Д Р Е В Н А Ф И Л О С О Ф И Я

 

Д Р Е В Н А    Ф И Л О С О Ф И Я

Старогръцката философия е дълбоко свързана с първите древни стъпки в областта на физиката.

Атинската школа
Рафаеле Санзио

Пресократните философи

Факт е, че първите философи са тези, които именно са измислили самата дума "qилософия» /който обича мъдростта/. Става въпрос за т.нар. "досократичните», понеже са живеели преди Сократ (Σωκράτης - Socrates), от 7 до 5 в. пр. н.е. в Гърция и Мала Азия, в Иония, тази част на западна Турция, която тогава e била обитавана от гърците до 1923 г.

Тези хора са си задавали въпроса коя е основната причина за съществуване на човека, която да не е свързана с Бог.

Нищо чудно, че са намерили тази причина в това, което ръководи нашия живот, т.е. 4-те първични елемента: водата, огънят, въздухът и земята.

За   ТАЛЕС (Θαλής - Thales) от гр. Милет /6 в./, без водата няма живот, а без живот няма мисъл. И до някъде е прав : знае се, че животът на света се е появил във водата.

За  АНАКСИМЕН (Ἀναξιμένης - Anaximenes), пак от гр. Милет, произходът на всичко е свързан с въздуха. Според него всичко произлиза от първоматерията – въздуха и се връща обратно в нея.

АНАКСИМАНДЪР (Άναξἰμανδρος - Anaximandros), от друга страна, смята че в основата на нещата стои не въздухът (Анаксимен) или водата (Талес), а едно неопределено вещество, което той нарича апейрон (безпределното). То е извор на всичко, вечен и неразрушим, единствена причина за създаването и разрушаванетото на всичко. За него, принципът на нещата е неопределен. 

Много други физици, както и тези първи известни философи са направили различни предложения. Тази обич към мъдростта означава много за древните гърци: тя покрива теоретичното /мисълта, знанието/ и практическото измерение/действието, поведението/ на съществуването.

ПИТАГОР (Πυθαγόρας - Pythagoras) е същевремено математик, физиц, музиколог, но също и преподавател. Според него, всичко е брой, като по-важни са първите четири числа, чиято сума е равна на 10 /1+2+3+4/.

За да разберем защо, трябва да знаем, че логос /λογος/ означава на гръцки и слово.

Той пръв използва думата космос /на гръцки красота/ за да описва света като космичен. Математическите закони според наго ръководят хармоничния ред на света.

За Питагор може да се говори часове.

 

фото  Didier Descouens.

Но време е да се премине към ХЕРАКЛИТ (Ηρακλειτος - Herakleitos), родом от Ефес. Той е известен предимно с неговия панта рей /παντα ρει/всичко тече/. Не е възможно да плуваш в една и съща вода в една река.

Също така, всяка сутрин изгрява ново слънце. Значи днешното слънце е различно от вчерашното.

Според него, едно нещо никога не е идентично на себе си. Следователно идентичността му е все различна.

Хераклит е философът на движението. Природата съществува благодарение на съжителството или приемствеността на противоположностите.

 

За ПАРМЕНИД (Παρμενίδης - Parmenides) принципът на природата се намира в съществуването на Битието, което е единствено, неподвижно и абсолютно, и в несъществуването на Небитието.

 

Един друг философ е ЗЕНОН (Ζήνων - Zenon), роден в Едеа.

Много е интересен, понеже неговата теория се основава на безкрайносттпа и на неограниченото. Доказва това чрез прочутите му парадокси :

фото Martin Grandjean

Заекът никога няма да може да изпревари костенурката. Заекът, като знае, че е по-бърз от нея, й позволява да тръгне преди него. Тръгва от точка А. Но докато стигне до точка В, където е била костенурката, когато той тръгва, тя вече е стигнала до точка С и.т.н. Следователно, движението не е невъзможно.

фото Marrtin Grandjean

     Една стрела никога няма да може да олучи целта си, защото преди да я достигне, трябва първо да покрие половината разстояние, което я дели от нея, а преди това, половина от половина, а преди това...                                                   

Естествено, че той знае, че движението съществува. Но иска да докаже че това движение не може да се възпреме от мисълта.

 

ЕМПЕДОКЪЛ (Ἐμπεδοκλῆς - Empedocles), роден в Агридженто, за първи път предлага една природа, в която 4-те елемента се срещат.

