М Ю Н Х Е Н

М Ю Н Х Е Н 

Емблема на Мюнхен

Фигурата на герба на Мюнхен е т. нар.     "мюнхенското детенце“ (Münchner Kindl), което в действителност е фигура на млад монах.

Мюнхен е център на германската провинция Бавария. С население от 1 594 632 души (2024) той е третият по големина град в страната след Берлин и Хамбург. Намира се на река Изар.

Мюнхен е вторият по промишлена сила град в Германия и важен културен метрополис. Той е на първо място по важност в сферата на информационните технологии в Европа и на второ в сферата на извателската дейност и медиите в света след Ню Йорк.

История

Ото Фрайзински

През 1154 г. Ото Фрайзински (Otto von Freising) установява контрол над търговията със сол, добивана в Райхенхал, тъй като мостът на река Изар при Оберфьоринг (Oberföhring, днес в Мюнхен) е под негово управление. Вследствие на конфликт с херцога на Бавария Хайнрих Лъв (Heinrich der Löwe), мостът е подпален, а Хайнрих Лъв построява нов мост по-надолу по течението на реката, който търговците са задължени да ползват и през 1158 г. основава Мюнхен. 

През 1210 г. придобива статута на град (civitas). През 1327 г. е опожарен. През 1632 г. е превзет от Швеция по време на 30годшшната война. Хабсбургите си го връщат през 1705 г. През 1806 г. става столица на новата държава Гралство Бавария. През 1882 г. градът е електрифициран.

След Първата световна война за половин година (1918 – 1919 г.) просъществува Мюнхенската съветска република.

През 1923 г. в Мюнхен се провежда Бирения пуч – неуспешен опит за преврат срещу създадената през 1918 г. Ваймарска република. От 1933 г. в града се намира щабът на Нацйоналсоциалистическата работническа партия.

Забележитедности

В Мюнхен са останали три градски порти: Изартор, Карлстор и Зендлингертор.

           

Изартор
фото Diego Delso

  

  

Карлстор 
фото Michielverbeek

        
    

Зендлингертор
фото Ramgeis

Мариенплац (Marienplatz)

фото Diliff

Това е централният площад на Мюнхен. Името на площада означава "Площад на Мария“, се дължи на Дева Мария, която през 19 в. е защитила местните от холера и затова площадът е кръстен на нея. Намира се в Стария град.

фото Bjs

В центъра на площада се издига колона на Дева Мария  (Mariensäule) – позлатена статуя, открита на 8ми ноември 1638 г., поръчана от крал на Бавария Максимилиан I (Maximilian I).

На северната страна на площада е Новото кметство (Neues Rathaus), на източната – Старото кметство (Altes Rathaus). Площадът е около 100 метра дълъг и около 50 метра широк.

Новото  кметство (Neues Rathaus)

Това е уникална сграда в неоготически стил, която е най-впечатляващото нещо на площада. Построен между 1867 г. и 1909 г. Сградата е дълга 90 метра и заема площ от над 900 квадратни метра, като фасадата й е украсена със стотици орнаменти. Може да се качи с асансьор до върха на неговата 80-метровата кула.

фото Сhristoph Braun

Часовникът с музикалния механизъм е най-голямата атракция на площада. В 11 часа, в 12 часа (и в 17 часа през лятото) може да се насдади на този часовник. Той е вграден във фасата на Новото кметство. Фигурите представят две събития ; традиционен танц на бъчварите срещу чумата и прочутата сватбена церемония от 1568 г

Старото кметство (Altes Rathaus)

фото B. Savova

Построено е през 1470-1480 г. от Йорг фон Халспах (Jörg von Halspach). Той прави интересна комбинация между стара кула от крепостната стена и нова постройка в бароков стил.

Голяма част от зданието е разрушено от бомбардировки през Втората световна война и реставрирано през 1975 г. Днес там се помещават :

Музеят на играчките

Той е изключително интересен не само за деца, но и за възрастните, тъй като играчките са от различен период и отразяват характерните особености на дадената епоха.

Пред музея е поставена статуя на Жулиета, подарък от жителите на град Верона, с които Мюнхен поддържа тесни връзки. 

Рибеният фонтан (Fischbrunnen)

фото B. Savova

Този фонтан е построен през 14 в. и се счита за най-стария в Мюнхен. Около него има една интересна традиция – пране на портфейли, според която местните перат във фонтана празни портфейли, за да се напълни градската хазна през следващата година.

Църкви

Петерскирхе (Peterskirche)

фото Digital cat

Става въпрос за най-стария религиозен храм на Мюнхен. Църквата "Св. Петър“, известна още като "Стария Петър“ (Alter Peter), е една от най-известните църкви в Мюнхен. Интериорът й е доста внушителен, като нещото, което веднага ще прикове погледа ви, е високият бароков олтар с фигурата на Свети Петър.

Фрауенкирхе (Dom zu Unserer Lieben Frau или Frauenkirche)

фото Diliff

Катедралната църква "Фрауенкирхе“, известна още като "Света Богородица“, е символ на Баварската столица и със своите две почти 100-метрови кули-близнаци е най-високата сграда в центъра на Мюнхен. Съчетава в себе си два различни архитектурни стила, което я прави толкова интересна и уникална. За съжаление интериорът на църквата не е толкова впечатляващ, колкото екстериора. 

