С И Ц И Л И Я

Сицилия е регион на островна Италия, административен италиански регион, който се ползва със специален автономен статут и се състои от девет провинции: Агридженто, Калтанисета, Катания, Ена, Месина, Палермо, Рагуза, Сиракуза и Трапани.

История

В древността територията на Сицилия е била населявана от три племена – сикули, сикани и елими. 

В античността островът се е разглеждал като част от Магна Греция (Magna Graecia). За властта върху острова избухват първо Сицилианските войни. Тези войни, наричани също Гръко-пуническите войни, са серия от конфликти между пуните (другото име за картагенците) и елините от Сиракуза, за контролирането на Сицилия и западното Средиземноморие между 600 пр.н.е. до 265 пр.н.е. 

Следват Пуническите войни между Рим и Картаген, състояли се в периода 264 –146 г. пр.н.е. Наричат се пунически, защото римляните наричали картагенците пуни като ги приравнявали с финикииците. Поводът бил борбата за сфери на влияние между Римската република и Картаген. Рим имал претенции към големите острови в Средиземно море и преди всичко към Сицилия, която попадала в сферата на влияние на Картаген. До 264 г. пр.н.е. между двете държави царял мир. Имали подписани междудържавни договори както в областта на търговията, така и в политиката. И двете държави се разраствали бързо. Римската република покорявала Апенините, а Картаген Северна Африка.

В Южна Италия и Средиземно море обаче интересите им вече се пресекли. Не без основание Цицерон  (Cicero)(1 в. пр.н.е) описва Сиракуза по негвоо време като най-големия и най-красив древногръцки град в света. След разрушаването на Картаген, Рим установява свой контрол върху острова и съответно и върху Средиземноморието. 

Сииилия според Петингер (4 в.)

През Ранното средновековие, островът е завладян от арабите и тук е установен Сицилиански емират (831 – 1072 г.). Островът е възвърнат за християнството от норманите с учреденото тук Сицилианско кралство (1091 – 1194 г.). През 1194 г.  император Хайнрих VI (Heinrich VI) включва Сицилия в границите на Свещената Римска империя и поставя началото на династията Хоенщауфен  (Hohenstaufen) 1194 – 1266 г.).

Римските папи водят дълга борба с представителите на династията Хоенщауфен за Сицилианското кралство. През 1258 г. крал на Сицилия става незаконният син на император Фридрих II (Friedrich II) – Манфред (Manfred), но във войните за надмощие между гвелфи и гибелини, той е победен от Карл I Анжуйски  (Charles I d'Anjou) и на острова се настаняват французите. През 1282 г. избухва въстание срещу французите, подпопомогнато с финанси от византийците и с военна сила от арагонците и прераснало във война, като в резултат през септември 1282 г. арагонският крал Педро III Арагонски (Pedro III d'Aragon) завзема Сицилия. На 18 ноември 1282 г.  новият папа Мартин IV (Martin IV), французин по рождение, отлъчва Педро III Арагонски от Църквата, заедно с финансиралия въстанието византийски император Михаил VIII Палеолог (Μιχαήλ Η΄ Παλαιολόγος - Michel VIII Paléologue)

От 14 век нататък Сицилианското кралство е последователно владение на кралство Арагон, Испания, за кратко от Савойската династия и след това в династична уния с Неаполитанското кралство се управлява от Бурбоните. 

Cицилия през 1785 г.

В средата на 19 в. започва период от италианската история, известен като Рисорджименто (Risorgimento - Възраждане). Избухват редица революции, безработицата става огромна.

Едва след известно политическо безредие през 1946 г., съгласно новата италианска конституция Сицилия става автономен регион със собствен парламент и избран президент.

Сицилия днес

Историята на знамето на Сицилия

Рядко се замисляме, но знамената на държавите, градовете, островите понякога са много повече от няколко цвята, подредени в определен ред. Често там се крият истории и легенди.

Знамето на Сицилия в червено и жълто съществува от повече от 700 години. За първи път се появява през 1282 г., когато обединение на сицилианските градове взема решение да изгони от острова всички французи и потушава въстанието в Палермо.

фото Ddurbmonnejg

Знамето е в два цвята - жълто и червено, а в центъра е изобразен трискелион – древен символ на три бягащи крака, излизащи от една точка. Символът се използва за първи път от древните гърци, които обикалят Сицилия по море и оприличават острова на триъгълник – тринакриос. Това е и древното име на острова – Тринакрия. И до днес трите крака символизират трите края на Сицилия.

Палермо и Корлеоне са първите два града, които основават Конфедерацията, изправила се срещу Анжуйската династия. Червеният е бил цветът на Палермо (така е и до днес), а жълтото – на Корлеоне (градът, който е бил земеделската столица на острова).

Главата в центъра е на Медуза Горгона – древното чудовище от древногръцката митология, за което се вярвало, че може да вкамени човек само с поглед.

АГРИДЖЕНТО (Agrigento)

фото Codex

Пиндар
фото NikonZ7II

Агридженто е наричан "най-хубавият от всички градове на смъртните“ от древногръцкия поет Пиндар (Πίνδαρος - Pindarus). 

Вале деи Темпли (Valle dei Templi - Долината на храмовете)

Това е уникална редица от златистокаменни дорийски храмове покрай един дълъг хребет, обърнати към морето. 

Гърците, дошли за първи път в Сицилия през 8 в. пр.н.е., започват да изграждат над 15 храма приблизително 300 години по-късно. Днес те са с най-голямата концентрация на ранна гръцка архитектура извън Гърция.