 

Картина от Антоан Куапел
1692 г.

Идват атомистите. Първият от тях е един много смешен философ, най-веселият от всички : ДЕМОКРИТ (Δημόκριτος - Democritos), създателят на теорията на атомите.

"Атом" на гръцки означава «което не може да се раздели». Иначе казано, атомът е наистина най-малката част, която същесвува в природата /знае се вече, че не е вярно, говори се за  разцепването на атома/.

Следователно трябва да се предположи празнота между атомите.

Така че нещата съществуват защото атомите се слепват и създават агрегати.

Природата е набор от агрегати и представлява последователност от агрегати и дезагрегати.

Той ги описва като прашника, която се носи във въздуха.

За него основата на природата е материята.

 

Сократ и неговите послодователи

И дойде моментът да се представат гигантите на философията : Сократ, неговият ученик и последовател ПЛАТОН и АРИСТОТЕЛ. Но за тях трябва да се говори с часове.

Време е да се премине към ЕПИКУР (Ἐπίκουρος - Epikouros), който и без това се явява, като достоен наследник на Демокрит.

Роден е в селището Гаргет, близо до Атина, през 341 пр.н.е. Детството си прекарва в о. Самос, където баща му упражнява известно време професията на учител.

През 323 пр.н.е., той се завръща в Атина. Учи философия и така се запознава с идеите на Платон  (Πλάτων / Plátôn) и Аристотел (Ἀριστοτέλης - Aristoteles).

След това е преподавател в различни селища на Мала Азия, където спечелва привърженици на атомистичното учение.

През 306 пр.н.н. се завръща отново в Атина, където прекарва останалата част от живота си. Основава философска школа е известна под името "Градината на Епикур“, на входа на която стоял надписът: "Гостенино, тук ще прекараш добре времето си; тук е върховното благо – удоволствието“. Тя е организирана на демократичен принцип: в нея се допускат представители на различни прослойки, а също и жени.

Епикур умира през 270 пр.н.е.

 

фото D.N.R.

Римският поет ХОРАЦИЙ (Horatius) е автор на този извесен израз Carpe diem, т.е. буквално «бери деня». В него се концентрира голяма част на епикурейската философия.

Друго нещо : думата епикуреец стана синоним на удоволствие, ако ли не на любител на оргии.

Нищо подобно : Целия си живот, Епикур, който живеел много «семпло», проповядвал умереност. За него, преди да се насладиш, важно е да не страдаш. Като намали своите желания, човекът нама да пострада, заради факта, че на може да ги задоволи.

 

Как може да се достигне това?

Епикур намира потвърждение именно в теорията на атомите на Демокрит.

Но той вмъква в неа нещо повече. Според Демокрит, атомите се движат свободно в празнота, но вертикално отгоре на долу. Една сила, свързана със случайността, и която се казва клинамен, прави така, че два атома се удрят и така образуват един агрегат, и така телата се образуват от само себе си.

Когато дойде време телата да умрaт, те просто се разпадат и отново започва това безкрайно падане в празното до тогава, докато клинаменът  изпълни своята роля.

Самата душа е атом.

Следователно не е нужно човекът да се страхува от смъртта, която след стрха от страданието, е другият голям страх на човека.

Философията на Епикюр е материалистическа : всико е материя, като атомите.

 

Епикурейската философия, за разлика от другита философии, приема сщестуването на боговете : и те са атоми, само че са много леки и си живеят в своя свят без да се занимават с нашите страхове.

 

И така : страхът от смъртта изчезва. Но човекът се страхува също от страданието. За това той търси преди всичко удоволствието... с умереност.

Този морал на Епикюр е вид хедонизъм / от гр. Ηδονη - hedone удоволствие/. Той се основава на тези принципи :

•  Не бива да се страхуваш от бог.
•  Не бива да се страхуваш от смъртта. Той сам казва за нея : Когато ние сме,   нея я няма. Когато тя е, ние не сме.
•  Лесно е да придобиеш добри неща в живота.,
•  Лесно е да преодолееш лошите неща в живвота.
•  Лесно е да се сдобием с доброто.
•  Лесно е да понасяме смело лошото.

Един друг рмски поет, ЛУКРЕЦИЙ (Lucretius), също беше последовател на Епикур в материалистическите му схващания за човека и обществото. 

Автор на обемистата философска поема „За природата на нещата“ (De rerum natura) в 6 книги, общо над 7000 стиха.