Едно нещо все пак е интересно, свързано с хубава легенда: на входа на църквата има черен отпечатък от стъпка, която се твърди, че е на Дявола. Според една от версиите на легендата Дяволът сключил сделка със строителя на църквата да я построи без нито един прозорец. Строителят обаче изиграл Дявола и разположил колоните в църквата така, че когато някои влиза през преддверието, прозорците не се виждали. Когато Дяволът разбрал, че е изигран, вече било късно, защото църквата била осветена, и той не можел да влезе по-навътре от предверието. Единственото нещо, което можел да направи, било да седи там и да тропа гневно с крак и именно по този начин се образувал черният отпечатък. 

До църквата се намира малък макет на старата част на Мюнхен.

Aсамкирхе (Asamkirche)

фото Wikiolo, derivative work Lämpel

Със своята фасада църквата е една от най-значимите късни барокови сгради в Южна Германия. Интериорът й е разделен на три нива, като колкото по-нагоре се гледа (и следователно се стига по-близо до небесата), най-долу е зоната за посетители, която е тъмна и мрачна и символизира светското страдание.

Средното ниво, декорирано в бяло и синьо, е запазено за императора и символизира йерархията на времето, като поставя императора над народа.

Най-горно ниво, което е ярко осветено, е посветено на Бог и вечността. 

Други забележитедгности

Пазарчето  "Viktualienmarkt"

Само няколко метра от Мариенплац се намира един над 200-годишен пазар, където може да се усети истинския дух на Мюнхен. Пазарчето е разположено на площ, равняваща се на три футболни игрища, на територията на която има над 140 сергии и магазинчета. Преди е бил обикновен фермерски пазар, но в момента е сред любимите места на местните и чуждестранни гастрономи.

Тук освен всякакъв вид храна и благинки – екзотични плодове, дивеч, всякакви меса, подправки, сирене, риба, могат да се намерат още сувенири, картички, цветя, няколко заведения и още много други типични за баварския дух места. 

Хофбраухаус (Hofbräuhaus)

Тя е най-старата немска пивоварна. Има около 3 500 места, което я прави изключително шумна, като вътре освен да се пият пивка бира, може и вкусно да се похапнат традиционни баварски ястия. Освен това има и оркестър, които ще се погрижи за доброто настроение.

Пивоварната е посещава от множество известни личности, част от които Ленин, Хитлер (Hitler), Горбачов , Джордж Буш-старши (George W. Bush). 

Резиденцията

Изглед от въздуха на Резиденцията и Хофгартен
фото Carsten Steger

Резиденцията е бившият дворец на династията Вителсбах. Династията Вителсбах е управлявала в Бавария близо хилядолетие, от 11-в. до края на Първата световна война. Техният дом в Мюнхен, така наречената Резиденция е разширяван многократно по времето на баварските крале и днес е внушителен по размери и украса дворцов комплекс.

Съкровищницатa на Вителсбахите също е впечатляваща и съдържа и доста оръжия, предимно церемониални мечове, но също така и някои богато украсени оръжия.

Резиденцията представлява комплекс от сгради от Средновековието до 19 в.. Изградени са в различни стилове – ренесанс, барок, рококо, класицизъм. Няма и век, в който да не се е строило. Дворцовият комплекс постоянно се е разширявал. В него има 10 двора. Разделене е на три основни групи – “Кралски покои”(Königsbau), Стара резиденция (Maximilianische Residenz, Alte Residenz) и Празнична зала (Festsaalbau). 

Музей на Резиденцията (Residenzmuseum) 

Мюнхенската резиденция е отворена за посетители като музей от 1920 г. и днес е един от най-важните дворцови музеи в Европа. Има 130 зали. Обширната сграда е каменен паметник на самобитния образ на своите покровители - владетелите от рода Вителсбах, които управляват Бавария първо като херцози, от 17 в. нататък като курфюрсти (Kurfürst) а от 1806 до 1918 г. като крале.

Функцията на резиденцията като главна резиденция и седалище на правителството на владетелите, която тя запазва в продължение на векове, все още намира отражение в архитектурата и обзавеждането ѝ: от 16 до 19 в. са създадени интериори с високо художествено и материално качество в стиловете ренесанс, барок, рококо, неокласицизъм и историзъм от епохите на хуманизма и контрареформацията, Просвещението, божественото право на кралете и конституционната монархия.

Всичко това е възможно, тъй като в Мюнхенската резиденция изящната украса на стаите - мебели и картини, гоблени, съкровища и предмети за религиозни поклонения - до голяма степен все още се намира на мястото, за което първоначално е била създадена.

Антиквариум

фото Wilfredo Rafael Rodriguez Hernandez

Тази зала е най-старото помещение в Мюнхенската резиденция. С дължината си от 66 метра тя е най-голямата и най-пищна ренесансова зала на север от Алпите. Херцог Албрехт V (Albrecht V) я построява от 1568 до 1571 г. за своята колекция от антични скулптури, откъдето идва и името "Антиквариум".