фотосBerthold Werner

Темпио дела Конкордия (Tempio della Concordia - храмът на Хармонията)

Той е изграден около 430 г. пр.н.е. и е един от представителните паметници на елинския свят; с 34 външни колони, които все още са изправени, той е един от двата най-добре запазени гръцки храма в света.

Темпио ди Джове (Tempio di Giove - храмът на Зевс) 

Три пъти по-голям от него е гигантският Темпио ди Джове, чийто римски аналог е Юпитер, или Йове. Той е най-големият дорийски гръцки храм, изграждан някога. Археолозите смятат, че той е по-голям от базиликата "Св. Петър“ в Рим.

Но никога не е бил довършен и днес остават cамо руини.

МОНРЕАЛЕ (Murriali)

фото Ludwig 14

Градчето, кацнало на върха на хълм, се намира много близо до Палермо. Населението на общината е 38 572 души (към 2011 г.). 

Монреале е основан от норманите през 12 в., недалеч от древното арабско село Балхара, по склоновете на планината Капуто, на 310 м надморска височина.

Катедралата Монреале 

фото Holger Uwe Schmitt

Тя е изключителен архитектурен шедьовър от 12 в. и е част от световното наследство на ЮНЕСКО заради невероятната си архитектура (смесица от романска, норманска, класическа и арабска стилистика) и византийски златни мозайки, които я красят отвътре.  

Освен моменти от Библията (Адам и Ева, унищожението на Содом и Гомор, сцени от живота на Христос) и библейски лица, са изобразени и светски фигури 

Вилхелм Втори Добрия (Guglielmo II), който управлява по това време Сицилианското царство, е изобразен на няколко места, .

фото Holger Uwe Schmitt

Неговото царуване се смята за златен век в историята на Сицилия. С богато украсената катедрала той искал да демонстрира политическа и религиозна мощ, както и да надмине дядо си, който е издигнал катедралата в Чефалу (Cefalu). 

ПАЛЕРМО

Палермо (Palermo) е исторически град в Южна Италия,  столица на автономния регион Сицилия и на провинция Палермо. Населението на града е 676.120 жители (по данни от 2013 г.), разположен на площ от 158,9 кв.км. 

Намира в северозападната част на остров Сицилия, на Тиренско море. Градът е познат с богатата си история, култура, архитектура и гастрономия. 

Катедрада

фото Carlo Pelagalli

Тя е интересtн архитектурен обект. Характерно при нея е сливането на много стилове, което е следствие от дългата история на допълнения, промени и възстановявания. 

Там се помещават известната Капела Палатина (Cappella Palatina) – параклис на нормандските крале на Сицилия, а също и сградата на операта - Teatro Massimo. 

Катедралата "Успение Богородично" (Basilica Cattedrale Metropolitana Primaziale della Santa Vergine Maria Assunta) е позната като Duomo или Катедрала на Палермо.

Катедралата е в каталунски стил и в нея се намира саркофагът на починалия през 1250 г. монарх Фридрих II, син на Фридрих I Барбароса (Friedrich I Barbarossa), известен като Stupor mundi (ступор на света). Прочута е с уникалните гробници на сицилианските крале и на германските императори, при управлението на които Сицилианското кралство достига апогея си.

Тя е също мястото на съхранение на мощите на покровителката на града света Розалия и е център на изключително сицилианския култ към тази светица, известен от 17 в.. В периода 12-17 в. е реконструирана няколко пъти, съчетава в себе си чертите на арабско-норманска архитектура, готически стил и класицизъм,                                       

фото Andrea dell' Vecchio

Предистория

През 4 в. на мястото на сегашната катедрала е имало църква в чест на местния мъченик епископ Мамилиан, разрушена впоследствие от вандалите. При византийците през 604 г. на същото място е построена нова църква в чест на Пресвета Богородица, осветена според местната легенда от папа Григорий Велики. През 831 г. Палермо е завладян от арабите, които превръщат църквата в джамия.

На 6 януари 1072 г. норманите начело с Робер Гискар (Robert Guiscard) и неговият по-малък брат Роже (Roger) превземат Палермо. В същия ден джамията е отново осветена в чест на Богородица и тук палермският архиепископ Никодим извършва първата литургия по гръцки обред и благодарствен молебен в чест на победителите. След като се премества в Палермо, Аделаида Савонска (Adelasia di Savoia) – майка на Роже II и регентка в годините на неговото малолетие (около 1112 г.) прави Катедралата на Палермо главна в норманска Сицилия. На 25 декември 1130 г. Роже II е коронясан в катедралата като първи монарх на Сицилианското кралство. 

Роже II

Тук по-късно са коронясани неговите наследници Вилхелм I Злият (Guglielmo il Malo - 4 април 1154 г.) и Вилхелм II Добрият (Guglielmo il Buono - 10 май 1166 г.). През 1154 г. Роже II той е погребан в катедралата.

От сградата на катедралата от 7-12 в. до наше време са останали само криптата, по формата на която може да се съди за първоначалния строеж, и лявата от четирите колони на южния портик, върху която е издълбан цитат от Корана.

Норманска катедрала от 12—13 в. (базилика на Гуалтеро)

източната част на базиликата

Гуалтеро Офамилио

През 1179 – 1186 г. на мястото на старата катедрала амбициозният и силен архиепископ на Палермо Гуалтеро Офамилио (Walter Mill), по произход норманец строи нова катедрала, с име "Успение Богородично", която се превръща в център на новата архиепископия. Желанието му е да подчертае столичния статут на неговата епархия в противовес на кралската катедрала, разположена от Вилхелм II Добрия (Guglielmo II il Buono)в Монреале. Тъй като възможностите на архиепископа значително отстъпват на възможностите на краля, базиликата на Гуалтеро значително отстъпва на своята конкурентка от Монреале по пищност на украсата.

