РАХМАНИНОВ

Тази година се навършиха 80 години от смъртта на Рахманинов и 150 години от неговото раждане - чудесен повод да си спомним за него.

Колко хора в света могат да се похвалят, че кариерата им започва на 4 години?! Cергей Рахманинов е един от малкото личности, чиято биография започва като на дете-чудо, за да стигне до професионалните висоти на световно признание, да запише името си сред великите колоси на музиката. На 9 вече е студент в Консерваторията в Санкт Петербург. На 19 завършва със златен медал Московската консерватория, а на 28 дирижира в най-големия руски театър „Болшой“.

Сергей Василиевич Рахманинов е руски композитор, пианист и диригент от плеядата големи композитори на 19-20 век. Считан е за продължител на т.нар. могъща петорка /Александхр Бородин, Цезар Кюи, Милий Балакиреа, Модест Мусоргски и Николай Румски-Корсаков/ и на симфониите на Чайковски. Той е последният велик композитор на руския романтизъм. 

Биография

Рахманинов е роден е на 1 април 1873 г. в едно имение в Новгородска губерния, Русия. Детството му преминава над пианото и е едва на 13, когато го представят на великия Чайковски. Между двамата се зараждат силни чувства на привързаност, която дава отражение върху музиката на младия композитор.

Дипломната му работа е операта „Алеко“ по произведението на Пушкин „Цигани“. Зареждат се клавирен концерт, романси, пиеси за виолончело и пиано, и знаменитата му „Прелюдия в до-диез минор“, която го прави световноизвестен.

Александхр Силоти и Рахманинов

Според биографите на Рахманинов, любовта към музиката у него запалил

неговият братовчед, пианист Александр Силоти. Малкият Сергей обичал да импровизира на пианото, а Силотио наричал „моят Шопен“.Това породило в него желанието за собствен музикален стил, който запазва в способността си да импровизира като в игра с хармонията на звуците, до края на дните си. От млад той преминава през цялата „кухня“ на музикалното изкуство - свири, преподава по пиано, дирижира и композира.

Творческа кариера

Кариерата му като композитор минава през труден период. Първата му симфония не е посрещната ласкаво от критиката и това му създава за дълго време комплекс. Тогава изпада той в творческа депресия и трудност да превъзмогне страха си от следващ провал.

театър Болшой
фото A. Savin

През 1901 г. младият Рахманинов отново започва да пише, а клавирният му концерт е посрещнат възторжено от публиката. Предлагат му диригентско място в „Болшой театър“ и след 2 години заминава за Италия. От родината на музиката се премества в Дрезден и там напълно се отдава на композирането.

През 1909 г. Рахманинов предприема голямо концертно турне като пианист и диригент в САЩ. След Октомврийската революция през 1917 г. композиторът е на кръстопътя на сериозно решение. Конфискуването на родното му имение от съветската власт го обижда и плаши. Първоначално емигрира в Швеция, а после заминава за САЩ. В Америка работи като пианист и гастролира в Европа, а славата му на музикант расте.

Гроб на Рахманинов
фото anthony 22

През 1942 г., по време на едно от своите турнета, Рахманинов е диагностициран с напреднал стадий на меланом. Композиторът умира на 28 март 1943 г. в Бевърли Хилс, Калифорния, мечтаейки да види за последно родината си.Тежката болест не му позволява да го стори, но той завещава на близките си: „Аз съм руски композитор и родината ми е оставила отпечатък върху характера и възгледите ми. Музиката ми е плод на моя характер, затова тя е руска музика.“

Погребан е в Щатите, в гробището Кенсико в Ню Йорк. През 2015 г. културното министерство на Русия отправя искане за ексхумиране на тленните останки на Рахманинов, за да бъде погребан в Русия, позовавайки се на последната воля на композитора.