От 1581 до 1600 г. наследниците на Албрехт V - херцог Вилхелм V (Wilhelm V) и синът му Максимилиан I - превръщат Антиквариума в зала за празненства и банкети. От това време датира богатата украса с гротески - вид орнамент, вдъхновен от класическата античност. Шестнадесетте картини от ателието на Петер Кандид (Peter Candid) в короната на свода показват алегории за славата и добродетелите.

Вилхелм V

Албрехт V

                                                                      

 

Максимилиян I

Лунетите и прозорците са украсени със 102 изгледа на градове, пазари и дворци в тогавашното херцогство Бавария. Някои от бюстовете и други скулптури, които сега са изложени на надлъжните стени, са от колекцията на херцог Албрехт V, която обаче е разширена през 17 и 18I в.

Родова галерия и порцеланов кабинет

След като става курфюрст през 1726 г., Карл Албрехт веднага възлага на придворния си архитект, обучения във Франция Йозеф Ефнер (Josef Effner), да проектира родова галерия. Младият архитект Франсоа дьо Кювилиес Старши  (François de Cuvilliés l'Ancien) също участва в проектирането на декорацията на тази великолепна стая. Венцеслав Мирофски (Venceslav Mirovski) създава позлатената резба по стените, а Йохан Баптист Цимерманн (Johann Baptist Zimmermann) отговаря за мазилката. Над 100 портрета на членове на семейство Вителсбах са вградени в резбованите позлатени пана на галерията.

С Родовата галерия Карл Албрехт създава великолепен паметник, който привлича вниманието към ранга и връзките на династията. Именно от него той извежда претенциите си за императорския престол, които успешно предявява през 1742 г.

Електоралната съкровищница

Съседната богато украсена стая първоначално е била електоралната съкровищница. Тази изискана обстановка е използвана по заповед на Карл Албрехт за "наследствени и лични съкровища", с други думи съкровищата на фамилията Вителсбах, които не са били предназначени за продажба и които са били ефективно представени в монтирани на стената стъклени витрини с огледала. Тази ценна колекция, която служи за повишаване на репутацията и статута на владетелите, представлява допълнение към Родовата галерия. От началото на 20 в. бившата съкровищница на Родовата галерия се използва за селекция от порцелановата колекция с международно значение на Музея на резиденцията.

Стаите на богатите

"Стаите на богатите", както са известни от 19 в., представляват бляскъв връх на придворното рококо в немскоезичния свят. Курфюрстът Карл Албрехт поръчва на архитекта Франсоа Кювилие Старши да проектира и обзаведе този великолепен комплект от стаи между 1730 и 1737 г. Като параден и държавен апартамент стаите на богатите са предназначени да документират претенциите му за императорско достойнство. Кювилие проектира не само разположението на стаите, но и декорацията, т.е. стенните облицовки, мазилката и някои от мебелите. В тясно сътрудничество с висококвалифицираните придворни художници той създава уникални произведения на интериорното изкуство, които се допълват от луксозни парижки мебели и скъпоценни текстилни изделия.

По време на реконструкцията на стаите, които са сериозно повредени през 1944 г., мазилката, стенните покрития и ламперията са възстановени до голяма степен в оригиналния им вид,

Зала за аудиенции

фото David Holt

В залата за аудиенции блясъкът на обзавеждането им бил допълнително подсилен. Тук курфюрстът очаквал своя гост под балдахин от червено кадифе.

Зелената галерия 

фото Heather Cowper

Там се провеждали бляскави тържества, на които курфюрстът редовно канел избрани представители на двора. Галерията обаче е била не само банкетна зала, но и галерия с картини и огледала. Повече от 70-те картини, които са подредени в три реда една над друга и се редуват с високите стенни огледала, произхождат от богатите художествени колекции на Вителсбах. В своите великолепни позлатени рамки картините на различни майстори и от различни епохи, заедно с мазилката и резбованата вътрешна украса, създават общо впечатление за голяма хармония. Много от картините - включително шедьоври на европейската живопис - по-късно попадат в други колекции, най-вече в Alte Pinakothek. През 2011 г. с подкрепата на Баварските държавни картинни колекции в голяма степен е възстановено оригиналното окачване на картините.

Заседателна зала

Само посетителите от най-висок ранг или най-близките членове на семейството имали право на лична аудиенция в заседателната зала. В съответствие с високия церемониален ранг на помещението богатството на мазилката и дърворезбата е още по-голямо, отколкото в другите приемни стаи.

Парадна спалня 

Парадната спалня на богатите стаи (стая 60) с разкошното си обзавеждане е служила - както е записано в историческия доклад - "само за разкош, а не за удобство при почивка". Тя е била замислена изключително като символична "изложбена зала" в рамките на апартамента по модела на френския дворцов церемониал, в който ежедневното обличане и спане на владетеля се е извършвало публично, т.е. в присъствието на придворните. За да се символизира високият статут на това централно помещение, парадната спалня е обзаведена с особено скъпи и ценни лакирани мебели, които курфюрст Карл Албрехт поръчва специално от френски дърводелци в Париж.