Катедралата на Палермо представлява трикорабна базилика с три абсиди. За външния вид на базиликата на Гуалтеро може да се съди по източната част на съвременната катедрала, съхранила първоначалния си арабско-нормански вид – тесни стреловидни прозорци, многочислени заплетени фалшиви арки с изящни инкрустации, растителни орнаменти.

Гробница на Фридрих II
фото Jose Luis Bernardes Ribeiro

От същата тази епоха датират гробниците на императорите и сицилиански царе от династията Хоенщауфен – Хайнрих VI и Фридрих II, както и на техните съпрузи Констанс Норманска (Constance de Normandie), дъщеря на Уилям Завоевателя, и Констанца Арагонска (Constanza de Aragon), намерили последно убежище в катедралата. В новата базилика от старата катедрала е пренесено и тялото на Роже II. Тези саркофази са събрани в една от страничните капели по време на последните големи пристройки през 18 в. и са единствените следи от норманския период в интериора на катедралата.

През 12-13 в. 

В катедралата на Палермо се короноват всички крале на Сицилия, като се започне с Роже II (Roger II). 

На 4 септенмри 1282 г., в резултат на Сицилианската вечерня става преминаване на   Сицилия под властта на Арагонската корона.

Пристройки от 14-17 в.

След Федериго II (Friedrich II Hohenstauffen), властта на кралете от Арагонската династия значително отслабва, те вече не контролират Палермо, който преминава под властта на феодалния дом Киарамонте (Chiaramonte). Така че връщането на Палермо под пряка власт на краля съвпада по време с пресичането на наследствената линия на сицилианските крале (1409 г.) и с прехода към власт над Сицилия директно от кралете на Арагон. През следващите три века Сицилия е част от арагонските, а след това от испанските владения и се управлява от вицекрале. Във връзка с това значението на катедралата на Палермо като столична катедрала спада, а от всички крале на Сицилия от Арагонския дом в катедралата на Палермо е погребан само Педро II (Pedro II).

През 14-16 в. доизграждането на катедралата на Палермо продължава. През 1342 г. са завършени четирите ѝ ъглови кули, а през 1352 г. е създаден централен портал в готически стил. В периода 1426 – 1430 г. по проект на Антонио Гамбарa (Antonio Gambara) е построен южният портик на катедралата с три стрелковидни арки, издържани в стил Каталонска готика. В същото време над южния портал на катедралата Гамбарa поставя мозаечна икона на Богородица на трон. По това време катедралата впечатлява със своите най-известни светини: статуята на Madonna Libera Infe(1469 г.) и мощите на света Розалия (1624 г.).

Портал на Гаджини
фото Berthold Werner

Развитието на църквата през 16 в. е свързано със семейството сицилиански архитекти и скулптори Гаджини (Gaggini), по-специално с името на най-известния му представител Доменико (Domenico) Гаджини. През 1575 г. по проект на Винченцо (Vincenzo) Гаджини катедралният площад е ограден с мраморна балюстрада със статуи на светци. През 1685 г. в средата на площада е изграден фонтан, увенчан през 1744 г. със статуя на света Розалия, поразяваща чумата – дело на Винченцо Виталиано (Vincenzo Vitagliano).

Катедралата през XVIII век и реконструкцията на Фердинандо Фуга

Виктор Амедей II

Карлос III

През 18 в. в резултат на двете общоевропейски войни (за испанското и за полско наследство) Сицилианското кралство отново придобива независимост и катедралата на Палермо (за първи път от повече от три века) се превръща в място за две коронациии: тази на Виктор-Амадей II Савойски (Vittorio Amedeo  di Savoia) (декември 1713 г.) и на Карлос III Бурбонски (Carlos de Borbon)  (юли 1734 г.). Съответно с новия статут на катедралата през 1781 г., по време на царстването на Фердинанд III (Ferdinand III), започва грандиозна реконструкция под                    ръководството на флорентинския архитект Фердинандо Фуга (Ferdinando Fuga)

Ferdinando Fuga

Завършилата през 1801 г. реконструкция значително променя облика на катедралата. Сградата е увенчана с класически купол, разположен над пресечната точка на осите на главия неф и трансепт, в резултат на което сградата е загубила характерния за норманските катедрали в Сицилия външен вид. Още по-големи промени претърпява интериорът на катедралата. Характерните резбовани дървени тавани са заменени с ниски сводове. Кралските и императорските саркофази са събрани в две съседни параклиса, което създава в катедралата специална "мемориална“ зона. Като цяло интериорът придобива характерния за Неокласицизма студен сдържан вид.

Реконструкцията на Фуга е последното, най-голямо и забележително преустройство на катедралата, така че през 1801 г. сградата получава изцяло модерен вид. Последният щрих в архитектурните решения на катедралата се полага през 1805 г. по проект на Емануеле Палацото (Emmanuele Palazzotto) на главната камбанария на катедралата.

Екстериор

В резултат на многократни пристройки и реконструкции на катедралата, продължили седем века, сградата на църквата е придобила причудлив еклектичен вид. Характерните особености на различни епохи и архитектурни стилове са насложени един върху друг. Въпреки това във външния вид на катедралата се открояват ярко изразени арабско-нормански (особено източната част), готически (западната фасада и южния портици), както и неокласически черти (купола).

