  Джамбатиста Питони / «Поклонение на маговете », «Поклонение на пасторите »/, Виторе Карпачо, Джовани Белини и.т.н. Съхранява също шест дебели книги които съдържат направените от Франческо Баняра скици за декорите на театъра « La Fenice ». 

Канова - Венера
фото Didier Descouens

Белини - Мадоне Фризони

Франчесцо Баняра - 
Скица за Лучия ди Ламермор

Складове

« Фондако дей Турки » /Турски склад/ 

фото Didier Descouens

Става въпрос за бивш дворец и склад на турските търговци. Той е паметник на венецианската архитектура от 12-13 в.

« Фондако дей Тедески » (Немски склад) 

Сградата е някогашен склад и представителство на немските търговци.

фото Didier Descouens

Църкви и храмове

Църквата Сан Симоне Пиколо  (итал. San Simeon Piccolo) 

Тази църква, построена през 18 в. е расположена близо до Санта-Кроче, на Гранд-канале. Намира се вдясно от Палаццо Адольдо и срещу гарата Санта-Лучия. Храмът е посветен на св. Симеон и Иуда .

фото Didier Descouens

Единственна е във Венеция, в която литургията се проведжа по канон на триденския обред.

Тя носи названието «Сан-Симеоне Пиколо» за да се различи със съседната църква « Сан-Симеоне Гранде, въпреки че, построена след нея, нейните размери са по-големи.

Църквата Санта Мария ди Назарет (Скалци) 

Тя е образец на бароковото изкуство от втората половина на 17 в. В една от капелите са съхранени стенописи на Тиеполо.

Катедрала Санта Мария Глориоза дей Фрари

фото Didier Descouens

Францисканска готическа църква от 13-14 в., посветена на Света Богородица. 

По време на строителството са използвани няколко стила: византийски, венециански и готически. Най-добрите майстори от онова време бяха поканени да рисуват стените и да украсяват интериорните интериори. Например в храма има скулптура на « Йоан Кръстител » на известния Донатело и картината « Мадона от Пезаро » на безсмъртния Тициан.

Катедрала Санта Мария дела Салюте

фото Jean-Paul Grandmont

Църквата се появи като благодарност на Всевишния за освобождаването на Венеция от ужасната епидемия от чума през 17 в. Болестта отнема живота на десетки хиляди (това е повече от една трета от населението на града през тези векове). 

Строителството на катедралата продължава 50 години и за нейната стабилност в основата й са забити безброй дървени греди. 

Храмът е разположен срещу двореца на дожите на главния градски площад Сан Марко.

Катедрала Сан Джорджо Маджоре

фото Theudbald

Църквата се намира на едноименния остров. Построен е през 16 в. в класическия ренесансов стил. 

От 10 в. островът е собственост на монашеския орден « Свети Бенедикт ». 

Преди земетресението в началото на 13 в. тук е имало манастир и стар храм, които са били унищожени в резултат на стихиите. Новата църква се появява в началото на 16 в. Вътрешните стени изобразяват « Небесната манна » и « Тайната вечеря » от Тинторето.

Катедралата на Санти Джовани и Паоло /Заниполо на венециански/

фото Didier Descouens

Намира се на едноименния площад, построен през 1430 г. Катедралата е посветена на св. Йоан и Павел. На това място почиват 18 дожа на Венецианската република. Интериорът на храма е украсен с множество произведения на изкуството. Фасадата е направена в готически стил. Отличителна черта на катедралата е, че в кулата на храма няма камбанария.

Църква на Сан Панталон /Панталеон на венециански/

Намира се на площад Свети Пантелеймон. Църквата е възстановена в сегашния си вид през 1668 г. Таванната живопис на храма съдържа 40 библейски сцени, изтъкани заедно от Джовани Фумиани. Отсъствието на граници и на рамки създава илюзията, че стените и таванът са едно цяло. 

В църковния параклис се съхранява християнска реликва: гвоздеят на Истинския кръст.

Teatro La Fenice

Един от основните музикални театри във Венеция. Сградата е завършена до 1982 г. Именно тук през 1813 г. дебютира Джоакино Росини, чиито опери сега се поставят във всички театри по света. Театърът е изгарял няколко пъти, но всеки път е бил възстановяван в още по-великолепен вид, за което е получил името си (« la Fenice » означава « феникс »/. Последният пожар е през 1996 г., след което сцената е отворена за зрителите едва през 2003 г.

Островите

Венеция е разположена на около 120 малки и по-големи острови.

Някои от тях са много известни като « Лидо », където Лукино Висконти засне голяма част на филма «Смърт във Венеция » по книгата на Томас Ман.

Също така е известен остров « Сан Микеле ». гробището на Венеция.

Остров Мурано

фото Chris 70

Архипелаг от малки пет острова, североизточно от стария град Венеция, който от стотици години произвежда венециански, ръчно изработени стъклени изделия. 

Анджело Баровиер /1405-1460/ открива формулата на венециавския кристал и прави революция в индустрията. 

Десетилетия Венеция държи монопола в света и ревниво пази тайната, като изолира майсторите на острова и допуска излизането им само по изключение с придружител от Съвета.

Муранското стъкло е добре позната световна марка, високо ценена извън Италия.

Остров Бурано

Бурано е разположен върху 4 свързани островчета /често считани за общ остров/, намиращи се в Венециянската лагуна.

Мястото е интересно, защото има живописни многоцветни къщи с необичайно ярки цветове. Местната легенда казва, че съпругите на местните пияници са боядисвали стените, така че пияните съпрузи да не бъркат къщата си с тази на съседа. Интересното е, че на всяка сграда официално е определено, какъв да бъде  цветът. 

Тук са и майсторките на дантели. Легендата гласи, че традиционната за острова занаятчийска изработка на дантели се зародила благодарение на рибар. Устоял на песните на сирените в името на любимата си, която го очаквала в Бурано, получил от кралицата на вълните воал от морска пяна, който да положи на главата на годеницата си. Приятелките на възлюбената ѝ завидели и, пленени от красотата на воала, се опитали да го пресъздадат, поставяйки началото на вековна традиция. Там е открито първото училище за изработка на дантели, което се намира около площад « Балдасаре Галупи ». Въпреки преданието по исторически данни занаятът води началото си от 16 в.

Остров Торчело

Торчело (на италиански: Torcello) е малък остров в северната част на Венецианската лагуна.

Градът със същото име на острова първоначално вероятно е вилна зона на аристократите от градчето Куарто д'Алтино. През 452 г. тук те търсят спасение от нападенията на хуните, които разрушават Куарто д'Алтино. Градът забогатява от търговията с Константинопол и през 10 в. наброява почти 10 000 жители, доста повече отколкото населението на самата Венеция по това време.

През 12 в. наводнение залива острова и го превръща в зловонно блато. Жителите на Торчело бягат от маларията във Венеция, а материалите от оцелелите къщи са използвани за строителството на венецианските дворци. Понастоящем на острова живеят едва няколко рибарски семейства. Според неотдавнаши данни, 14 са перманентни жители.

От средновековния град са запазени « дяволския мост »,  и четири сгради — два скромни дворци от 14 в., в които има музейни експозиции, романска църква от 12 в. и катедралата Санта Мария Асунта (1008 г.) с великолепни византийски мозайки от 12 в.

фото Stefa&VIvi

Пред катедрала, срещу музей су намира един мраморен стол. Според легендата. Атила бил седнал на него...

Canaletto - Gran Canal
фото Didier Descouens