Пространстева до парадната зала

Следвайки френския модел, Кювилие подрежда две пространства до парадната спалня.

Първото е замислено като стая за почивка и кабинет за писане, но е проектирано и като място за огледала и порцелан. Големите стенни огледала, които украсявали стените, били сред най-скъпите елементи от обзавеждането на аристократичните стаи през 18 в. Благодарение на гениалното огледало позлатените стенни конзоли, върху които са изложени стотици малки порцеланови произведения, изглеждат безкрайно уголемени в очите на наблюдателя.

Миниатюрният кабинет

Той бележи края на поредицата от богати стаи. Като ексклузивно убежище в рамките на апартамента, тази малка стая е особено артистично декорирана. Кулминацията на дизайна на стените е изключително изтънченият червен лак като фон на изисканите, изцяло позлатени дърворезби на Йоахим Дитрих (Joachim Dietrich). В тази ценна стенна облицовка са вградени 129 миниатюри на холандски, френски и немски майстори от 16-18 в. По време на Втората световна война кабинетът е унищожен с изключение на панелите на вратите и миниатюрите. След дългогодишен труд изгубеното обзавеждане е възстановено през 2001 г.

Театър Кювилие

фото Philipp Mansmann

Die "Altes Residenztheater" или "Cuvilliéstheater", който служи като сцена за опери и музикални концерти, има дълга история, която започва с построяването на първия обществен оперен театър в Германия в Мюнхен в средата на 17 в. /1653 г./. Като се има предвид, че първият оперен театър е открит във Венеция през 1637 г., човек може да се учуди на бързината, с която операта се разпространява из целия континент, което може да се обясни единствено с огромната ѝ популярност сред аристократичната публика.

В началото на март 1750 г. се случва трагедия: пожар, който бушува два дни, унищожава залите, предназначени за оперни представления в Мюнхенската резиденция. Четири месеца по-късно, на 9 юли, е положен основният камък за построяването на нов театър в непосредствена близост до резиденцията, но отделен от нея, което повишава пожарната безопасност. 

Курфюрст Максимилиан III Йозеф (Maximilian II Joseph), просветен монарх възлага на придворния архитект Франсоа дьо Кювилие Cтарши да издигне новата сграда. Три години по-късно изключителният шедьовър на немското рококо, наречен Residenztheater, е готов и на 12 октомври 1753 г. е открит.

На 29 януари 1781 г. Волфганг Амадеус Моцарт (Wolfgang AMadeus Mozart) прави премиерата на операта си "Идоменей" на сцената на този театър.

През нощта на 31 декември 1805 г. Наполеон Бонапарт пристига в Мюнхен, зает с държавната организация на завладените земи в Южна Европа.

Операта става все по-популярна сред широката публика с всяка изминала година, единственият оперен театър в Мюнхен, Residenztheater, все по-малко е в състояние да задоволи взискателната публика както по отношение на капацитета, така и на техническите възможности, а гласовете, изискващи изграждането на "опера за всички", стават все по-силни. 

фото xiquinhosilva

Въпреки войните, които бушуват в Европа, активното участие на Бавария в тях и свързаните с това високи разходи, през 1811 г. крал Максимилиан I Йозеф решава да започне изграждането на нов Национален театър в Мюнхен (Nationaltheater München) по проект на архитекта Карл фон Фишер (Karl von Fischer), който взема за модел парижкия "Одеон". 

Седем години по-късно, през 1818 г., до Residenztheater израства огромна сграда в стил класицизъм, способна достойно да се конкурира с най-добрите театри в Европа по размери, красота на външния вид, пищност на декорацията на помещенията, стълбищата, залите, капацитет на зрителната зала, технически възможности на сцената. Театърът, претърпял тежък пожар, е възстановен от Лео фон Кленце (Leo von Klentze), който добавя елементи от неогръцкия стил.

Блясъкът на Стария резиденцтеатър избледнява в яркото сияние на съседа си и той започва да изпълнява спомагателни функции. Въпреки това на сцената му продължават да се поставят опери и драми, а тук работят известни актьори и режисьори.

В началото на 1944 г., по време на Втората световна война, театърът е затворен, дървените части от декора на зрителната зала са демонтирани и предадени за съхранение. През пролетта на същата година Резиденцтеатърът е практически унищожен по време на бомбардировките.

Когато след войната започва работата по възстановяването на историческите сгради на Мюнхен, е решено върху основите му да бъде издигната нова, модерна театрална сграда. Тя е построена през 1951 г. и става дом и главна сцена на Баварския държавен драматичен театър (Bayerisches Staatsschauspiel), на който е пренесено неофициалното име "Residenztheater", или накратко "Resi".

фото Andreas Praefcke

Музеи

Кунстареал

Музейният комплекс Kunstareal („Ареал на изкуството“) в Мюнхен е нещо впечатляващо – 5000 години културна история в едни от най-богатите музеи в света. Разположен е между внушителния Кьонигсплац (Königsplatz) и прекрасната Theresienstrasse, музейният комплекс предлага изключително разнообразие на произведения от Древен Египет до наши дни.