Строгата масивна долна част на камбанарията (приблизително на височина на основната част на църквата) се отнася към норманския период. Както повечето църковни сгради от тази епоха, камбанарията по-скоро прилича на укрепление. През пролетта на 1168 г. в камбанарията на катедралата е обсаден от своите врагове Стефан дю Перш (Étienne du Perche), архиепископ на Палермо и канцлер на кралицата-регент Маргарита Наварска (Marguerite de Navarre).

фото Pier Dixit

Горната част на камбанарията е значително преустроена в началото на 19 в. от арх. Емануеле Палацото в неоготически стил. По този начин стилово камбанарията е свързана със западната готическа фасада на катедралата. В резултат на това съвременната камбанария на катедралата се състои от две напълно различни по стил части: долна масивна норманска основа и лека неоготическа кула. Камбанарията е увенчана през 1954 г. със статуя на Мадона дела Конка-д'Оро (Madonna della Conca d'Oro) –                                                    дело на скулптора Нино Джерачи (Nino Geraci).

Църквата "Санта Мария дел`Амиралио“ (Santa Maria dell'Ammiraglio) или "Дева Мария Адмиралска“

фото Bjs

Тя е втората по красота църква в Палермо след катедралата. По-известна е обаче като църква "Ла Марторана“ – име, наследено от стар метох наблизо, основан от Елоиза де Марторану (Eloisa  Martorana), който обаче не е запазен до днес. 

Църквата от 1143 г. се издига на пиаца Белини в близост до пиаца Претория. В различни периоди са правени множество промени в интериора на църквата, които са унищожили голяма част от впечатляващата вътрешна декорация от византийски мозайки. Запазени са само великолепните мозайки от 12 в. в купола, в лявата и в дясната апсиди, които са най-старите на остров Сицилия. Най-ценното в църквата „Ла Марторана“ е изображението на коронясването на Роже I, крал на Сицилия. Това е единственият запазен до днес портрет на краля на Сицилия.

Църквата Сан Каталдо (San Cataldo)

фото Spartakos

Tази църква е уникален паметник на арабско-нормандската архитектура от 12 в. Външно донякъде напомня на джамия с високо минаре. В момента храмът е собственост на братята от монашеския орден на Светия гроб на Йерусалим. 

И двете църкви са включени в списъка на ЮНЕСКО за световно наследство.

Нормандския дворец (Palazzo dei Normanni)

фото Jules Vaudront

Той е един от най–красивите италиански дворци, изключителен пример за нормандска архитектура. 

Много е стар, като в началото е Пуническа крепост, после Римска. След това става замък на Арабските емири,  резиденция на Норманските крале през 12 в. и най-накрай седалище на регионалната асамблея на Сицилия.

Катакомбите на капуцините (Catacombe dei Cappuccini)

Там се съхраняват множество мумии, обработвани по различни методи. Изключително важна в Палермо е религията – римокатолицизма. Патрон на града е Света Розалия. В нейна чест на 14 юли се организира празненство, което всъщност е най – голямото социално събитие в града. 

Театро Масимо (teatro Massimo Vittorio Emmanuele)

фото Holger Uwe Schmitt

Енрико Карузо

Джакомо Пучини

Това е един от най-големите театри в Европа и най-големият оперен театър в Италия, където са изпълнявали известният тенор Енрико Карузо (Enrico Caruso) и композиторът Джакомо Пучини (Giacomo Puccini). "Масимо“ в превод от италиански означава "най-великият, най-големият“. Строителството на театъра започва в края на 19 в. Премиерният спектакъл е операта "Фалстаф“ от Джузепе Верди (Giuseppe Verdi). Архитектурният  стил на сградата е  класически с  древногръцки елементи.

MИЛАЦО

Милацо е красив крайбрежен град в провинция Месина с 32 655 жители. Градът се намира на 45 км западно от град Месина на северния бряг на Сицилия с пристанище за Еолийските острови. През древността се казва Миле (Mylae). Основан е през 716 пр.н.е. от заселници от Занкле  (Zankle) (старото име на Месина).

фото Sailko

Тук Хиерон II (Ἱέρων - Hieron) от Сиракуза побеждава в  битка мамертинците (наемни войници от Кампания).

Секст Помпей
фото Siren-Com

Агрипа
фото Shawn Lipowski

През 260 пр.н.е. римляните с адмирал Гай Дуилий (Caius Duilius) имат голяма победа  в морската битка при Миле против Картаген. През 36 пр.н.е. до съседния Naulochos се провежда битка между Агрипа (Agrippa) и Секст Помпей (Sextus Pompeius), където флотата на Октавиан (Octavianus, т.e. Avgust) разбива Секст Помпей.

Hа 20 юли 1860 г. тук Джузепе Гарибалди (Giuseppe Garibaldi) в похода на "Хилядата“ има победа над Бурбоните.

ЛИПАРИ

Архипелагът се състои от 7 острова: Аликуди, Филикуди, Липари, Панареа, Салина, Стромболи и Вулкано.

Островите са вулканични и са известни с красивите си плажове и планинския си терен. Именно затова са включени в списъка на ЮНЕСКО.

Липари е най-големият остров в архипелага, намираща се в пределите на окръг Месина.

Този остров е основният и най-важният от Еолийския архипелаг. Въпреки това той съвсем не е особено голям. С дължина 9,5 км и ширина едва 5 км. общата му площ е 37,3 кв. км. Най-високата му точка е връх Кирика (Chirica), висок 602 м. Населението му наброява 16 000 постоянно пребиваващи, като 7 000 са жители на град Липари.

