ОРФИЧЕСКИТЕ МИСТЕРИИ - ЧАСТ ОТ ТАЙНИ УЧЕНИЯ?

„Светът може да бъде завладян с лира, не с меч“ – така пророкувал митичният певец, живял някога по нашите земи. Когато Орфей засвирел на своята лира, вятърът утихвал, заслушан в чудодейната музика, птиците спирали в небето, а животните – по горските пътеки, духовете на зверовете се укротявали и те лягали в краката му.

К. Коро, Орфей и Евридики /1861/

съд от майолика от Урбино Орфей и вакханиите

Легендата разказва как Орфей влязъл през Триградското ждрело в подземното царство да дири своята обичана съпруга Евридика. Не успял да я спаси. Той получил разрешение да я върне от Ада, но само при едно условвие :  да не се обърне и да я види.  Естествено, той не могъл да издържи и така я загубва. В мъката си спрял дя вижда другите жени. Тогава разярените вакханки - жени, които придружавали Бакхус / Дионис при гърците/ и които са били като луди, го разкъсали и хвърлили в реката. 

Всяка капка от кръвта му се превърнала в нежно планинско цвете- силивряк, орфеевото цвете. В наше време науката е установила, че то е на възраст над 2 млн. години и може да се възстановява след повече от 30 месеца в хербарий. Заради изключителните му качества е било изследвано от НАСА и от руски секретни лаборатории. И днес чудното орфеево цвете може да се види в Родопите.

Някога орфическите мистерии били част от тайни учения, в които били посветени малцина, най-достойните според тогавашните разбирания /гръцката дума mysterion. mysteria означава таен култ/.

Орфей очарова животните с лирата си
Саркофаг от 3ти в. пр. н. е.
фото Marsyas

Орфей произхождал от тракийската аристокрация и живял в Родопите. Според легендата той бил син на тракийския речен бог Еагър и на музата на поезията Калиопа. С песните си възхвалявал божествената природа и се стремял да научи хората да отдават почит на нейните божества.

Още като младеж Орфей пътувал до Самотраки, а после отишъл в Египет, където бил посветен от жреците в Мемфис и се обучавал над 20 години в египетските мистерии. След като се завърнал в Тракия, събрал около себе си аристократите и също започнал да посвещава в тайнства.

Орфей свещенодействал в най-древното светилище на траките в Родопите. Предполага се, че това е свещеният храм на Дионис в Перперикон, където са извършени две изключително съдбоносни за човечеството предсказания : Александър Велики разбрал, че ще завоюва Азия и света, а римляните - че ще създадат световна империя. По сведения  на римския историк Светоний, бащата на римския император Октавиан Август, който водил войската си из отдалечените части в свещената планина на Дионис, се допитал до оракула и жреците му потвърдили, че синът му ще стане господар на целия свят.“

Перперикон
фото Nanko Lazarov

Подобно знамение получил и самият Александър Велики, когато „принасял жертва на същия този олтар“. През 2008 г. археолози обявиха, че са открили въпросното светилищи в Перперикон. Находките показват, че там са ходили на поклонение хора от целия Източен и Източносредизимноморски басейн.

Изглежда, Орфей е бил по-скоро жрец, надарен със свръхестествени възможности, но и притежаващ задълбочено познание, а учението му е било своеобразен опит да облагороди суровити нрави и да научи хората на по-висока култура. Намесата му в религиозната доктрина за отвъдния живот и пътя към безсмъртието обаче влязла в противоречие с официалната тракийска царска идеология и е твърде вероятно да е станал причина за гибелта на певеца.

Съвременната наука счита, че героят е вдъхновил цяла философско-религиозна система, получила в наши дни името ОРФИЗЪМ. Според проф. Фол, Тракийският орфизъм  възниква в Тракия в края на второто хилядолетие пр.н.е., по името на създателя му Орфей. По-късно се разпространява в Гърция и средиземноморския свят / 6 в. пр.н.е./

Питагор

Платон

Някои смятат, че първите школи за посвещение в Европа саименно създадените от Орфей в Родопите. Основна за Орфизма е вярата в безсмъртието - в живота отвъд или в прераждането. Тракииските орфици вярвали в безсмъртието телом и духом, за тях смъртта била преминаване в отвъдна реалност. За гръцките орфици безсмъртна била душата, която се прераждала в други тела. Последователите на това учение практикували аскетичен начин на живот, за разлика от тракииците, и ползвали свещени текстове. Питагор и след него Платон се съблазняват от тази идея за прераждането.

Основно божество, почитано от гръцките орфици, е Дионис / Вакх / в двете му хипостази /проявления/-Загрей и Сабазий. 

Загрей е син на Зевс и Персефона. Литературният орфизъм го знае като „Първият Дионис“. В тракийската митология Загрей е бог на Слънцето.