В Kunstareal има общо 18 музея и изложбени зали, над 40 галерии, 6 известни международни колежа и безброй културни институции в близост, които са достъпни пеша.

Известният площад Кьонигсплац е заобиколен от неокласически сгради и тази архитектура в района допринася за прозвището, с което се нарича Мюнхен – “Атина на река Изар”.

фото Gunnar Klack

Покрай Резиденцията от Одеонплац се намира най-голямата пътна артерия в Мюнхен Ludwigstrasse. Тук е бароковата църква Театинеркирхе ((Theatinerkirche), която носи името на театинските монаси, известни с борблата си срещу лютеранството.

фото Diego Delso

Друга знакова църква е Ludwigskirche (Ludwigskirche) от 1844 г., известна със стенописа "Сташният съд“ от Петер Корнелиус  (Peter Josef von Cornelius) /1783-1867 г./.

фото Martin Falbisoner

Ludwigstrasse завършва с Портата на победата /Siegestor/ с четири лъва отгоре. 

Има ред важни музеи и галерии, сред които са трите пинакотеки: Старата, Новата и Пинакотеката на Модерното изкуство. Преди Първата световна война той е средище на художниците от групата "Синиат конник" (Der Blaue Reiter).

Най-атрактивните музеи в Kunstareal са пинакотеките, глиптотеката и музеят "Брандхорст.

Старата пинакотека (Alte Pinakothek)

фото Rufus46

Тя се намира в красива сграда, която прилича на замък. Съществува от 1836 година. В нея има повече от 800 картини, рисувани между 13 и 18 век.

Старата пинакотека представлява впечатляваща тухлена сграда, изградена във флорентински и римски ренесансов стил. Сама по себе си е архитектурно съкровище, построено в началото на 19 в., за да приюти личната колекция от произведения на изкуството на Лудвиг I (Ludwig I). Теренът е закупен от него през 1823 г., а първата копка е направена на 7 април 1826 г. – рожденият ден на Рафаело. Строежът продължава 10 години, а архитект е Лео фон Кленце (Leo von Krenze). Сградата е използвана за прототип на картинната галерия в Дрезден и Новата пинакотека. 

Колекция

Около 700 платна са представени в музея в рамките на постоянна експозиция. Отличителна особеност на този музей е отсъствието сред експонатите на произведения на скулптурата, графиката, както и предмети на приложното изкуство и старинни мебели, каквито обикновено се слагат подобни музеи. В Пинакотеката строго се изпълнява основният принцип на колекционирането – на стените и стендовете се намират само картини.

Многочислените тържествени зали в Старата пинакотека правят впечатление със своя своеобразен аскетизъм. Галерията съдържа в своята колекция платна на стари майстори и шедьоври на Ранния Северен Ренeсанс. В нея могат да се видят "Мадоната с карамфила“ на младия Леонардo да Винчи (Leonardo da Vinci), "Увенчаване с трънен венец“ на Тициан (Tiziano). "Четирима апостоли“ – последната работа на Дюрер (Dürer), както и творби на Ханс Мемлинг (Hans Memling), Питер Брьогел Стария (Pieter Bruegel de Oude), Франс Халс (Frans Hals), Якоб ван Ройсдал (Jacob van Ruisdael) и др.

Четирима апостоли
Албрехт Дюрер

Мадоната с каркмфил
Л. дв Винчи
фото Yelkrokoyade

Св. Георги
Х. Мемлинг

    

Дъбове
Ройсдал

Картинната галерия притежава една от най-богатите колекции на фламандския художник от 17 в. Петер Паул Рубенс (Petеr Paul Rubens), представен с 62 от платната му. Особено внимание заслужават две от картините му – огромната "Страшният съд" и "Автопортрет с Изабела Брант". Неговият най-изтъкнат ученик – Антоиис ван Дайк (Antoon van Dyck), също е силно представен тук.

Рубенс и Изабела Брант
Рубенс

Бягството в Египет
ван Дайк

Новата пинакотека (Neue Pinakothek)

е художествен музей в Ареала на изкуствата. Тя оказва предимно картини и скулптури от 18 и 19 в.

Тя е основана по нареждане на баварския крал ЛудвигI след построената от 1809 г. също от него Стара пинакотека. До 1853 г. първата Нова пинакотека е построена от Аугуст фон Фойт (August von Voit) по плановете на Фридрих фон Гертнер (Friedrich von Gärtner) срещу Старата пинакотека. Открита е на 25 октомври 1853 г.

Новата пинакотека през 1854 г.

През 1944 г. сградата на Новата пинакотека е тежко пострадала от бомбите при англо-американските въздушни нападения. След пет години руината е съборена. През 1966/67 г. Александер фон Бранка (Alexander von Branca) (1919 – 2011) получава задачата за нов строеж на Новата пинакотека. През 1975 г. започва строежа, на 28 март 1981 г. новата сграда е открита.

Нова пинакотека

В момента (2024 г.) се обновява, така че част от нейните творби се намират в Старата пинакотека.