Замъкът

Той се намира на най-високата точка на острова.

Понякога наричан акропол, понякога цитадела и застанал на скалист нос над морето, той предлага и една от най-красивите панорамни гледки. 

Построен е през 16 в. върху стария гръцки акропол. На мястото даже са открити артефакти, датиращи от 5000 г. пр.н.е. Замъкът представлява внушителна 50-метрова сграда, заобиколена от крепостни стени, датиращи от 1500 г. Те са построени по искане на Карл V, за да защитят града от нашественици. 

Днес замъкът се отличава с няколко архитектурни стила: романски, неоготически и бароков.

Църквата "Мадона дела Катена“ (Maria Santissima della Catena)

фото Effems

Светилището Maria Santissima della Catena е малко място за поклонение, разположено в Chiesa Vecchia, в най-високата точка на селцето Quattropani di Lipari.

Естествената тераса се издига от западното подножие на планината Чирика (602 м) и включва няколко села, разпръснати около селцето Куатропани.

От белведерето, до което се стига по удобен път, оборудван с голям паркинг и основни услуги, може да се наблюдава широка панорама със спиращи дъха гледки.

Етна изригва от Липари

При оптимални светлинни условия на юг е възможно да се видят планинските релефи на Пелоритани, Неброди и Мадони, доминирани от вулканичния конус на планината Етна.

История

През 1588 г. е построен храм в чест на Мадона делла Катена, въпреки че в същата местност Куатропани (Quattropani) вече е документирана сграда, посветена на култа към Дева Мария, известна като Църквата на Мадона ди Орето или Църквата на Рождеството на Пресвета Богородица.

През 1646 г. сградата е допълнително разширена и подобрена. 

През 1905 г. папа Пий X (Pio X), по молба на епископ Франческо Мария Раити (Francesco Maria de’ Medici), установява пленарната индулгенция toties quoties или индулгенцията, която печелят всички поклонници, които посещават свещеното място в празничния ден с вяра и преданост. 

На 8 декември 1969 г., на тържеството на Непорочното зачатие, църквата е издигната в ранг на светилище.

Светилището е реставрирано през 2005 г. 

Външен вид

Главната фасада е лишена от украса и има линейни, почти стилизирани форми. На юг има проста, гола фасада, профилирана от местни каменни елементи, в която се отваря серия от три еднакви по големина врати, също заобиколени от пепелища от лавов камък. Първата вляво е увенчана с малък прозорец. Фронтон в асиметрично положение подчертава двата отвора вляво и затваря перспективата.

В пресечната точка на издатините в сводест отвор се намира камбаната.

Църквата "Сан Джузепе" (San Giuseppe)

Църквата "Сан Джузепе“е място за поклонение, разположено в пристанищната зона на Марина Корта в Липари.

В региона е документиран templum magnum или ранната църква на Сан Бартоломео ала Марина, място, където са били запазени останките на Сан Бартоломео (San Bartolomeo) и което Барбароса (Barbarossa) е разрушил, за да постави оръдията да стрелят по замъка.

През юли 1544 г. островът е бил нападнат, обсаден и опустошен от Хайр ад-Дин Барбароса (Barbarossa Hayreddin Pasha) : такова ограбване и разрушение са документирани като руини. Османският корсар се установява в подземните структури на templum magnum с тежки оръдия, от тази позиция започва тежка атака чрез плътна бомбардировка на крепостта.

фото Effems

Бомбардировките разрушават големи части от града до такава степен, че император Карл V (Charles Quint) и папа Павел III (Paul III) постановяват и организират незабавно повторно заселване и последваща реконструкция, въпреки че градът е изглеждал напълно необитаем. През 1545 г. църквата Сан Джузепе, църквата Сан Пиетро и църквата на душите от Чистилището са възстановени.

На 1 май 1626 г. храмът е издигнат като филиал на катедралата и е поверен на свещеник по молба на епископ Джузепе Кандидо. (Giuseppe Candido).

На 9 септември 2017 г. мълния причинява частично срутване на шпила на камбанарията. На 9 септември 2018 г. реставрацията е завършена и открита с религиозна церемония.

Малкото пристанище Марина Корта.

Това е второто пристанище на Липари и поради това тук акостират малко кораби. Водата тук обаче винаги е кристално чиста. Марина Корта със сигурност е едно от най-живописните места в Липари. Тук се намира красив площад с много ресторанти, където можете да хапнете.

Катедралата "Сан Бартоломео“

Тази базилика-катедрала е главното място за поклонение в острова. Намира се в центъра на града.

Построена между 1131 и 1515 г., тя е най-голямата и ная-стара църква в Липари.

Посветена е на св. Бартоломео. Според легендата, там са погребени неговите тленни останки.

Бенедиктинския манастир

Манастирски обител

През 1083 г. делегация от бенедиктинци пристига в Липари, установява се на Замъка. През 1131 г. започва строежът на манастира, който се посвещава на Св. Бартоломео. 

През 1544 г. пиратът Хайр ад-Дин Барбароса (Hayreddin Barbarossa) напада Липари и разрушава църквата.  През 18 в., в рамките на разширяването на катедралата, северната страна на манастира е включена в десния неф.

След като губи първоначалната си функция, той е използвана като гробище и е покрита с повече от метър пръст. 

Днес, след мащабна реставрация манастирът вече може да се види в целия си блясък.