Сабазий (Сабо, от гръцки – спасител) е фригийско-тракийско божество на растителността, земеделието и лечението, древно божество на живата природа, на човека и неговото здраве, на продължението на рода, благодетел и дарител на безсмъртието. 

Дионис подарява един кантарос
/чаша за кино/
VIти в. пр.н.е.

Тракийският орфизъм съчетава почитта към хтоничните /земните/ и соларните /свързани със Слънцето/ божествени сили. Животът е започнал от великата Богина-майка /Земята/ и възпроизводството на Космоса и обществото се основава на цикли, а не на линейно време.

И нещо особено любопитно: орфиците означавали съставките на Космоса с цифри, а по-късно – с музикални тонове, така се породили религиозните напявания. За разлика от гръцките орфици, при тракииските музикалните тонове не били толкова симетрични, ритъмът бил „асиметричен“ – именно там според някои хипотези е произходът на уникалните неравноделни тактове в българския фолклор. Същата асиметричност в организирането на сакралното пространство се открива и в царските гробници под могилен насип.

Тракийски гроб в Казанлък

Преди хилядолетия орфическите мистерии се правели само от посветени. Тайнствата ставали в затворени общества и на скрити места- скали и пещери, недостъпни за погледа на останалите хора, където посветените осъществявали контакт с висшите същества от духовния свят. Те били придружени с хорови песни и мимически игри.

Знатните мъже отивали облечени в бели ленени одежди и без оръжие – без метали по себе си. Кулминацията на мистериите била символичната смърт на царя-жрец, отъждествявана с разкъсването на Дионис от титаните, и символичното зачатие на Богинята-майка, даващо началото на живота. Символичната смърт се осъществявала чрез жертвоприношение на бик, кон или козел, а зачатието – чрез масово съвокупление на мъже и жени, което накарало Херодот да обвинява траките в полова разпуснатост. Външно мистериите протичали като представления с песни и танци, но всъщност били езотерични посвещения за тесен кръг от хора, чиято цел била да узнаят законите на невидимия свят и да си осигурят безсмъртие. Кандидатите били подлагани на проверка за психическа издържливост, нравственост и вярност към учението и само успелите били посвещавани в мистериите.

Смята се, че траките, които през 5 в.пр.н.е. се настанили в Пирея и Атина като колонисти занаятчии и търговци, успели да вложат култа към Богинята-майка и на гърците. За това споменава и философът Платон в „Държавата“. Той изтъква, че религиозната служба, обредите и празничната процесия в Атина се извършват от траки. Разпространението на различни митове за Орфей обаче дължим именно на древните гърци.

Как днес се почита древният празник

От 2003 г. насам в последната събота и неделя на юли край Триградското ждрело се организират празници, наречени „Орфически мистерии“ – възстановка на езически обреди от древното ни минало. Сегашните „Орфически мистерии“ започват с обичайно напяване на китки, при което момите пиеят и наричат набраните цветя за скорошна сватба или богата реколта. Пие се лековит мурсалски чай, а по залез слънце се хваща „жив“ огън -обичай, при който се пали нов, „жив“ огън за подновяване на домашните огнища или да пребори болестите по хората и животните.

После чистият планински въздух се изпълва с енергията на нестинарите – те минават боси по жаравата и нозете им остават непокътнати. Колко вяра трябва да имаш, за да преодолееш страха и тленното? Кукерите прогонват с танците си злото в хората и около тях. Всички древни народи са използвали танца за омилостивяване на природата, защото чрез звуците и подскачането лошото изтича в земята, а пространството се пречиства чрез вибрациите на звука.

Дяволско гърло

После факелно шествие стига до пещерата Дяволското гърло. В нея е най-високият подземен водопад на Балканите, а от грохота на падащата от десетки метри водна маса съвсем ще ви се стори , че сте в ада, в гърлото на дявола. В шествието, за да ви пренесат съвсем в онзи омагьосан свят, ви съпровождат конница, кукери, оплаквачи, гайдари и певци. Там може да видите и истинско жертвоприношение – както векове и хилядолетия наред се е правило по нашите земи, с ритуалното белязане на челата с кръв от жертвеното животно. Сутринта може да участвате в обредното посрещане на Слънцето, изпълващо природата с живот.

Орфей вдъхновява художниците.

Във Франция, Гиом Аполинер характеризира едно движение на изкуството с името «орфизъм». Това движение използва главно дъги от кръгове, правоъгълници, триъгълници, квадрати. 

Към него се присъединяват такива художници като Роберт и Соня Делоне, Фернанд Леже, Францис Пикабия, Мари Лорансен и Марсел Дюшан.

В областта на музиката прочути са следнитке опери : Орфео на Монтеверди, Орфей и Евридика на Глук и Орфей в Ала на Офенбах.