Представени са почти всички значими художници на Англия от 18 и начало на 19 в. :  Томас Гейнсбъро (Thomas Gainsborough). Уилиам Хогарт (William Hogarth). Джошуа Рейнолдс (Joshua Reynold). Джордж Ромни (George Romney), Ричард Уилсон (Richard Wilson). Хенри Реборн (Henry Raeburn), Дейвид Уилки (David Wilkie).  Джон Констабъл (John Constable) и Уилиам Търнър (William Turner),

Остенде
Търнър

Представени са същи почти всички значими Френски импресионисти :

Пиер-Огуст Реноар (Pierre-Auguste Renoir). Едуaрд Мане (Edouard Manet). Клод Монe (Claude Monet). Пол Сезан (Paul Cézanne). Пол Гоген  (Paul Gauguin). Камил Писаро (Camille Pissarot). Едгар Дега (Edgar Degas). Алфред Сисле (Alfred Sisley)  Жорж Сьора (Georges Seurat) и Винсент ван Гог  (Vincent van Gogh).

Раждане
Гоген

Портрет на младо момиче
Реноар

Водни лилии
Монет

Пинакотека на модерно изкуство (Pinakothek der Moderne)

В същия Ареал на изкуствата cе намира и Пинакотеката на Модерно изкуство. В нея се съхраняват творби от 20 и 21 в.

Тя е един от най-големите европейски музеи за модерно изкуство (след 1900) и съвременно изкуство (след 1960). Открита е през 2002 г.а

Там се съхраняват творби от Анри Матис (Henri Matisse), Жорж Брак (Georges Braque), Пабло Пикасо (Pablo Picasso), Фернан Леже (Fernand Léger), Хуан Гри (Juan Gris), Робер Делоне (Robert Delaunay), Хуан Миро (Juan Miro), Рене Магрит (René Magritte), Макс Бекман (Max Beckmann), Оскар Кокошка (Oskar Kokoschka), Ото Дикс (Otto Dix), Макс Ернст (Max Ernst), Жиоржио де Ширико (Giorgio de Chirico), Салвадор Дали  (Salvador Dali), Френсис Бекон (Franccis Bacon) и др.

Robert Delaunay
Кардиф Тим

Хуан Гри
Харлекин
фото Rufus46

Пол Кле
Гранмците на разума

Глиптотеката 

Курос от Тенеа
фото Daderot

Глиптотеката е музей за антични гръцки и римски скулптури. Строи се през 20-те години на 19 в, по идея на баварския крал Лудвиг I. През 1830 г. сградата е готова окончателно.

Брандхорст (Brandhorst)

"Брандхорст“ е музей на съвременното изкуство в Мюнхен. Открит е на 21 май 2009 г.. В него са изложени около 200 експоната от колекцията с модерно изкуство, собственост на наследниците на тръста "Хенкел“  (Henkel) Фриц Херман вон Уде (Fritz Hermann von Uhde) и Анет Брандхорст (Anete Brandhorst).

В музеен комплекс Kunstareal попадат още Музеят на античните колекции.. Държавната галерия в дома на Ленбах (Lenbach), Музеят на египетското изкуство, Държавната колекция от антични предмети и др.

Английската градина

Английската градина от въздуха
фото Carsten Steger

Градината се намира на cевероизток от Мюнхен, на западния бряг на река Изар. Има площ от 3,75 km², с която се нарежда сред най-големите паркове в света. Наречена е на стила, в който е изградена от швейцарския градинар Фридрих Лудвин фон Скел (Friedrich Ludwig von Sckell). Паркът е разделен от 1960-те години на две части от улица „Изарринг“ (Isarring)– южна (около 2 кв. километра) и северна (3 кв. кмлометра).

В северната част на градината се намира и малък амфитеатър, построен през 1985 г. и наречен новият амфитеатър. (Старият, построен през 1793 г. по подобен план, но на друго място, не е запазен). Новият амфитеатър се използва за представления на открито през лятото.

В южната част тревата на откритите пространства (които се използват активно за спорт и слънчеви бани) трябва да се поддържа къса; но в Хиршау (така се казва южната част) някои ливади се оставят да растат и се косят за сено през юни и август, а други се използват за пасища за овце.

Градината я е създадена по нареждане на курфюрста на Пфалц и Вавария Карл Теодор (Karl Theodor) (през 1789 година. Предназначението на парка първоначално е да предоставя възможност на войниците да се обучават в земеделие и да си почиват.

През 1792 г. паркът е отворен за жителите на Мюнхен (тогава около 40 000) – сред първите в Континентална Европа, в който е позволено свободното посещение от обикновени хора.

През април 1972 г., в чест на Летните олимпийски игри в Мюнхен, на малък остров в южната част на Английската градина, зад Дома на изкуствата, са създадени японска чайна и японска градина. Островът е разположен в езеро, създадено само няколко години по-рано, през 1969 г. Чайната е подарък за Бавария от Сошицу Сен (Sōshitsu Sen), ръководител на чаеното училище "Урасенке“ (Urasenke) в Киото. Тук редовно се провежда традиционна японска чаена церемония

В градината се намира също т.нар. Шьонфелдвизе (Schönfeldwiese) ("Красива полска ливада“). В тази част на градината от 60-те години на 20 в. е разрешено да се правят голи слънчеви бани, което се практикува от много германци. По онова време това предизвиква сензация и прави Английската градина известна дори извън Мюнхен.