Еолийският археологически музей (Museo Archeoligico Eoliano)

фото Cemensfranz

Музейът е разположен в четири отделни сгради около катедралата от 11 в. в старата цитадела на града.

Еолийските острови са населени още преди близо 7000 години, привлечени от залежите на обсидиан - твъпда вулканична скала, от която хората от неолита са изработвали сечива и оръжия. 

Музеят на Липари притежава една от най-добрите колекциии в света от подобни находки, както и други праисторически артефакти и предмети на изкуството.

Районът на Портичело

Кариерите за пемза Porticello в Липари са разположени по северната страна на известния сицилиански остров и могат да се считат за голямо продължение на кариерата за пемза. Част от тази площ е открита, а друга част е разположена под земята, в разкошни галерии, където в миналото са намирали работа стотици работници, не само от Сицилия. 

Таормина

фото John Menard

Градът се намира на около 40 км североизточно от Етна на Йонийско море между Месина и Катания. Днешният град е новооснован през Средновековието, след като древният град е разрушен от арабите. През 19 и 20 в. той става един от най-важните туристически центрове на Сицилия.

История

Дионисий I 

Около 1300 пр.н.е. тук се заселват сикули, които дават  името му на  планината Monte Tauro. Те имат добри връзки с основания съвсем наблизо от гърците през 735 пр.н.е. град Наксос. След разрушаването на Наксос от Дионисий I (Διονύσιος - Denys)  от Сиракуза, те приемат неговите жители в града си. Гърците наричат града Tauromenion. През 358 пр.н.е. Андромах (Ἀνδρομάχη, Andromaque), бащата на историка и философ Тимей (Τίμαιος - Timée 345-250 пр.н.е.), за пръв път грък става владетел на града.

Порта Месина

Порта Катаня

През древността Таормина е подсигурен с троен крепостен пръстен, от който днес са запазени две градски порти северната -Порта Месина (Porta Messina) и южната- Порта Катания (Porta Catania).

Когато през 3 в. пр.н.е. след Първата пуническа война, Сицилия става римска провинция,  римски висши чиновници построяват тук за фамилиите си къщи в стил римски вили. Градът получава от римляните големи водни резервоари, така че да издържа дълги обсади. 

Според една легенда тук през 40 г. е умрял Свети Панкраций (Pancratius), първият епископ на града и негов закрилник.

Тауромениум успява дълго да се съпротивлява на сарацините чрез своите водни резервоари и след падането на Сиракуза става център на частта на Сицилия, владяна още от византийците, докато византийският генерал Никифор Фока (Νικηφόρος Φωκᾶς, Nikēphóros Phōkãs) с неговите войници е извикан обратно в Константинопол.

На 1 август 902 г. селището е завладяно от войската на Аглабидския емир Abū Ishāq Ibrāhīm II (Abou Ishak Ibrahim II) и е наречен "Al-Muizzia“. След две въстания срещу арабските владетели през 962 и 969 г. градът е разрушен. Едва през 13 в. градът е заселен отново, но не получава никога повече своето предишно значение. След въстанието през 1674-1678 г. срещу испанските владетели градът пострадва много и през 18 в., когато пътят Месина–Сиракуза е изместен на брега и не минава повече през Таормина, градът става незначително село. Едва чрез туризма Таормина има икономически напредък.

Таормина е характерен средновековен град с типичните тесни улички, цветни магазини и уютна атмосфера. Градът има безспорен чар заради разположението си на терасата на Монте Тауро между морето и Етна.

Град, основан от гърците, уникалната архитектура и атмосфера на Таормина са белязани от много народи, оставили своя отпечатък тук.  

Античния театър 

Безспорно най-известната и популярна атракция в Таормина е древният гръцки театър, който е на повече от две хиляди години, част от древногръцката история на острова. Всъщност голяма част от онова, което виждаме днес, се дължи на ремонтните работи, извършени от римляните, когато превземат острова. Те са използвали театъра за гладиаторски битки.

Корсо Умберто (Corso Umberto)

Главната улица Корсо Умберто се простира на почти километър и свързва двете порти, които в миналото служели като входове към града: Порто Месина и Порто Катания. 

Площад 9-ти април (Piazza IX Aprile)

Този площад, със своите черно-бели плочки, подредени в стил шахматна дъска и гледката към залива е сред най-популярните спирки в градчето. Тук се намира бароковата църква Chiesa di San Giuseppe, красива църква от началото на 18 в. разположена точно до часовниковата кула.

Дуомо ди Таормина (Duomo di Taormina)

Дуомо ди Таормина е малка средновековна църква, която обаче няма и следа от разкоша, свързан с италианските барокови църкви от по-късен период. Има красив фонтан отвън на Piazza Duomo.

Вила Комунале (Villa Comunale)

Този прекрасен парк в края на Corso Umberto в сърцето на града е известен със своите древни руини, богата и екзотична зеленина и разбира се спираща дъха гледка към Йонийско море.

Кастелмола (Castelmola)

е малко селце, разположено по-високо от Таормина, за което казват, че е мястото с може би най-добрата гледка в района.

КАТАНИЯ

Ката̀ния (Catania) е пристанищен град и община в Сицилия. Градът е административен център на едноименната провинция Ката̀ния в област Сицилия.

Разположен е в подножието на вулкана Етна. Населението му е от 296 286 жители към 31 юли (2009 г.)