Много руски дейци застават зад тази идея, считайки, че САЩ са „приватизирали известността на руския композитор, представяйки емигрирането му от родината по погрешен начин“. Срещу преместването обаче се обявява праправнучката на композитора, родена в Щатите - Сюзън Рахманинов Волконская Уанамейкър. Тя отрича композиторът да е искал да бъде погребан в Русия. Същевременно подчертава, че никой не може да го „раздели с Русия“, защото музиката му е олицетворение на руския романтичен дух и въплъщение на руската душа“.

Тази реакция вероятно е породена от една предавана през поколенията обида от това, че през 1931 г. музиката на Рахманинов бива официално забранена в СССР като „декадентска“. 

Скандалът тръгва от симфонията му „Камбаните“, заради която тесногръди критици му лепват прозвището „враг на СССР“. Самият Рахманинов, според биографите му, жадувал за родината си, но така или иначе остава погребан в Щатите, а днес във всяка енциклопедия можем да прочетем, че Рахманинов е „американски и руски“ композитор.

Рахчанинов като композитор

Творчеството на Рахманинов обхваща различни жанрове, но централно място в него заемат клавирните му произведения. От тях най-известни са четирите концерта за пиано с оркестър, прелюдиите, етюдите - картини, сонатите и др. , както и знаменитата му „Рапсодия върху тема от Паганини“, изградена под формата на 24 свободни вариации върху Паганини и католическия реквием „Diеs irae“.

Рахманинов създава 3 незабравими симфонии, много симфонични танци и симфоничната поема „Островът на мъртвите“. Автор е на 83 романса и на много песни за сопран и тенор със съпровод на пиано, по текстове на Толстой, Пушкин, Гьоте, Виктор Юго, Чехов и др.

„Композирането на музика за мен е също толкова важно, колкото дишането или храненото: това е една от основните жизнени функции“, казва великият композитор.

„Прелюдия в до-диез минор“, написана през 1892 г., буквално го изстрелва към върха на славата. Тогава е само на 19 г. „ В тази прелюдия е целият дух на Русия!“, възкликва един музикален критик.

Концерт за пиано №2, създаден през 1901 г., го спасява от депресията и отприщва с неподозирана сила таланта му. Този концерт е една от най-популярните и най-разпознаваеми творби на Рахманинов. „В него сякаш е целият му живот, всичко преживяно“. В концерта се дочуват църковните камбани, които сякаш предвещават възкръсването на духа му за нов живот.

В началото на 1900 г. Рахманинов започва редовно да изнася концерти в Европа като пианист и диригент. Когато започва Втората световна война и нахлуването на нациска Германия в Полша, Рахманинов заедно със съпругата си и двете им дъщери, напуска семейната „Вила Сенар“ в Швейцария, където семейството прекарва всяко лято. 

Той е женен за своя далечна братовчедка, Наталя Сатина, от която има две дъщери - Ирина и Татяна. Изплашени от войната, Рахманиови се връщат в САЩ, но по-малката дъщеря Татяна остава в окупирания от нацистите Париж. Рахманинов дълго време не може да установи връзка с нея и това го изпълва с тревога. Именно в такъв смутен период от живота си създава „Симфоничните танци“. За щастие Татяна оцелява и се прибира при семейството си в САЩ.

Последната симфонична творба на Рахманинов е „Фантастични танци“. В нея най-силно може да се усети носталгията му по Русия. Всъщност, в Щатите той създава само 6 произведения. Повечето си творби създава в Швейцария. През 1942 г., по време на турне, лекарите го диагностицират с напреднал стадий на меланом. Когато през същата година здравето му силно се влошава, семейството му решава да се приберат в САЩ. Композиторът умира на 69 години, отпаднал физически, но изпълнен с идеи за работа. През март 1943 г. камбаните на спомена за родното място звънят за последно в ума и сърцето му, но техният глас в музиката на Рахманинов завинаги остава в прекрасната му симфония.

Ръцете на Рахманинов