фото  Savova

В един от изкуствените потоци, протичащи през Английската градина, има стояща вълна (неподвижен хидравличен скок). Сърфистите се нареждат по брега, като се редуват да влизат във водата с дъските си.

фото Lux Tonnerre

Ротонда Моноптерос е наречен "храм на Аполон“ - име, което в действителност никога не е носил. Този малък (висок 16 м) кръгъл храм в гръцки стил е проектиран от Лео фон Кленце. Построен е върху 15-метрови основи, около които през 1832 г. е създаден малък хълм, като са използвани остатъчни строителни материали от неотдавнашната работа по Мюнхенската кралска резиденция (Residenz). Хълмът и храмът са завършени  през 1836 г. като десет йонийски колони го поддържат.

фото Diliff

Китайската кула (Chinesischer Turm) е дървена конструкция с височина 25 метра, построена за пръв път през 1789-1790 г. по проект на военния архитект Манхаймер Йозеф Фрей (Josef Frei) (1758-1819). Пагодата, два пъти по-висока от кулата, е трябвало да наподобява порцеланова пагода в градините на китайски император. Мюнхенската кула е на пет етажа: покривът на приземния етаж е с диаметър 19 м, а на най-горния етаж - 6 м. На 13 юли 1944 г. оригиналната кула изгаря след тежки бомбардировки, но през 1951 г. е създадено дружество, целящо възстановяването ѝ. Новата кула, точно копирана от оригинала чрез справка със снимки и стари чертежи, е завършена през септември 1952 г.

Нойшванщайн (Neuschwanstein)

фото B. Savova

Замък на принца на Пеперудка /Уолт Дисни/
фото Katie Rommel-Esham

Нойшванщайн е със славата на най-приказния замък. От него се вдъхновил Уолт Дисни (Walt DIsney), когато нарисувал замък на принца на Пепеляшка. Името му означава "замък на лебедовата скала".

Лудвиг II от Фердинанд фор Пилоти

фото B. Savova

Намира се в Баварските Алпи, на 5 километра от Фюсен и на около 120 километра от Мюнхен. Той е и най-известният замък на баварския крал Лудвиг II. Свързва се музиката на Чайковски (Чайко́вский)  за създаването на балета "Лебедово езеро“, но преди всичко с името на Вагнер (Wagner).

Първата от многобройните негови срещи с баварският крал Лудвиг II на 4 май 1864 г. оказва голямото въздействие върху краля, породено от страстта му към древните германски герои, които Вагнеровото творчество възкресява. През 1869 г. Лудвиг II, вдъхновен от легендата за рицаря Лоенгрин и от сюжетите в оперите на Вагнер, започва строежа на своя „замъка на мечтите“ продължил 17 години. Проектите са на архитектите Едуард Ридел (Eduard Riedel) и Кристиан Янк (Christian Jank) в романтичен стил на старите германски рицарски крепости, но не успяват да бъдат напълно реализирани до смъртта на краля през 1886 г., след която работите фактически спират. 

Пристигането на Лоенгрин в Антверпен от Аугуст фон Екел

                                                           

Замъкът е декориран с картини по мотиви от оперите на Рихард Вагнер – „Парсифал“, „Лоенгрин“, „Танхойзер“, „Тристан и Изолда“ и др. Емблематичен за замъка е образът на лебеда (любима птица на краля), който се среща във всяка стая сред рисунките, в декорацията на завесите, статуи и къде ли още не.

Нойшванщайн илюстрира идеалите и копнежите на Лудвиг II по-ярко от всички останали негови сгради. Замъкът не е проектиран за кралска репрезентация, а като място за уединение. Тук Лудвиг II е избягал в света на мечтите - поетичния свят на Средновековието.

                                                                                                 

Кралят е използвал система от електрически звънци, за да призовава слугите и адютантите си. На третия и четвъртия етаж имало дори телефони. Не било необходимо храната да се носи мъчително нагоре: за тази цел имало асансьор.

Най-новите технологии са използвани и в самия строителен процес. Крановете са задвижвани от парни машини, а Тронната зала е изградена от стоманена конструкция. Една от особеностите на Нойшванщайн са големите стъкла на прозорците. Прозорци с такъв размер са били все още необичайни дори по времето на Лудвиг II.

Хералдическото животно на рицаря лебедът, вече се е появило като лайтмотив в замъка, построен от бащата на Лудвиг - сграда, която е оказала съществено влияние върху развитието на художествените вкусове на Лудвиг. Лебедът е и историческото хералдическо животно на рицарите от Швангау. Максимилиан се възприема като техен наследник и приема техния герб.

Синът му последва примера и така лебедът се появява като хералдическо животно в Нойшванщайн; понякога се използва в комбинация със средновековния герб на пфалцграфа при Рейн, титла, която Лудвиг все още притежава, и с лозенги от кралския герб на Бавария.