История

Градът вероятно е основан от гръцки колонисти от Халкида в Евия през 729 г. пр.н.е.: според Тукидид (Θουκυδίδης - Thucydides), четири години след основаването на Сиракуза гръцки колонисти напускат Халкида и Наксос под ръководството на Теокъл (Θεοκλης -Théoclès) и Евархос (Εβαρχος - Evarchos)-

Експедицията се разделя на две, като групата, ръководена от Теокъл, основава Леонтиной, а групата, ръководена от Евархос, основава град Катания. Те наследяват сикулите и вероятно финикийците.

Скоро след основаването си гръцкият град процъфтява, за което свидетелства откритото под площад "Сан Франческо“  находище от 6 в., което включва вази от Коринт, Атина, Спарта, Родос и Хиос, както и местни и вносни теракотени дарове с експонати.

През 5 в.пр.н.е. гърците построяват на Акропола театър, който когато градът попада в ръцете на римлянитее, е възстановен и побира 7000 души. 

Впоследствие градът е окупиран от византиици, араби и нормани

На 4 февруари 1169 г. земетресение причинява смъртта на хиляди хора. Такъв е случай и през 1693 и 1818 г.

Пиаца дел Дуомо  (Piazza del Duomo)

фото Luca Aless

Пиаца дел Дуомо е сърцето и душата на Катания. Това е главният площад на града, дом на много исторически сгради с прекрасна архитектура, включително и символът на града – статуята на слона. В наши дни площадът е предпочитано място за срещи на местните жители, а около него е пълно с магазини, кафенета и ресторанти.

Фонтанът на слона (Fontana dell’Elefante)

      

фото Urban

       

Cлонът е една от най-големите забележителности в Катания. Той е построен от вулканична скала и поставен върху бял мраморен пиедестал с лице към катедралата Сант’Агата, разположен в центъра на мраморно корито с вода. В основата му две скулптури олицетворяват двете реки на Катания – Симето и Аменано.

фото Mathias Süssen

Катедралата на Сант’Агата (Cattedrale di Sant’Agata)

Катедралата Сант’Агата е друга историческа забележителност, разположена на централния площад Пиаца дел Дуомо. Посветена е на мъченицата покровителка на града Света Агата. Зданието е истински шедьовър на бароковата архитектура. Първоначално е построено върху руините на Римски бани през 1078 г., но през годините е разрушавано и възстановявано няколко пъти поради земетресения и изригвания на близкия вулкан Етна. В катедралата се намира гробът на италианския композитор Винченцо Белини (Vincenzo Bellini).

Римският театър и Одеонът (Teatro Greco-Romano e Odeon di Catania)

Руините на Римския театър и Одеона са една от най-популярните и посещавани забележителности в Катания. Предполага се, че театърът е построен през 2 в. пр. н. е. на мястото на съществуващ гръцки театър. Театърът е пресечен от подпочвените води на река Аменано, която доста често през зимата наводнява просцениума и се образува малко езерце.

Римският амфитеатър (Anfiteatro romano di Catania)

Една от най-популярните забележителности в Катания е римският амфитеатър. Разположен в самото сърце на историческия център в пределите на площад Стесикоро (Piazza Stesicoro), римският амфитеатър датира от 2 в. сл. н. е. Театърът престава да функционира през 5 в., а през 12 в. част от каменните блокове са използвани за изграждането на катедралата. В момента могат да се видят останалите руини частично, понеже по-голямата част от тях са под земята и служат като основа за редица сгради.

Улица Етна (Via Etnea)

фото Luca Aless

Via Etnea е главната търговска улица в Катания. Кръстена е на името на едноименния вулкан поради гледката, която предлага към него в края на улицата. По протежението ѝ са разположени много магазини, кафенета и ресторанти.

Градина Белини (Giardino Bellini)

фото Unukomo

Градина Белини е най-старият парк в Катания и чудесно място за разходка в хубаво време. Паркът е дом на десетки тропически и субтропични дървета, фонтани, статуи, алеи и пейки за почивка.

Фонтанът на богинята Церера (Fontana di Cerere)

Фонтанът на богинята Церера, известен още и като фонтанът на Борго, се намира на известния площад Кавур (Piazza Cavour). Красивата статуя в бароков стил датира от далечната 1757 г. Първоначално фонтанът е проектиран на площад Пияца дел Университа (Piazza dell’Università), но впоследствие е демонтиран и преместен на сегашното си местоположение.

Кастело Урсино (Castello Ursino)

фото Luca Aless

Кастело Урсино е средновековен замък, построен между 1239 и 1250 г. като един от кралските замъци на император Фридрих II (Friedrich II). крал на Сицилия. Замъкът е една от малкото сгради, устояли на опустошителното земетресение от 1693 г. Някога той е бил на много стратегическо място, разположен на нос с наблюдателница към достъпа до пристанището. Вследствие изригването на вулкана и образувалата се лава, замъкът е останал навътре в сушата.

През 30-те години на миналия век Кастело Урсино е реставриран в музей, който е отворен и днес. Музеят разполага с артефакти, експонати и произведения на изкуството от цялата му история и околността.

Манастирът Сан Николо л’Арена (Monastero dei Benedettini di San Nicolò l’Arena)

Манастирът Сан Николо л’Арена e бивш бенедиктински манастир, втори по големина в Европа и обект на световното наследство на ЮНЕСКО. Основан е през 1558 г. и в течение на годините успешно интегрира комбинация от няколко архитектурни стила. Сградата претърпява различни промени поради потока от лава от 1669 г. и земетресението от 1693 г. Реконструкцията придава късен бароков отпечатък, особено видим по фасадите гледащи към вътрешния двор. В сутерена има интересни мозайки от римска вила от 2 в. сл. н. е.