Има и политическата причина за построяването на замъка : през 1866 г. Бавария, съюзена с Австрия, губи войната срещу разширяващата се Прусия. Бавария е принудена да приеме „отбранителен и нападателен съюз“, който отнема правото на краля да се разпорежда с армията си в случай на война. Следователно от 1866 г. Лудвиг II вече не е суверенен владетел. Това ограничение е най-голямото нещастие в живота му. През 1867 г. той започва да планира свое собствено кралство под формата на замъци и дворци, където да бъде истински крал.

Основният камък е положен на 5 септември 1869 г., като в него са вградени планът на сградата, портрети на Лудвиг II и монети от неговото управление в съответствие с традицията, установена от Лудвиг I. При изграждането на замъка са използвани най-новите строителни техники и материали. Основите са циментирани, а стените са изградени от тухли, като светъл варовик е използван само за облицовка.

Церемонията по откриването на сградата е на 29 януари 1880 г. Декорацията и техническото оборудване на интериора са завършени едва в средата на 1884 г., макар и без всички последни детайли. Лудвиг II вижда новия си замък само като строителна площадка; Кулата и Квадратната кула, опростени версии на първоначално планираните сгради, са завършени едва през 1892 г.

Хоеншвангау (Hohenschwangau)

фото Thomas Wolf

Този замък се намира близо до Нойшванщайн. В туристическата обиколка в района влиза и Музеят на баварските крале.

Замъкът Хоеншвангау се споменава за първи път в документи от 12 в..

До 16 в. негови собственици са рицарите на Швангау. През следващите години замъкът няколко пъти сменя собствениците си и е частично разрушен по време на различни войни.

Максимилиан II
     от Йозеф Берхардт

                                                              

През 1832 г. по-късният крал Максимилиан II, баща на крал Лудвиг II, придобива руините и нарежда замъкът да бъде възстановен според първоначалните планове. След завършването му замъкът става лятна и ловна резиденция на баварското кралско семейство. През целия си живот известният баварски крал Лудвиг II прекарва по няколко седмици всяко лято в Хоеншвангау.

На 18-годишна възраст престолонаследникът на Бавария Максимилиан открива по време на поход живописните руини на замъка Хоеншвангау, известен по онова време като „Шванщайн“. Спонтанно той решава да го купи и възстанови. Между 1833 и 1837 г. той нарежда да се построи романтичен замък върху останките на средновековния замък.

Ръководството на строежа е поверено на неговия учител по изкуствата, художника на архитектурата и театъра Доменико Куалио (Domenico Quaglio) (1787-1837). Със замъка Хоеншвангау той създава модел за много други сгради.

Интериорният и екстериорният дизайн, обзавеждането на стаите и повече от 90-те стенописа са съгласувани и се сливат в хармонично цяло.

Комплексът, създаден от Максимилиан и неговия художник-архитект, е запазен като изключителен архитектурен паметник от епохата на Романтизма.

През 1842 г. Максимилиан се жени за принцеса Мария Пруска, най-малката дъщеря на принц Вилхелм Пруски. племенница на пруския крал Фридрих Вилхелм III и внучка на крал Фридрих Вилхелм II. Тя обича Хоеншвангау и контрастния пейзаж на района.

Баварското кралско семейство прекарва много седмици годишно в Хоеншвангау. Всеки, който се интересува от живота на техния син, крал Лудвиг II, от неговото битие, почти мистичното му въображение и неговите сгради, може в Хоеншвангау да отгатне произхода на интересите му към легендите и митовете. Тук ентусиазираният крал намира много стимули в детството си.

През 40-те години на 19 в., като подарък за рождения ден на своята съпруга Мария, която се занимава с планинско катерене, той нарежда да се построи мостът „Мариенбрюке“, разположен високо над дефилето Пьолат, откъдето се откривала великолепна гледка към планините и езерата. 

Нимфенбург (Nymphenburg)

фото B. Savova

Дворец Нимфенбург е построен от края на 17 и началото на 18 в. по заповед на курфюрст Фердинанд Мария (Ferdinand Maria) по повод рождението на престолонаследника Макс Емануел (Mark Emanuel) през 1664 г. Архитект е италианецът Агостино Барели (Agostino Barelli).

Страничните павилиони са построени по заповед на Макс Емануел през 1701 г. от архитект Енрико Дзукали (Enrico Zuccali). От 1715 г. Йозеф Ефнер добавя четирикрилите части на страничните сгради и модернизира фасадата на централната част по френски маниер. Така замъкът се превръща в лятна резиденция. Там е роден крал Лудвиг II.

По поръчка на Карл VII архитектът Франсоа дьо Кювилие (François de Cuvilliés) добавя към парка павилион – подарък за принцеса Мария Амалия (Maria Amalia), наречен на нея Амалиенбург. ]

Замъкът се намира в парк с площ 180 хектара. В него днес са разположени няколко музея, включително т.нар. "Галерия на красавиците", поръчана от крал Лудвиг I Баварски при придворния му художник Йозеф Карл Щилер (Joseph Karl Stieler) и рисувани през 1827 – 1850 г.

Днес Нимфенбург е отворен за обществеността, но също така продължава да бъде дом и канцелария на главата на Дом Вителсбах, понастоящем Франц, херцог на Бавария (Franz).

фото B. Savova