В момента сградата е дом на катедрата по хуманитарни науки на университета в Катания.

От едната страна на манастира се намира църква със същото име, чието строителство започва през 1687 г., но е прекъснато поради голямото земетресение. Реконструкцията ѝ започва през 17 в. при различни архитекти, но фасадата остава недовършена и до ден-днешен.

Порта Гарибалди

фото Elio Bonanno

Порта Фердинандеа, после прекръстена като порта Гарибалди датира от 1768 г. като триумфална арка в самия център на Катания. Построена е от бели камъни от Сиракуза и каменни блокове от лава от вулкана Етна. Сред декоративните елементи на портата се откроява надписа "Melior de cinere surgo“, или "От пепелта се прераждам по-красив“.

СИРАКУЗА

Сиракуза е един от най-обаятелните и пленителни градове на югоизточна Сицилия. Основана като гръцка колония преди близо 3000 годинии, към 800 г. пр.н.е. в продължение на векове остава най-важният град на античния елински свят. В продължение на два века Сиракуза е най-могъщият град в познатия тогава свят. Името най-вероятно идва от Сурака – финикийската дума за тресавище, както и от местното племе на сикулите.

Плато

Пиндар
фото Nikon Z7ll

Около 397 г. пр. н. е. тук пристига Платон (Πλατο - Plato), за да преподава философия. В Сиракуза е роден Архимед (Αρχιμήδης) - Archimedes) (287-212 г. пр. н. е.), математик, астроном, физик и инженер. Лирическият поет Пиндар (Πίνδαρος - Pindarus) (518-438 г.пр. н. е.) е придворен писател; смята се, че "бащата на трагедията“, драматургът Есхил (Αἰσχύλος - Aeschylus) (525-456 г. пр. н. е..) е написал "Прикованият Прометей“ именно на това място.

Есхил

Легендата разправя също, че апостол Павел Тарсийски (Paulus Tarsensis) прекарал там три дни. 

Сиракуза е е важно средище и в началото на християнската епоха, а през 6 в. дори за кратко е столица на Византийските империя. После, както и много други сицилиански гралове, тя е окупирана от саразините, норманите... до създаването на кралство Италия. 

Ортиджия (Ortigia)

Остров Ортигия е истинското сърце на града. Понте Нуово води до пиаца Панкали (piazza Pancali).,

В Ларго ХХV Лульо се намират отломките на Храма на Аполон (около 565 г. Пр.Хр.), дорийски храм, построен от гърците в Сицилия. 

Пиаца дел дуомо (Пиаца дел Дуомо)

фото pjt56

На Пиаца дел Дуомо се намира Катедралата, някога храм на Атина. Пълното й име е  Катедрала на рождество на пресвета Мария (Cattedrale della Nativita  di Maria Santissima). Тя е последната от поредицата свещени сгради, издигали се на това място в продължение на 2500 години.

Великолепната украса на античната постройка отдавна я няма, плячкосана или повредена от римляни и други нашественици, затова пък основната част е съхранена благодарение на превръщането й в катедрала през 640 г. Днешната фасада (1728-1754), един от последните значими образци на барока в италия, е добавена след земетресението през 1693 г., което събаря лицевата стена, датираща от времето на норманите.

Санта Лучия ала Бадия (Lucia alla Badia)

фото Giovanni dall'Orto

                                                                                

Друга знакова църква е Санта Лучия ала Бадия, посветена на св. Лучия, най-почитаната светица в Сиракуза.

Извор Аретуза (Fonte Arethusa)

фото Berthold Werner

Тук е и изворът Фонте Аретуза, един от най-прочутите извори в елинския свят. Възпят от много поети, сред които Пиндар и Вергилий (Vergilius), за него се носи преданието, че Делфийският оракул го посочил като ориентир на изгнаниците коринтяни, за да открият Сиракуза. Изворът е увековечени в древногръцкия мит за Аретуза (Arethusa), една от нимфите на богинята девица Артемида (Artemis). Легендата разказва как речният бог Алфей (Ἀλφειός - Alpheus) се опитал да прелъсти Аретуза, докато се къпела във водите му край Олимп. За да запази своята девственост нимфата се обърнала за помощ към Артемида и тя я превърнала в извор. Така преобразена, нимфата можела вече да избяга през морето чак до Сицилия, където се появила като извор Аретуза.

Но ако оставим настрана митовете, толкова чист сладководен извор, и то така близо до морето, е наистина голяма рядкост и от несъмнена полза; неговите води векове наред са захранвали Ортиджия по време на обсади и войни.

Кастело Маниаче (Castello Maniace)

На изток се издига Кастело Маниаче, крепост от 13 в. на името на византийския пълководвц Георги Маниак (Giorgio Maniace), който през 1038 г. отвоюва града от арабите.

Гръцкият театър

фото Alexander Van Loon

Изсечен в скалите амфитеатър от 6 в. пр.н.е., той е проектиран за 15000 зрители. 

Римски амфитеатър (Amphitheatro Romano)

фото Imatges

Той е построен през 3 в.пр.н.е. за да задоволава интереса към гладиаторски битки и спектаклите с диви животни.

Регионален археологически музей 

Тук са представени както находки от археолигическия парк на Сиракуза, така и и от много други антични места. По ирония най-голямата забележителност тук, "Венера Ландолина“ (Venere Landolina) е рмиско копие от 1 в. на гръцка мраморна статуя в чувствена поза на богинята. Тук се намира и поразителната, вдъхваща страхопочитание статуя на вълчицата, кърмеща Ромул и Рем от 6 в. пр.н.е.